Тази година в групата за рисуване на 5-6 годишните бяха само 10 деца. Половината от тях бяха момчета. Това беше доста „весела“ група.

Имаше между тях едно момче на име Янко, което всяко второ занятие превръщаше в кошмар. Постоянно изпадаше в истерия, дърпаше за косите момичетата, разваляше работата си и унищожаваше тази на другите деца.

След всяко занятие го взимаше баба му. Елена Данаилова вечно се оплакваше от Янко на баба му.

– Днес заля рисунката на Катя, стъпи на листа на Явор, блъсна Станислав, …..

Янко навеждаше глава смирено надолу и тихо казваше:

– Ще се държа добре, обещавам! Само не ме отписвайте от групата.

Но това обещание действаше само до втората минута, а после … същото.

Янко рисуваше с удоволствие. Дори Данаилова признаваше, че се справя много по-добре от другите в това.

Но идваше момент, когато Янко решаваше:

– Тази линия е твърде крива. А червения цвят не е достатъчно червен…. Това на нищо не прилича. Изобщо не ми харесва ….. изобщо нищо не се получава.

Янко изхвърляше листа в кошчето и се опита да нарисува нова картина, но отново не успяваше.

След това със ярост се нахвърляше на рисунките на своите съседи. Започваше да разпръсква чуждите четки, замеряше момичетата с боички, …..

Колегите на Данаилова ѝ казваха:

– Защо го търпиш?

– Ако бях на твое място отдавна щях да го изгоня от групата.

– Той пречи на останалите деца.

Най-накрая Данаилова не издържа и позвъни на майката на Янко:

– Моля ви, елате приберете сина си, пречи на останалите деца да работят.

– Добре, идвам, – изненадващо за учителката се съгласи майката, – но при вас имаме още две заплатени занятия. Тях синът ми ще ги загуби.

Данаилова бе толкова ядосана, че бе готова да даде пари от собственото си портмоне, само и само да не вижда това момче на уроците си.

Все пак стигнаха до някакво компромисно решение:

– Добре, – каза Данаилова, – ще ви позвъня след една седмица и ще решим какво да правим.

След една седмица, учителката се бе вече успокоила. Тя започна по-трезво да разсъждава за ситуацията:

„От една страна той пречи на мен и другите деца, но той рисува много добре, над средното ниво за тази възраст, нищо че половината от времето го губи за други неща“.

Така учителката стигна до правилното решение и предложи на майката на Янко:

– Нека остане, но с едно условие, на занятието да присъства възрастен човек, който да го успокоява.

На следващото занятие дойде баба му. И това веднага даде резултат. Момчето се успокои, започна да рисува без да капризничи. Като награда, на бабата бе разрешено да чака Янко в коридора.

Веднъж дойде „да го наблюдава “ по-голямата му сестра Олга. Тя бе на около 18-20 години. Доста симпатична. Но лицето ѝ беше такова …. сякаш ѝ дължиш милион. Тогава учителката напълно разбра как се чувства Янко.

След първите три линии момчето разкъса листа си. Явно му бе тежко да рисува под такъв надзор. Когато Янко изпадна в истерия, момичето изобщо не успокои брат си, а стана и излезе от стаята.

След това Олга позвъни на майка си и ѝ каза:

– Янко е голям проклетник. Пак започна да крещи, да къса листовете си и да пречи на другите.

Родители обръщайте внимание на децата си. В крайна сметка, това което детето вижда, чувства и получава до петата си година, остава ярък отпечатък върху целия му живот.

В разгара на движението за еманципация през 1920 г, американските тютюневи компании започнали активно да насърчават пушенето сред жените, на които било забранено да се появяват с цигара на обществени места.

Голяма роля в това изиграл специално наетия „баща на съвременната на PR“ Едуард Бернайс, които предложил да се позиционират цигарите като „факли на свободата“, които следвало да бъдат запалени в знак на борба за угнетените.

Голям резонанс имала новината за шествия на пушещи дами на Великденския парад в Ню Йорк през 1929 г., където присъствали платени Бернейски модели и фотографи, направили красиви репортажи.

В резултат на тези усилия, делът на жените от общия брой купувачи на цигари се увеличил от 5 до 18 % за десет години.

Какво се случва, когато се колебаете да извършите това, което ви е казал Бог? Тогава първата крачка прави вашия враг. Дяволът ще действа с натиск върху вас.

Ако искате да живеете с вяра, тогава колебанията и съмненията ще бъдат едни от най-рискованите навици, които можете да си позволите. Те се явяват в резултат на нерешителността ви.

Библията казва, че такъв човек е нестабилен, не надежден и не е уверен в своите мисли, чувства и решения.

Ако мислите ви се раздвояват, такива ще бъдат и решенията ви. Вие се опитвате да живеете с вяра, а същевременно защитавате своя страх.

