Всеки път, когато се опитаме да живеем чрез вяра усещаме, че обстоятелствата ще бъдат в противоречие с нея.

Здравият смисъл не е вяра, а вярата не се основава на реалността. Между вярата и здравия разум съществува такава връзката подобна на тази между плътското и духовното.

Ние се доверяваме на Исус, но това, което определяме като здрав разум не може да уповае на Него.

Докато се опираме на думите на Христос, здравият разум крещи:

– Това не може да бъде.

На върха на планината лесно се казва:

– Вярвам, че Бог може да го направи.

Но същевременно ни предстои да слезем в долината, където гъмжи от демони. Фактите говорят, че ще се присмеят на вярата ни, която сме донесли от планината на Преображението.

Вярата трябва да бъде изпитана, защото тя е лично достояние на човек, който току що е преминал през изпитанията.

В края на краищата всичко зависи от това, доколко се доверяваме на Христос. Твърдо вярвайте в Него и когато се сблъскате с каквото и да е, това ще укрепи вярата ви.

В живота  на вяра няма край на изпитанията. Бог няма да ни остави да загубим формата си в тази борба.
Вярата е обяснимо доверие към Бога. Тя е тази, която не би ни позволила да се отклоним от Него.

На плътския човек изобщо не му идва на ум да се моли. Казват, че този, който не се моли, не се чувства добре. Съмнявам се в това.

Зле ще се чувства не човека, а Божия Син, който живее в него, защото този живот се поддържа не с храна, а с молитва.

Обикновено гледаме към молитвата като средство за добиване на нещо. Библията ни казва, че чрез молитвата познаваме Бога.

Ние мърморим и крещим, борим се за вярата, уморяваме се, но искаме нещо много малко.

А как дръзновено искат децата!

Искайте и Господ ще работи. Дайте шанс на Исус, дайте Му възможност да се разгърне. Но никой не отстъпва на Христос, докато не стигне предела.

Само чрез молитва можете да контактувате в Божията реалност. Пред Бога бъдете каквито сте, говорете Му за всичко, което ви тежи и  за което вече сте безсилни да направите нещо.

А ако мислите, че сами можете да направите каквото и да е, какъв е смисъла да молите за това Бога?

„Молитвата променя света“, по-точно молитвата променя мен, а чрез тази промяна светът се видоизменя и поправя.

Молитвата не променя нещо външно, а твори чудеса в душата на този, който се моли.

Американски учени провели експеримент. В него група доброволци носили очила един месец, които преобръщали света с главата на долу.

Когато им свалили очилата им били необходими още 30 дена, за да привикнат към нормалния изглед на нещата в света.

Това показва, че нашето възприемане на реалността се корени  в добре установен навик.

Реалността на Божието присъствие не зависи от това, къде сме, а само от нашата решимост винаги да гледаме към Господа.

Проблемите идват близо до нас, когато ние се отказваме от реалното Божие присъствие.

Накрая ще се окаже, че Бог е близо до нас през цялото време.

В критични моменти е нужно да молим Бога за водителство, а не да Го командваме какво да прави.

Той ще ни помогне, ако сме взели решение ръководени от здравия разум и са според волята Му.

Бог ще добие Своето, като понякога ни остава на лъжлив път, за да разберем, че сме сгрешили.
Тогава трябва да се успокоим и да чакаме, къде ще ни насочи Неговото присъствие.

Смъртта не е популярна тема за разговор, дори и сред вярващите. Много от тях дори се боят от нея.  Да те говорят за вечен живот, но когато дяволът се опитва да разтърси земния им живот чрез заболяване или друго нещастие, те започват да се паникьосват.

Защо? Защото не са се научили да гледат на смъртта с очите на Бога. Въпреки, че духът им е станал безсмъртен, те не са обновили своя ум по отношение на истината.

Ако бяха направили това, когато дяволът се опита да натисне бутона на паниката, те биха се разсмели и биха казали:

– Ти не можеш да ме изплашиш, дяволе. Аз съм мъртъв , доколкото това е необходимо.

И това вярно. Божието Слово казва, че новороденият отгоре, няма да види вече смърт. Исус ни замени в това. Той умря, за да не умрем ние. Възкръсна  и победи този у когото бе силата на смъртта, и освободи тези, които поради страх от смъртта, цял живот са били в робство.

Ако вие сте направили Исус Господ на живота си, за вас смърт няма. Това става веднага след като сте приели Христос в сърцето си. В този момент вашето старо естество, което е привикнало да греши и да се бунтува против Бога е умряло вече. Вашето тяло не е умряло, но духовният ви човек, истинската ви същност е умряла за сатана и делата му. Вие сте станали „ново създание“, безсмъртно, неспособно да умре.

Когато приключите земния си път, то вие няма да умрете, а просто ще свалите земната си обвивка и ще се пренесете на много по-славно място.

Обърнете се към Божието Слово и вижте как Бог гледа на смъртта. Изучете този въпрос. Когато започнете да осъзнавате реалността на своето безсмъртие, дяволът никога няма да може да ви изплаши със смърт.