Никола се чувстваше неразбран, а често и невидим. Той бе от тези хора, които живееха с надежда, че все някой ще забележи усилията им или поне ще ги разберат.

В социалните мрежи Никола виждаше снимки с усмихнати лица, а за себе си казваше огорчен:

– Чувствам се сам. Всички останали се познават и разбират, а аз оставам настрани сякаш съм невидим.

Когато Красимир го чу, веднага реагира:

– Бог, които е създал не само всичко около нас, но и галактиките, знае всеки детайл от живота ти.

– Моите тревоги, скритите ми страхове, всяка неизказана надежда, …..? – Гласът на Никола звучеше отчаяно без капка доверие.

– Той никого не игнорира, – продължи убедено Красимир. – Не е пропуснал нито една твоя сълза. Винаги ще те разбере.

– Искам да бъда щастлив, – с наведена глава сподели Никола.

– Какво определя щастието ти? – свъси вежди Красимир. – Възхищението на останалите към теб? Но то е плитко и нетрайно. А това Бог да те познава е много по-различно.

– Каква е разликата? – повдигна рамене безразлично Никола.

– С Него можеш да бъдеш честен и такъв, какъвто си, – наблегна Красимир. – Радостта ти не зависи от това, с какво ще Го впечатлиш.

Никола го гледаше недоверчиво, а Красимир продължи:

– Той знае всяка твоя нужда, още преди да я изкажеш. Няма да те прекъсне, когато разговаряш с Него. Не е нужно да се бориш за вниманието Му.

– Дори, когато имам тревожни мисли, съмнение и пълно объркване? – попита Никола.

– Той слуша с търпение. Не губи интерес към теб, независимо от обстоятелствата.

Никола само клатеше глава.

– Слушай, Божието внимание не е случайно, – Красимир дръпна Никола за ръката. Той е отворил очи и уши за теб. Ти си в Неговото присъствие.

– Какво от това? – тъжно се усмихна Никола.

Красимир размаха ръце:

– Това означава, че никога не си изолиран, не и в най-трудния ти ден. Когато си разочарован, чувстваш се пренебрегнат и смяташ, че погрешно са те разбрали, Бог те разбира напълно.

Никола бе апатичен и мълчеше.

Красимир го гледаше натъжен:

– Вместо да гониш изява в света, търси интимност с Бога, който те вижда. Не се стреми да бъдеш интересен, ти си ценен. Трябва да си напълно щастлив, защото Творецът на всичко видимо и невидимо те познава и чува, – настойчиво говореше Красимир.

Тежка въздишка се изтръгна от гърдите на Никола, но въпреки всичко големият камък се бе отместил от сърцето му.

На Петров му откраднаха велосипеда от офиса. Той много бързо реагира, като разбра това:

– Полицията веднага да се намеси. Нека прегледат записите от видеонаблюдението.

– Петров успокой се, – опита се да го укроти един от колегите му. – Нещата не стават така бързо.

– Искам застрахователите да действат веднага и да изплатят евентуални обезщетения, – вилнееше Петров.

Колегите му го гледаха съчувствено, но не можеха да му помогнат.

– Ако велосипедът се препродава онлайн, искам да бъде намерен и върнат веднага, – продължаваше Петров в същия дух.

Накратко той искаше нещата да бъдат оправени по най-бързия начин.

За разлика от нас Бог търпеливо чака. Той бавно кипи, такава е Неговата любов към творението Му, защото не иска никой да погине, а всички да дойдат на покаяние.

Търпението трябва да се проявява в самата ни работа. Когато хората получават нашите отчети, отварят имейлите ни, проверяват готовия продукт, пръстовите отпечатъци на търпението трябва да са очевидни върху него.

Това означава, че не са направени компромиси, отделено е необходимото време за изслушване на двете страни, имаме желание да се върнем назад и да работим по всички предложения.

Много е трудно да бъдем търпеливи с колеги, клиенти или потребители, ако дневникът ни е пълен с последователни срещи или задачи.

