Човешко желание да направи всичко по най-добрия начин, но не за себе си, а за някои оценител, чието присъствие играе ключова роля. Първо, тези оценители са родители, учители, а след това работодателя, съпругата, колегите и обществото като цяло. Болезнената зависимост на човека от похвалите на другите е явно проявлението на този синдром.
Колко опасен е синдрома на отличника?
Странно е, но желанието да бъдем най-добрите във всичко, по-скоро е пречка, отколкото да помогне на човека в живота.
Първо „отличникът“ е твърде много зависим от чуждото мнение. Той може да стане прекрасен изпълнител, но там където трябва да се прояви самостоятелност, той се проваля.
Второ, „заразените“ със синдрома на отличника се страхуват да поемат ангажимент, опасявайки се, че няма да успеят да го реализират на нужното ниво и не ще получат желаната похвала.   Трето, тези хора обикновено са много взискателни към себе си и другите. Те трудно общуват и често остават сами. Ако успеят да създадат семейство, прекомерните им изисквания често са причина за семейни конфликти.
Четвърто, такива хора се страхуват да направят грешка. Те не умеят да падат. Отсъствието на похвала или наличието на критика ги води в състояние на апатия, която постепенно се превръща в депресия.
И накрая, ефективната дейност на „отличника“ обикновенно е снижена. В стремежа си да направят най-доброто, те неоправдано губят много време и енергия за несъществуващи детайли. Такива хора не са в състояние да правят разлика между необходимост и достатъчност.
Може ли да се преодолее този синдром?
Може! Разбирането и осъзнаването на проблема е вече малка крачка към неговото отстраняване.
И най-важното, такъв човек трябва да се научат да мисли за себе си като любящ и любим човек, независимо от това дали е извършил „отлична“ грешка или направи всичко както трябва. Той често трябва да си казва, че близките му го обичат и тогава, когато той е несъвършен.

Всеки родител има свой собствен опит, който той е получил в детството си. Мнозина копират модела на възпитанието от семейството си.
Някои пък обратно, стремят се към противоположни методи на възпитание от тези провеждани в тяхното семейство. Те се стараят да намерят собствен подход към този проблем. В детството им родителите им често са ги принуждавали за едно или друго, за това те премахват всякакви ограничения и позволяват прекалено много неща на децата си.
Сериозни различия във възпитанието при родителите могат да възникнат поради различните им характери. В повечето случаи бащите се гневят, искат моментално изпълнение на заповедите и безпрекословно подчинение. А майката е мека по характер и угажда на всички капризи на детето.
Какви проблеми може да предизвика такава ситуация?
Детето е под напрежение. То не знае никога какво да очаква. Дали ще го накажат или похвалят за дадена постъпка. В такива ситуации детето започва да манипулира родителите си. То започва да хитрува и лъже.
Ако бащата се обърне строго към детето за неизпълнение на зададена работа, то обидено и със сълзи на очи тича при майка си, заявявайки, че баща му е лош. На детето му трябва внимание, сладкиш или подарък. Майката се съгласява, че бащата е много строг и по този начин му подкопава авторитета пред детето.
Бащата се ядосва и в семейството назрява конфликт. Той се чувства ненужен. Такива хора имат низко самочувствие, а зад маската на „деспота“ обикновенно се крие наранена натура.
Бащата също се нуждае от внимание, не по-малко от това към детето.
Родители, които в детството са преминали през насмешки, неудачи и унижения, искат в своите деца да видят непримирими личности.
Не познаващи в детството си нежност и любов, те не разбират, че силна личност може да се изгради само, когато има доверие, разбиране и одобрение от най-близките.

Всеки от нас в този свят има своя собствена задача, своя собствена роля. Можем да си представим света като цветна мозайка, където всяко „стъкълце“ със своя цвят и форма стои на своето място, допълващо общата картина в света.
Разнообразието е прекрасно, защото в основата му лежи животът. В ежедневието ние рядко мислим за това. И често приемаме едни хора за умни и интелигентни, а други за глупави. Но това е грешен подход. Те не са „глупави“, само мислят и действа по различен начин.
Но тук нищо не може да се направи. Хората винаги се стремят да дадят някаква оценка. И човек често забравя, че „другите“, не означава нещо „лошо“. Но така се увеличава взаимната толерантност и интерес.
Разбирането е единствения начин да се намали враждебността, която хората изпитват едни към други.

В една болница сестра донесла на ранен войник сварено яйце:

– Преварено е, – казал болния и се обърнал на другата страна.

Сестрата си тръгнала спокойна, сякаш войника ѝ благодарил. Скоро тя се появила със второ яйце и дружелюбно го предложила на болния.

– Недоварено е, – промърморил болния с досада.

