Бил летен празничен ден. Едно семейство се приготвило да си почине от градския шум и суетата на деня в лоното на природата. Бързайки към гарата изведнъж семейството разбрало, че са забравили парите си у дома. Мъжът трябвало да се върне, а когато запъхтян успял да пристигне на гарата, където го очаквали с голямо нетърпение останалите членове от семейството, влака вече тръгвал и те не могли да се качат в него.
Започнали упреци, раздал се ропот, появили се сълзи заради неосъществимата разходка в природата.
Всички хора са склонни да се отдадат на скръб и печал, ако са лишени от очакваното удоволствие и радост.
След около час, когато нашите познайници, поради това. че изпаднали в затруднено положение и не могли да заминат, в града се разчула новината за ужасната катастрофа станала с влака, в който те щели да пътуват. Тогава скръбта и съжалението на семейството се превърнала в благодарствена молитва и ликуване.
Господ често ни лишава от някои удоволствия и така ни спасява от опасностите на живота, както физически, така и духовни. Ето защо, ние винаги трябва да Му благодарим за всичко.