Не можем да седим и да изслушвате някого, ако сме вперели поглед в часовника. Няма време, трябва да отидем на следващата среща.

Търпението е привлекателно.

Когато сме по-малко заети, можем да отделим време, да поговорим с колегите си за причината за надеждата, която имаме.

Мирон сгреши толкова зле, че си каза:

– Няма връщане от това.

Дядо му го чу и отбеляза:

– Независимо дали става въпрос за голям провал или за нещо малко, което се задържа в сърцето ти, разликата често се крие в начина, по който реагираме.

– Как реагирам? – повдигна рамене Мирон. – Срамувам се.

– Има съществена разлика между срам и осъждане, – засмя се дядото.

– Каква разлика? – намръщи се Мирон.

– Срамът ти казва, че си неудачник, а съждението, че има нещо по-добро за теб, – поясни старецът.

– Какво от това? – попита Мирон.

– Едното те отдалечава от Бога, а другото те приближава, – отговори дядото.

– Може и така да е, – уклончиво се съгласи Мирон.

– Виж Юда и Петър, – продължи дядото. – И двамата се провалиха спрямо Исус и то в една и съща нощ, но Юда позволи срамът да го определи, а Петър допусна осъждението да го възстанови. За това основния въпрос е: Това, което чувстваш в момента, привлича ли те или отблъсква от Бога?

Мирон се замисли, а след това констатира

– Трябва да съм благодарен за благодатта и силата на осъждението. Необходимо е да се откажа от срама и да продължа напред в преобразяващата любов, която Бог щедро ми дарява.

Симеон бе навел глава и негодуваше:

– Защо има разлика между това, което искаме от живота, и това, което получаваме в него?

– В такива моменти на слабост дори не знаем как да се молим, – отбеляза Васко.

– За какво трябва се моли онкоболният за изцеление или смърт, за да се отърве от силните си болки? – продължи да мърмори Симеон.

– Така си е, – съгласи се Васко. – За какво трябва да се моли един затворник, за освобождение или издръжливост в затвора?

Дядо Петър, който чу момчетата само отбеляза:

– Не знаем как трябва да се молим.

– Ако молитвите ни са твърде оскъдни, дали Бог ще ги приеме? – питаше сърдито Симеон.

– Ами ако ни отблъсне? – в гласът на Васко се усещаше страх.

Дядо Петър се усмихна:

– Дали Бог чува отслабналите молитви на уморената душа? Ние имаме Небесен Помощник. Благодарение на него отговорът е :“Да“. Самият Божий Дух ходатайства за нас.

Наскоро Дафина се зае да преобрази стаята си. Стените бяха в цвят, който не подхождаше на спалнята ѝ.

– Иска ми да бъде с по-светли тонове, които да се съчетават по-добре, – изрази желанието си Дафина.

С дъщеря си отидоха до магазина и избраха цвета и материалите с невероятен ентусиазъм.

Като се прибраха, разместиха мебелите. Почистиха и подготвиха всичко.

Дафина не бе държала четка и бързо се умори, но не се отказа. По средата на боядисването спряха малко за почивка.

Работата не беше лесна, но и двете бяха решили да я завършат. Резултатът бе повече, отколкото очакваха.

Бог прави същото и с нас; ние сме Неговият най-ценен шедьовър. Той подготвя всичко, за да достигне до сърцето ни.

За разлика от нас, Той не се уморява, не се изтощава и не се отказва, защото Неговата любов към нас е безкрайна, чиста и вечна.

Навярно Дафина след няколко години ще се наложи отново да пребоядисва стените, но делото, което Бог върши в сърцето на човека, е с вечно въздействие и не се нуждае от ретуширане.

Ето как Бог достигна до сърцето на Дафина.

Той взе нейното тъжно и наранено сърце и го преобрази. Най-лошите ѝ нощи превърна в най-светлите дни.

Дайте шанс на Бог. Резултатите са толкова възнаграждаващи, не само за вас, но и за околните.

Няма нищо на този свят, което да се сравни с разбирането, че сте създадени с прекрасна цел.