Владо бе много щастлив. Баща му натовари в колата цялото семейство и потеглиха.
Братята и сестрите му весело шумяха отзад, те предвкусваха неочаквани приключения и посещение на места, където не бях ходили.
Майка им ги смъмряше от време на време:
– По-спокойно, деца. С вашите лудории ще попаднем в канавката.
Те временно се укротяваха. Никой не искаше да пострада и то от катастрофа. Но след това отново започваха със закачките и боричканията си.
Тресящата се кола от смехове, писъци и закани изведнъж спря.
– А сме толкова близо до бензиностанцията, – разочаровано бащата удари волана с ръка.
– Вземи някаква кутия и иди за бензин, – посъветва го съпругата му.
Всички започнаха да ровят и търсят подходящ съд за горивото. Настана голяма суматоха. Стърчаха ръце и крака отвсякъде.
– Ето, намерих, – извика Владо и вдигна нагоре едно бебешко гърне.
Бащата въздъхна, но го взе и потегли към бензиностанцията. Навярно там са се посмели на странния съд, но нали все пак бяха му налели бензин.
Когато се върна бащата внимателно взе да излива скъпоценната течност в резервоара. Беше почти свършил, когато усети, че някой любопитно го наблюдава.
Наблизо бе спряла кола. От нея бе подал глава равин. Той гледаше с интерес работата на бащата.
– Никога не съм споделял вярата ви в Христос, – каза равинът, – но съм изненадан от такава увереност и упование.
Горкият, той не знаеше че в детското гърне наистина имаше бензин.