Ако вие се колебаете от вяра към страх и обратно, няма да имате никакъв напредък.

Още сега се разделете с навика си, да се колебаете. Вземете твърдо решение да се доверявате на Божието Слово и да постъпвате така, както То ви говори.

Когато към вас започнат да се прокрадват съмнение, отхвърляйте ги.

Когато Бог ви казва нещо, не губете време, за да го изпълните. Веднага пристъпвайте с вяра и по-този начин ще държите дявола далече от вас.

Ели и Ники се познаваха още от студентските години. Те не можеха един без друг. Всички ги смятаха за съвършена двойка. След като завършиха университета, те се ожениха.

Мечтаеха за нещата, които им предстояха. Правеха си планове:

– Ще си имаме няколко деца, – казваше радостно Ели.

– Ще ги възпитаваме и ще им помагаме за уроците в училище, –  допълваше Ники.

Но нещата не винаги стават така, както ги искаме. Минаха няколко години, а Ели изобщо не можеше да забременее. Тогава двамата с Ники се обърнаха за съвет към лекар.

– Според изследванията всичко е наред, – сви рамене лекарят. – Вероятната причина за безплодието е стресът, който преживява Ели. Пийте успокоителни чайове и се старайте да бъдете по-малко нервна.

Но и това не даде никакъв резултат. Тогава Ники е Ели се съгласиха  да опитат и изкуствено оплождане, но организмът на Ели отказа да приеме ембрионите.

– Тогава нека да си осиновим, – предложи Ники, след като се бяха провалили в поредния си опит да имат собствено дете.

Този път им провървя. Срещнаха се с бременна жена, която бе готова да се откаже от бъдещото си дете.

Зарадвани Ники и Ели бързаха да оформят необходимите документи, за да прегърнат новороденото.

И стана чудо ….. Когато Ели радостно прегръщаше осиновеното си дете и правеше бъдещи планове за него, се установи, че най-после е забременяла.

Елена се озърна плахо и влезе бързо в местната клиника.

– За преглед ли? – попитаха я на рецепцията.

Елена само кимна с глава, тъй като не знаеше какво да каже. Тя беше много уплашена.

– В коридора, третата врата в ляво, – упъти я жената зад прозорчето.

Елена тръгна бавно и внимателно оглеждаше всичко наоколо. Когато стигна посочената врата видя, че няма никой наоколо и плахо почука на вратата.

– Влез, – чу се глас от вътре.

Елена бутна вратата и влезе.

– Здравейте! – каза мъж на средна възраст с бяла престилка.

В отговор Елена смотолеви нещо подобно на поздрав. Лекарят усети, че жената срещу него е притеснена.

– С какво мога да ви помогна? – попита той.

Елена посочи малък белег и каза:

– Там е зашит чип.

Лекарят не ѝ повярва и си помисли:

„Горката жена, сигурно е превъртяла. Навярно е преживяла нещо тежко, което е спомогнало да я разстрои“.

– Наистина има чип, – настоя Елена на своето.

Лекарят, за да я успокои и каза:

– Сега ще отидете да си направите рентгенова снимка и след това двамата заедно ще погледнем, дали има нещо там.

Елена разбра, че не ѝ повярва, но се подчини и отиде до стаята до която я прати лекарят.

– Идете в стая номер 9, с тази бележка, – каза лекарят.

И той и подаде къс хартия, на който бе упоменато, че е необходимо да се направи рентгенова снимка на посоченото място.

Когато, Елена му донесе резултата, лекарят ахна:

– Вътре наистина има нещо, – каза замислено той.

Без да отлага той бързо отстрани нещото и остана изумен. В ръцете си държеше радиофар използващ технологията RFID-Chip.

Обикновено такива устройства използват собствениците на котки и кучета, които се страхуват да не изгубят любимците си. За първи път той виждаше такова нещо поставено на човек.

– От къде имате това? – попита лекарят.

– Аз изкарвам прехраната си като проститутка – наведе глава Елена. – Да работя това ме накара моя приятел. За да знае къде се намирам през цялото време, ми приши този чип …

– Защо не се обърнахте към полицията? – попита лекарят.

– Страхувах се, – каза съвсем тихо Елена, – той контролираше всяка моя стъпка.

– Как успяхте да дойдете тук? Той знае ли къде сте сега?

– Разболях се и той ми разреши да дойда до клиниката …

Лекарят веднага се обади в полицията.

Елена беше спасена, а нейният сутеньор попадна зад решетките.

Лекарите играят важна роля в борбата срещу трафика на хора, защото те са в състояние да спасят жертвите на тази срамна търговия.

В края на краищата, 87,8% от жертвите рано или късно се обръщат към лекарите за помощ.