Братята Шмеке от Никълсбург и Пинчас от Франкфурт се обърнаха към един от проповедниците в синагогата за обяснения:

– В Талмуда е написано, че човек трябва да благодари на Бога не само за добри дела, но и за зли. Не се ли иска твърде много от човек? Кой ще намери сили да прослави Господа за това, че е наказан?

– Вярно е, че има страдание, – казал проповедникът. – Както всичко останало, то идва от Бог. Защо съществува? Ще ви кажа. Човекът е твърде слаб, за да приеме или поеме Божествената любов, която е съвършена. По тази причина, само поради тази причина, Бог я покрива с булото на болката и страданието.

Веднъж равинът Зуся взел да изучава един от трактатите на Талмуда.

На следващия ден неговите ученици забелязали, че равинът още е на първа страница. Те си помислили, че той се е сблъскал с някаква трудност и се опитва да я разбере.

Но минали още няколко дена, а равина, както преди бил потопен в четене на първата страница.

Учениците много се изненадали, но не смеели да се намесят, за да разберат какво става.

Най-накрая един от тях набрал смелост и попитал учителя:

– Учителю, защо не преминете на втора страница?

– Тук ми е толкова добре, – казал равинът, – защо трябва да отида някъде другаде.

В една приказка се казва, че на небето имало прием на добродетелите. Там били правдата, честността, искреността, добротата, простителността, любовта, добротворството, благодарността и др.

Всички добродетели радостно разговаряли и споделяли преживяванията си. Някои забелязали, че добротворството и благодарността не разговаряли изобщо помежду си.

Оказало се, че те изобщо не се познавали, защото намали случай, в който да се срещнат.

Това може да ви звучи прекалено, но съдържа в себе си горчива истина.

Талмудът казва, че който се наслаждава на нещо без благодарност, обсебва нещо от Бога.

Благодарността е една от най-големите привилегии на човека. Тя доказва, че разбираме и ценим живота.

Колкото повече благодарим, толкова повече приемаме. Лютер твърди, че благодарността е истинската добродетел и най-доброто богослужение.

Когато постоянстваме в благодарността, тогава Бог постоянства в благословението.

Благодарният за всичко има поглед, отправен към Бога.

В Талмуда е описано с най-голяма прецизност  всички характерни подробности, как трябва да бъде умъртвен животно за храна, като правилата са мотивирани от желанието, смъртта да е колкото се може по-безболезнена.
На три групи хора не е позволено да убиват животни. Това са глухонемите, малоумните и непълнолетните. На първите се забранява, защото не могат да произнесат нужното благословение, а на останалите, понеже не са в достатъчна степен отговорни да се заемат с подобна деликатна задача.
Ножът, с който се прави разрезът, трябва да е остър и гладък, без никаква грапавина. Законът е категоричен: “ И трите страни на ножа трябва да бъдат изпробвани“.
В Талмуда са изброен пет причини, поради които месото може да се окаже негодно за употреба. Това са: забавяне – ножът трябва да се движи напред назад без прекъсване; натиск – разрезът трябва да се направи внимателно, без да се упражнява каквато и да е сила; забиване – ножът не бива да се забива в плътта, освен да се разсече трахеята; приплъзване – разрезът не бива да се прави другаде освен в областта на врата; разкъсване – разрезът се прави така, че да не размести гръкляна и хранопровода.
Всяко от тези движения прави трупът негоден за консумация, ако е причинило болка на животното.

Един равин твърдял:
– По скоро огън да погуби словата на Тора, нежели жена да ги споделя.Веднъж, когато една жена попитала равина за Златния телец, той й казал:
-На жената друго не й трябва , освен това как да преде с вретеното.
Не е изключено тези твърдения да се отнасят за по-високо образование. Всички религиозни задължения, с изключение на една конкретна група, се споделят както от мъжете, така и от жените. Следователно жените се нуждаят, ако не от задълбочени то от доста изчерпателни знания.
Понеже обстоятелствата на онова време налагат дома, като единствено поле на изява за жената, съществуват реални опасения, че ако тя ангажира времето и енергията си с учене, семейството й ще бъде занемарено.
Не са изключени и други причини за отказа на правото за по-високо образование за жената. религиозните водачи на еврейският народ знаят какво се е случило в Гърция и Рим, където образованието на жената улеснява близкия ум контакт с мъжете и води до занижаване на моралните норми.
Нещо повече, равините са добре осведомени за развоя на събитията в християнския свят, където жените обзети от религиозен жар, обричат живота си на безбрачие. На подобно развитие на нещата еврейската общност би могла да погледне единствено с крайно недоверие, след като брака е Божия воля. В Талмуда отделни индивиди се окачествяват като „разрушители на света“, а сред тях са и „жените фарисеи’. Вероятно несъгласието на равините жените да не се задълбочават в изучаването на Тора да е реакция на подобни тенденции.