Отидохме на разходка. Решихме да отседнем на една полянка близо до селото. Там има малко езерце. Когато бях малка, много обичах да идвам тук сред билките и дивите цветя, да поплувам в езерцето.
Пристигнахме на полянката, но не я познах. Тревата бе израснала във високи бурени повечето, от които бяха изсъхнали поради сушата. Но друго дразнеше очите ми. Наоколо бяха разхвърляни пластмасови торбички, консервени кутии, празни бутилки и отпадъци от храна. Бях разочарована!
Очистихме полянката и запалихме огън. Шишчетата бяха вкусни, но бях подтисната от картината наоколо. Всичко изглеждаше жалко и сиво….. Езерото бе потъмняло и изсъхнало, за това не рискувах да плувам в него.
През цялото време нещо ме глождеше: „Какво им струваше да съберат боклука и да го изхвърлят в контейнерите“. Наблизо един от тях се забелязваше от далеч със своите ръждиви петна по корпуса.
Осъзнах едно: Ние заслужаваме да получим това, което следва от начина ни на живот.
За това имаме напукан асфалт, мръсни улици без светлина, вонящи реки, престъпно правителство, малки заплати и пенсии, защото не пазим и не се грижим не само за себе си, но и за всичко около нас.
Ако ние не уважаваме себе си и това, което имаме, кой ще ни уважава в замяна?
Правителството не е виновно за мръсните улици и изпочупените детски площадки. Президента не краде крушки и жици. Не е нужно повече да изреждам. Хора, ние сме си създали този ад и живеем в него.
Ако не ви е безразлично всичко това, започнете от улицата, на която живеете, от мястото пред дома ви……. Направете го, за да живеем всички заедно по-добре.

Тя не ги познаваше, но се представиха за роднини на мъжа й от Северна България. На чичо Кольо, на чина Петра…. на кой си от кой си…

Жената разбра, че трябва да бъде любезна и ги посрещна сърдечно. Нагости ги богато и им посла да спят в новата стая. Прояви човещина и не им се скара дори, че стъпкват фасовете си върху новия персийски килим.

Странни гости, седят цял ден в апартамента и никъде не излизат. Домакинята се надяваше, че за малко поне ще се разходат из града и ще го разгледат, та малко да си почине и да се отпусне.

Ден така, два минаха, трети се задава, а тези хора цял ден стоят пред телевизора, ревизират хладилника и без да питат се обслужват сами. Нищо не купуват, а ядат на корем.

На жената й писна и накрая каза на мъжа си:

– Може да са твои роднини, но не мислиш ли, че вече прекаляват?

Какво направи мъжът й тя не разбра, но се обади баща й, че спешно трябва да идат при него. Гостите макар и с неудоволствие трябваше да си тръгнат. Преди да излязат от вратата единият най-безцеремоно изтърси:

– Развалихте ни плана. Две седмици бяхме при Владо в София, щяхме да изкараме две седмици и при вас, а след това за две седмици щяхме да отидем у Петър във Варна………..

Жената не искаше да слуша останалата програма на гостите от Габрово, за това само прехапа устни и махна с ръка. Само като си помисли, че този ад е щял да трае още седмица и половина, косата й настръхна. Въпреки това им се усмихна и им пожела добър път.

Случи се така, че след една година минаха край Габрово. Мъжът й я подкани да се отбият за малко при неканените гости от преди. На жената не й се искаше да  се срещне с тях, все пак спомените бяха още пресни, пък и не бяха от най-добрите. Но мъжът й настоя и тя вдигна ръмене.

Посрещнаха ги, почерпиха ги по едно кафе. И още, докато кафето беше горещо, стопанката каза:

– Изпивайте си бързи кафето и тръгвайте, че каквато буря се е задала, не знам как ще се измъкнете.

Гостите я погледнаха смаяно. Те се бяха отбили за малко и съвсем нямаха претенции да останат по-дълго, но самата реплика ги накара да се спогледат и се усмихнаха.

Ето така се срещат гости по габровски.

Канадският скулптор Тимоти Шмалц изваял статуя на Христос, неотговаряща на традиционното религиозно изкуство.

Идеята му дошла, когато бил на разходка. Тогава видял човек спящ на ъгъла на една оживена улица на Торонто. Трудно било да се разбере, дали това е мъж или жена, защото бил загърнат в одеало. Първата мисъл, която дошла на скулптура била: „Това е Исус!“

Тимоти е ревностен католик. Той дълго размишлявал, как най-добре да изобрази Исус.

Своя Исус Шмалц замислил така, че да бъде разбран от бедните и отхвърлените в обществото хора. Той бил изобразен като типичен бездомник, лежащ на пейка в парка. Ръцете и лицето му са скрити под  тежко покривало. Единственото доказателство, че тази статуя има връзка с евангелската история са прободените нозе.

Възникнал проблем относно това, къде да бъде поставена статуята. Бронзовият Исус приели в езуитския богословски колеж в Торонто.

P { margin-bottom: 0.21cm; }

Разположената в град Китакюшу, Япония цветна градина Кавати Фудзи е дом на невероятните 150 глицинии. Това са прекрасни цъфтящи растения. В градината растат 20 различни вида от тях.

Основната атракция на градината е тунелът от глицинии. В него посетителят може да направи очарователна разходка между избуялите цветове.

В тунела от глицинии е около шест часа път. Най-доброто време за посещението му е края на април до средата на май.

Глицинията е род цъфтящо растение от семейство бобови. Десет от видовете й растат на изток в САЩ, Корея и Япония.

Цветовете на глицинията се спускат надолу като гроздове. Те усукват стеблата си по посока на часовниковата стрелка или обратно на нея върху достъпна опора. Могат да се издигна на цели 20 метра над земята и да се разстелят на 10 метра в страни.

Най-голямата в света лоза на глицинии се намира в Сара Мадре, Калифорния, покриваща площ повече от 1 акър и тежи 250 тона.. Китайската лавандулова глициния е била посадена през 1894 г.

Бил летен празничен ден. Едно семейство се приготвило да си почине от градския шум и суетата на деня в лоното на природата. Бързайки към гарата изведнъж семейството разбрало, че са забравили парите си у дома. Мъжът трябвало да се върне, а когато запъхтян успял да пристигне на гарата, където го очаквали с голямо нетърпение останалите членове от семейството, влака вече тръгвал и те не могли да се качат в него.
Започнали упреци, раздал се ропот, появили се сълзи заради неосъществимата разходка в природата.
Всички хора са склонни да се отдадат на скръб и печал, ако са лишени от очакваното удоволствие и радост.
След около час, когато нашите познайници, поради това. че изпаднали в затруднено положение и не могли да заминат, в града се разчула новината за ужасната катастрофа станала с влака, в който те щели да пътуват. Тогава скръбта и съжалението на семейството се превърнала в благодарствена молитва и ликуване.
Господ често ни лишава от някои удоволствия и така ни спасява от опасностите на живота, както физически, така и духовни. Ето защо, ние винаги трябва да Му благодарим за всичко.