Бойци от Ислямската държава са пуснали медийни материали, показващи как членове на религиозната полиция изгарят хиляди християнски книги, които радикалните ислямисти смятат за светотатство и поругание по отношение към Аллах.

Видео и фотографски материали, представени от информационната агенция Amaq, показват как джихадистите от Diwan Al-Hisba хвърлят в огъня книги и ръкописи с разпятия на корицата в огъня.

Актът на вандализъм се е извършил в крепостта на терористичната група в Мосул, в северната част на Ирак. Това е последният инцидент, в който джихадисти се стремели да очисти обществото от всичко, което не се вписва в тяхното тълкуване на исляма.

През февруари миналата година, бойци от Ислямската държава са унищожили около 10 000 книги и над 700 редки ръкописи, когато са взривили библиотеката в Мосул. Смята се, че в нея са се намирали колекция от иракски вестници, датираща от началото на 20 век, карти и книги от времето на Османската империя и много други редки екземпляри.

Обръщайки се към местните жители, екстремистите заявили:

– Тези книги възпрепятстват вярата и призовават към неподчинение на Аллах. Поради тази причина, ще бъдат изгорени.

Преди година, сирийските джихадисти са започнали да унищожават надгробни паметници и могили в гробищата.

В храма влязоха две момиченца. Едното беше на шест години, а другото бе много по-малко.

Малкото изглежда за първи път идва тук, а по-голямото го развежда като екскурзовод.

Децата спряха пред разпятието.

– А това какво? – замря по-малкото и широко ококори очи.

По-голямото момиченце уверено отговори:

– А това е за истината.

Празниците са различни.
Днес ние празнуваме влизането на Господа в Ерусалим, един тъжен празник. В него всичко изглежда тържествено: Христос влиза в Святия град, среща го ликуваща тълпа, хората са готови да го направят политически водач, очаквайки от Него победа над врага.
Нима тук има нещо трагично?
Уви, да! Защото всичкото това тържество, всичката тази радост и надежди са изградени върху недоразумение и неразбиране.
Тази тълпа, която днес крещи: „Осанна на Давидовия Син!“, само след няколко дни ще се обърне към Него враждебно, с ненавистно лице и ще изисква Неговото разпятие.
Какво се е случило?
Народът на Израел очаква от Него, когато влезе в Ерусалим, да вземе земната власт, за тях Той е очаквания Месия, Който ще освободи Израилевия народ от враговете, ще бъдат победени противниците и ще бъде отмъстено на всички.
А вместо това Христос влиза в Свещения град тихо, приближавайки Своята смърт …. Традиционните лидери, които са се надявали на Него, обръщат народа срещу Него. Той всичките ги е разочаровал. Той не е чаканият. Той не е този, на когото са се надявали. А Христос отивал към смъртта.
Но защо остава сам и какво ни завещава Христос със Своята смърт?
По времето на тези дни, говори на народа за това, каква ще бъде тяхната съдба, когато те преминат покрай Него, без да Го познаят и  не Го последват.
Спасителят Христос казва: Този ваш дом ше остане пуст, от сега ще опустее храма ви, душата ви ще стане празна, надеждите ви ще изчезнат, всичко ще се превърне в пустиня…..
Защото единственото нещо, което може да превърне човешката градина в цветуща, единственото, което може да даде живот на това, което се е превърнало в пепел, единственото, което може да направи човешкото общество пълноценно, единственото, което може да помогне на човек да се стреми към своите цели, това е присъствието на живия Бог, който дава съдържание и смисъл през цялото време. Пред него  нищо не е велико или малко. Незабележимите думи могат да бъдат за Него скъпи или незначителни, а големите събития понякога незначителни в тайнството на любовта.

За да разбереш природата на страданието, трябва да погледнеш на причината за да го има. Всяко нещастие, болка, смърт, … са се появили в този свят поради греха.
Когато Адам и Ева са съгрешили в Едемската градина, те не само не са се подчинили на Бога. Те смело и открито чрез мисли, думи и дела са  въстанали срещу Бог.
Мислели Бога за лъжец и повярвали на сатана. Те се поддали на изкушението да станат „като Бога“.
За последиците на този бунт свидетелства всяко гробище, всяка болница, всеки затвор, всяка съдебна зала, в която се разглежда поредното дело. Злото става, защото ние живеем в един лош свят. Ние не дооценяваме опустошителните последствия на греха.
Какво е най-трагично следствие от греха? Разпятието. Ако нямаше грях, Исус не би трябвало да умре. Но Христос е победил страданието. И ние също можем да победим с Него.

Историята за появата на словосъчетания като „нашата ера“ и „до нашата ера“  е доста забавна. До тогава се е използвала друга временна импровизация въведена от император Диоклетиан. Според неговата версия, историята започва с неговото раждане. Какво самочувствие само!
През 525г. римският абат Дионисий Малкия, решил, че това е неправилно. Нали самият Диоклетиан бил гонител и мъчител на християните.
Дионисий решил, че правилно ще бъде времето да се отчита от раждането на Христос и започнал да изчислява, кога точно се е случило това.  Той изхождал от това, че Исус, когато започнал своята проповед, бил на около 30 години, че разпятието му било в навечерието на юдейската Пасха при император Тиберий. Използвайки вече съществуващата методика за изчисляване датата на Пасха (с помощта на слънчевия и лунния календар), той установил, че възкресението на Христос се е състояло на 25 март, 31 години след неговото раждане.
Днес се знае, че той е сгрешил с 8 години, но независимо от това неговото летоброене станало популярно и било окончателно утвърдено от английския монах Бедоя Почитаемият.
Най-дълго от католическите  страни се съпротивлявала Португалия срещу това нововъведение. В тази страна започнали да използват новото летоброене едва през 1422 г.
Интересното е, че някои баптисти в Америка протестират против това летоброене, поради това, че Дионисий е направил грешка при изчисленията.