Кой не желае да развива по-добре мозъка си и да се чувства удовлетворен от това?

Днес ви предлагам едно малко упражнение, което може да ви помогне в тази насока. Нека го наречем „Изучаване на продуктите в магазина“.

Магазините са проектирани така, че продуктите, от които търговците имат най-голяма изгода се поставят на нивото на очите. За това, когато пазарувате, вие много неща не забелязвате, освен ако не ги търсите, защото са ви необходими.

Спрете и погледнете рафтовете в магазина отгоре до долу. Ако видите нещо, което не сте забелязвали по-рано, вземете го, прочетете на етикета какво съдържа и помислете върху това.

Не е необходимо непременно да купите новата си находка, но вие сте нарушили рутинните си действия и сте придобили нов опит.

Антон и Валери стояха пред прага на къщата и се двоумяха.

– Аз влизам, – заяви накрая Антон. – Ти тук ли ще останеш?

– Не и при този, вятър, – смънка Валери, – може и да завали. Влизам с теб.

Антон почука, но никой не се обади. Валери припряно натисна вратата и тя се открехна. Двамата без много да му мислят, се вмъкнаха навътре и зяпнаха от изненада.

Обграждаха ги стотици томове, наредени по земята и край стената. Имаше всякакви книги. Тънки и дебели, малки и големи, с различен цвят и на всякакви езици. Някои бяха обвързани с кожа, а други нямаха корици. Между тях се мъдреха папируси и пергаменти.

Натежалите рафтове съдържаха още стотици томове. Между натрупаните по пода книги се виеше тясна пътечка, която водеше до дървена маса. На нея също имаше книги, листове и принадлежности за писане. Дори леглото бе затрупано с книги.

На стола с висока облегалка седеше побелял мъж, който четеше. Той изобщо не бе забелязал влезлите младежи.

Антон се прокашля и старецът вдигна глава. Той затвори книгата и я остави на рафта зад себе си.

– След ден, изпълнен с четене, няма по-добър завършек от още едно добро четиво.

Валери възкликна:

– Не съм виждал толкова много книги на куп събрани.

– Те ми помагат да живея и да работя. Чрез тях намирам смисъл във всяко нещо. Ще ми се да имах повече време, да им се порадвам.

– Нямаме много време за книги, – призна Антон, – имаме доста проблеми, с които се занимаваме.

– Какво, покварата расте? – въздъхна старецът. –  Както казва един от древните поети „Ръждата изяжда пъпките“. И все пак не бива да губим надежда. Много мъдрост има в тези книги.

И старецът посочи натрупаните навсякъде ръкописи.

– Заповядайте, първо да ви нагостя, – усмихна се домакинът. – Чувам едри капки да тропат по прозорците, очаква се буря. А колкото за вашите проблеми, мисля, че ще може да се намери нещо, но ще трябва да ми гостувате поне няколко дни.

– Нямаме друга работа, – каза Валери, – но това, което ни притеснява, трябва да се промени или да се премахне.

– Да,- съгласи се Антон, – имаме нужда от мъдрост и то много.

Предстоеше им търсене, ровене, четене, но те знаеха, че рано или късно ще намерят лек за всяка болка. А това, въпреки бурята от вън, ги обнадеждаваше.

Персоналът на пицарията в американския град Колорадо Спрингс  намерил мече в заведението. Хищникът спокойно спял на рафта.

Първоначално събудили мечето, а след това го приспали и го изнесли от пицарията.

По-късно се оказало, че животното страда от недохранване и има открита рана на лапата си. Мечето е закарано в рехабилитационен център, където му предстои възстановяване.

Представител на Сolorado Parks & Wildlife Мет Робинс е казал, че животното отначало е забелязано в двор, намиращ се близо до училището. Оценявайки рисковете, зоозащитниците дошли до извода, че мечето не представлява опасност.

По всяка вероятност, мечето е останало без майка, тъй като няма други съобщения за мечки в и около града.

Нова лаборатория по репродуктивната биология и клониране на растенията е открита в Държавния университет в Башкирия.

В новата лаборатория, учените планират да проведат експерименти с растения, които са в Червената книга.
Експерименти включват микроклонирано размножаване на редки плодове и декоративни растения.

Получените екземпляри  ще могат по-късно да се отглеждат в градини и дори ще се появи по рафтовете на магазините.

По време на експериментите различни видове растения ще бъдат изследвани и след това култивирани в лаборатория. Целта е да се възстанови тяхната популация в дивата природа.

Следва да се отбележи, че благодарение на тази техника учените ще могат да спасят някои видове редки растения, включени в Червената книга.

Самите лекари я наричат фармагедон. Защо купуваме таблетки, за които не знае Световната здравна организация? Защо се крие, че язвата на стомаха може да бъде излекувана само с една таблетка?
Ясна е работата. Не е изгодно да се изгуби печалба от 3 милиарда долара и да се излекува язвата за 100 долара от един път.
Вероятно сте наясно, че вашите черва се населяват от милиарди полезни бактерии, които съставляват нормалната микрофлора на вашия интестинален тракт. Нормално е тези бактерии да надделяват над болестотворните микроорганизми, които също обитават червата.
В някои случаи обаче, в резултат на продължително антибиотично лечение, стрес или лош хранителен режим се предизвиква дисбиоза, състояние, при което се наблюдава потискане на нормалната микрофлора и прекомерно размножаване на болестотворни бактерии или гъбички. Дисбиозата може да причини както диария, така и запек.
А знаете ли, че дисбиозата официално не е зарегистрирана като болест?
Производителите на лекаратва се съревновават по между си и колкото „по-яки“ са обясненията свързани с лекарствата, толкова по-голяма е печалбата.
Валокордин и Корвалол се наричат опиум за народа, защото един път приели лекарството, вие не можете да се откажете от него. Лекарството не лекува сърцето, то просто успокоява нервите. Корвалол включва фенобарбитал, който е наркотик. Тези лекарства не са разрешени за внос в ЕС и в много други страни.
Повечето лекарства по рафтовете на нашите аптеки лекуват симптомите на болестите, а не самите заболявания, което води до огромна вреда за човека.
Но най-лошото е, че лекарите и самите фармацевти, са заблуждавани с невярна информация.