Едно момче си играеше на двора и реши да измери ръста си. За тази цел той заби пирон в дървото на височина съответстваща на ръста му.

След три години момчето порасна с 20 см. За това време дървото израсна с 40 см.

На колко сантиметра над момчето ще се намира пирона?

Сега е ваш ред. Внимавайте добре, не всичко опира само до сметки. Нещо трябва да знаете и за растежа на дърветата.

Много подсказах, но ако това не ви е помогнало прочетете …

Отговор: Пиронът ще бъде 20 см по- ниско. Работата е там, че само върховете на дървото растат, а не самия му ствол. Така, че белегът на момчето няма да се помръдне и ще остане на същото място.

Царството Божие е настояща реалност. Това е, което ние трябва да правим тук на земята точно сега. Силата на Бог е този ресурс. Това е енергията, която получаваме, за да направим това, което Бог иска да правим, след като сме се предали и сме се предоставили на волята Му.

Божията слава е причината. Това не е реалността или ресурса. Той е настоящето причината за всичко, а всичко е за Божия слава.

Всичко идва от Него, съществува чрез Неговата сила и е предназначено за Неговата слава.

Хората казват: „Аз имам толкова много, и все още се чувствам неосъществен. Имам добро семейство, добра работа, големи деца, добри приятели. Защо съм толкова неудовлетворен?“

Ние никога няма да намерим реализация в живота, докато не започнем да живеем в Божието царство, чрез Божията сила, и за Божия слава.

Как да живеем по-пълноценен живот – това е животът, който е проектиран от Бога, за нас.

Какво означава да живеем в Божието царство? Това означава, че можем да внедрим Божията програма в, нашия дневен ред. Можете да приемете Божията воля над волята си. Бог се грижи. Той иска да ни благослови. За това Го постави на първо място в живота си.

В 44-та година на XVI век в Падуа бил открит уникален театър, който донесъл слава не само за самия град, но също така е станал известен далеч извън неговите предели.

Необичайното здание било построено в овална форма на няколко етажа за посетители. Последните не са се отказвали от зрелището.

Въпреки това, никой актьор или певец по това време, меко казано, не са се стремели към това толкова популярно място. Защо?

Сега е ваш ред. Мислете! Става въпрос за необичаен театър, където за артистите не било задължително да пеят и рецитират добре.

Не се съмнявайте, наистина е имало такъв театър, все пак това е било през XVI век.

Отговор: авот е либ ниде то етинчимотана иртает.

Всеки път ще придобиваш сила, опит и увереност, когато в каква да е ситуация, спреш и погледнеш в лицето на страха.

Николета бе вече в седми клас. Но изведнъж в живота ѝ всичко се срути. Диагнозата ѝ бе страшна:
– Левкемия, – каза лекарят след като прегледа  изследванията.

Това, от което се опасяваха родителите ѝ се оказа истина.

Следващите няколко месеца Николета редовно посещаваше болницата. Правеха ѝ хиляди тестове. След това дойде ред и на химиотерапия. Това бе някакъв шанс, за да се спаси живота ѝ, но Николета загуби косата си.

Без коса, особено когато си в седми клас, е ужасно.

Преди да започне осми клас на Николета ѝ купиха перука. Струваше ѝ се,че тази чужда коса я драска по кожата, но въпреки това я носеше.

Николета бе любимка на съучениците си. Тя подкрепяше много деца, когато изпаднеха в трудно положение. Около нея винаги имаше деца. Но ….

Първите няколко седмици от започналата учебна година Николета надяваше перуката и със сълзи в очите влизаше в клас. Странно никой не ѝ обръщаше внимание.

Накрая Николета не издържа и каза на родителите си:

– Това, че нямам коса не е беда, но да загубя приятелите си …. това не мога да понеса. Вървя по коридора, а те се отдръпват от мен, сякаш съм прокажена, а когато вляза в стола, те без да си доядат закуските, напускат помещението. Никой не иска да стои до момиче, което боледува от някаква странна болест, няма значение, че не е заразна. И да умра не е страшно, защото вярвам в Бога. Знам къде ще бъда през вечността. Но загубата на приятели …. води до отчаяние.

– Ако искаш можеш да останеш в къщи, – предложи майка ѝ.

Но това не успокои Николета.

Вечерта тя дълго мисли и се моли. На сутринта насърчена, облече празничните си дрехи и каза на родителите си:

– Отивам на училище. Трябва да разбера нещо.

Родителите ѝ не знаеха какво е намислила, но я закараха до училището. Тя ги прегърна, когато слезе от колата и им каза:

– Знаете ли какво съм намислила да  направя? Днес ще разбера кои са моите истински приятели. Нека ме приемат такава, каквато съм. Молете се за мен.

След като каза това, свали перуката си и така влезе в училището.

В този ден се случи чудо. Когато премина през двора и влезе в училище, никой не я обиди, не я оскърби, не ѝ се присмя.

Така Николета научи съучениците си, да бъдат самите себе си, да използват талантите, които Бог им е дал и да стоят в правдата, когато около тях отстъпват пред болката, страха и наказанието.