Екип от Делфийския технически университет са създали ново устройство за съхраняване на данни, което може да запази 500 терабайта информация на квадратен инч. Капацитетът на устройството за сега е 1 Kбайт.

В новия „твърд диск“, всеки бит данни е кодиран от движещи се един атом хлор върху подложка от медни атоми в една от двете позиции. В резултат на изместването на атом в матрицата при другите хлорни атоми се оформя „дупка“.

Ако атомът хлор е в най-горната позиция ( „дупка“ в долната част), това означава 1. Ако атомът е в долната част ( „дупка“ е горе) – 0. Информацията се кодира в двоичен код.

За да се демонстрира технологията, учените са записани на медната плоча лекцията от физик Ричард Фейнман, който през 1959 г. е заявил, че ако има възможност да изгради индивидуални атоми в определен ред, ще бъде в състояние да запази една единица информация на атом.

Всеки текст е закодиран на площ 96 х 126 нанометра. За записа учените са използвали сканиращ тунелен микроскоп. Специалистите обединили битовете в блок от 64 бита. Във всеки блок има маркер от такива „дупки“. Той работи като миниатюрен QR код, съдържащ информация за местоположението на блока на медна плоча и показващ дали продуктът е повреден или не.

Борис беше само на 11 години. Той беше аутист.

Скоро му се наложи да положи изпит. Въпреки, че се стараеше, резултатът не бе такъв, какъвто той искаше.

Борис се прибра в къщи и отчаяно започна да удря по масата с двете си ръце:

– Провалих се, а беше толкова лесно, – негодуваше той. – Прочетох всичко, научих го, а се подадох на страха си, който изтри всичко от главата ми. Как ще се покажа пред мама и татко, съучениците и господин Петров, които ме подкрепяха през цялото време?

Борис плачеше и удряше безмилостно „тъпата“ си глава.

Родителите не знаеха как да успокоят сина си, за това се обадиха на любимият му учител Петров:

– Боби е отчаян, резултатът от изпита му не е толкова лош, но той смята, че се е провалил. Моля ви помогнете му, той ви уважава и слуша.

Петров много скоро посети дома на Борис. Учителят видя отчаяната физиономия на момчето. Погледна го спокойно и му каза:

– Тези тестове от изпитите не могат напълно да оценят твоите способности.

– Но нали тези резултати са важни? – каза объркано Борис.

– Боби, но ти имаш толкова много таланти, – каза Петров, – които един тест не може да оцени.

Борис недоверчиво погледна учителя си:

– Какви таланти? – смънка неразбиращо той.

– Ти притежаваш безценен художествен талант. Умееш да работиш в група, – започна да присвива пръстите на едната си ръка учителят при изброяването.

Борис като чели се събуди от болката и недооценяването си и внимателно се заслуша в думите на Петров.

– Твоята независимост също расте, – продължи учителят, – имаш неподправена доброта, изказваш собственото си мнение за нещата, умееш да се сприятеляваш с връстниците си, обсъждаш и оценяваш собствения си напредък.

– Той има доста спортни и музикални успехи, – допълни майка му.

– Ние се радваме, че имаш толкова различни таланти, – усмихна се добродушно Петров. – Всички те те правят особен и ценен. Ти се развиваш и си прекрасен млад човек. Много се гордеем с теб.

Борис бе застанал с отворена уста и поглъщаше изненадано всяко умение от своите „дарби и таланти“. За него това беше нещо изумително.

„Нима аз притежавам всичко това?“ – помисли си момчето.

– Благодаря ви, господин Петров, за всички мили думи, които казахте за мен, –  Борис вдигна палец нагоре и се опита да се усмихне.

В калужкото село Исте в парк се намира интересен музей „МУ МУ“  – МУзея МУсора или музей на боклука.

Сред експонатите на музея има сувенири, арт инсталации, портрети на известни личности, предмети от интериора, скулптори. Всички те са направени от боклук, ненужни вещи.

Авторите на произведенията на „боклучавото“ изкуство творят прекрасното от нищо. Парчета стъкла, пластмаса, стари монети, дискове, различни железа, всичко става за работа.

Човек може да се чуди само на въображението и уменията на хората, които са създали този музей.

В рамките на пет години, група дизайнери, които работили при създаването на различни обекти – хотели, офиси, домове, музеи. В резултат на това натрупали много ненужни предмети, които е жалко да се изхвърлят. Те били събрани в склад с площ 1000 кв.метра.

Тогава се родила идеята за  музейна сбирка от отпадъци. Пространство, където вещите придобиват нов красив и весел живот, и най-важното не се изхвърлят в кошчето.

Знае се, че като помощници на играчите на голф по-добре се справят момичетата, отколкото момчетата. Те по-добре подават топките и стиковете.

Един чужденец, закъснял за играта в Япония и бил принуден бързайки да вземе момче на десет години за помощник. То не било много високо и от самата игра нищо не разбирало, но знаело само три думи на английски.

Благодарение на тях, момчето останало помощник на туриста до самия край на неговото пребиваване в страната.
След всеки удар по топката, независимо от резултата, япончето тропало с крака и викало развълнувано на английски:

– Много изкусен удар.

Първото голямо изобретение на Ууд е направено през 1899 г. То е било свързано със загряване на замръзнали тръби с електрически ток.

Зимата била много студена и земята замръзнала на осем фута на дълбочина, така че водопроводчиците имали много работа,  но явно те не могли да се справят с проблема.

Ууд решил, че електрическия ток преминаващ през метална тръба, трябва да я нагрява. Замръзналата земя около тръбите и леда в тях не провеждат електричество, така че няма никаква опасност за хората наоколо.

Експериментът се провел в дома на сенаторът Вайлеса, председател на Университета в Уисконси. В близост до къщата водопроводчиците, не могли да открият замръзналата тръба, те нямали представа къде се намира, защото тръбите били закопани дълбоко под земята.

Бил докаран трансформатор. Вторичната му намотка била включена към ел. мрежата, а първичната вмъкнали в крана на мазето на водоразглобяемия кран, който бил на триста фута от дома.

Токът преминавал през голям резервоар със солена вода и електроди, чрез които можело да се регулира неговата сила.

Затворили веригата и зачакали резултата при отворения кран в мазето. След десет минути се чуло бълбукане, а от крана плиснала струя ръждива вода, смесена с лед.

След няколко време се появил сервитьор със шампанско……

На следващия ден се появила статия в местния вестник в две колони, описваща успешното решаване на проблема, свързан със замръзналите тръби. Това съобщение било разнесено от Асошиейтед Прес из цялата страна.

Университета получил премия от правителството в размер двеста хиляди долара, а метода на Ууд се използва и до сега в цивилизования свят.

Ууд за това изобретение бил повишен в университета от преподавател до помощник на професора.