Сестрата си тръгнала без да се разгневи. Лицето ѝ останало спокойно. Тя дошла трети път при войника. Носела съд с вряща вода, сурово яйце и часовник.

-Вземете, скъпи, – казала му любезно тя, – сега имате всичко, от което се нуждаете, за да сварите яйцето така, както на вас ви се иска.

– Извикайте някой, който познава Библията.

Сестрата не разбирала какво става. Учудено гледала войника и не знаела какво да направи.

– Аз не се шегувам, – отговорил на немия въпрос на момичето, – искам да поговоря именно с такъв човек. Ако на земята съществува такъв ангел на търпението и любовта като теб, то Бог наистина съществува.

Да си търпелив, това означава да не се гневиш, да не роптаеш, да понасяш всичко горчиво и тъжно спокойно. Любовта не губи търпение. Тя не се възмущава, не се гневи, не протестира. Любовта се отнася към всичко и към всекиго без оплакване и с разбиране.

Любовта е слънцето, което не само блести, но и топли. Човек, които е изпълнен с любов е като плодоносно дърво, което дава вкусни и полезни плодове, но не за себе си, а за всеки, който ги желае.

Любовта е движеща сила в живота, но от нас зависи как ще се проявява тя.

За отношенията между мюсюлманинът и неговата жена  се разпространяват доста слухове. На какво да вярваме? Преди да дадете някакъв отговор за този вид отношения ви предлагам да се запознаете какво съветват духовните лица в мюсюлманската религия относно това,  какво трябва да бъде  отношението на мъжа към жената. Ето ви един пасаж от тези препоръки, а след това сами решете, дали всичко е толкова лошо:
1. При отношенията си с нея трябва да проявяваш най-добрите качества от своя характер.
2.При общуването със жена си трябва да бъдеш благ и кротък.
3.Когато се прибираш в къщи трябва да поздравиш жена си, да я попиташ за работата й и  да не забравиш да разбереш как се чувства в момента тя.
4. Когато е в добро настроение погали я закачливо. прегърни я.
5.Ако я видиш огорчена и тъжна, постарай се да разбереш какво се е случило. След това съдействай за разрешаване на проблема й.
6.За да я успокоиш, обещай й, че ще направиш и това, което е свръх силите ти. Никой не може да я успокои като теб, защото тя по цял ден стои в къщи сама и разчита единствено на съпруга си.
7.Активно помагай на жена си за възпитанието на децата.  Малкото дете със своите капризи не дава покой на майка си нито денем , нито нощем. А порасналите вече деца са неразумни и постоянно я огорчават.
8.Осигурете на жена си до колкото е възможно, най-добрите дрехи. Окичете я с различни гривни, гердан….., но на улицата тя е длъжна да скрие всичко това от погледите на чуждите мъже.
9. Ако сте достатъчно богат осигурявайте й най-добрата храна и всичко, което тя обича.
10. Никога не я бий.
11. От жените се изисква да пазят честа и собствеността на дома, но ако те са нелоялни, неблагодарни,  допуска се да я удариш с отворена  длан или кърпа.
12. Не трябва да бъдете в конфликт с жена си повече от един ден.
13.Мъжът трябва търпеливо да понася проявленията на невъзпитаност у жена си, защото тя е създадена от неговото ребро и му е дадена да се грижи за нея.
14. Ако мъжът види влошаващи изменения в поведението на жена си, за това трябва да вини единствено себе си.
15.Ако жената се ядосва и цели спора да се превърне в скандал, то мъжът по-добре е да замълчи. Тя ще дойде на себе си и ще поиска прошка за поведението си. Жената е слаба пред суровото мълчание на мъжа.
16. Мъжът трябва винаги да бъде благодарен на Аллах, че има такава жена до себе си, която да се грижи за дома и самият него.
17. Мъжът трябва да се отнася нежно и внимателно към жена си, за да разбере тя, че той я обича повече от всичко на света.
18.Мъжът трябва да поеме отговорността за пазаруването на продукти в магазина или на пазара. Когато се решават семейни въпроси той е длъжен да чуе и нейното мнение.
19.Съпругът трябва да бъде бдителен, той може да чуе мнението на жена си, но решението трябва да вземе той, защото ръководителя на семейството трябва да е мъжът. Ако мъжът забележи, че жена му върши неща или говори думи, които са недопустими, трябва да и разясни нещата с доброжелателен тон.
21. Мъжът трябва да крие тайните и слаби страни на жена си от околните.
Предписанията са налице, но до колко се изпълняват в един дом, това знаят само мъжът и жената. По горе цитираните правила са добри за всяко семейство. Интересно, какво ли би станало, ако всеки мъж започне така да се отнася към жена си? Много просто, тя ще го обича още повече  и ще му се покорява безпрекословно.