Милка работеше в пекарната. Тя отдаваше всичко от себе си. Стараеше се. Работеше много съвестно и отговорно.

Един ден нейният шеф я обвини:

– Откраднала си един хляб със стафиди.

Това не бе истина. Милка никога не би посегнала на хляба, който печеше.

Забелязал смущението ѝ началникът ѝ заяви:

– Одържам ти заплатата за този месец.

Милка се прибра разстроена. Тя падна на колене и извика към Господа:

– Боже, Ти знаеш, че нищо не съм взела. Но какво мога да направя? Той е началникът. Много трудно се работи с него, но аз имам нужда от тази работа. Господи, моля Те, помогни ми.

И тя благодари на Бога, защото вярваше, че Той няма да я остави.

Последваха оплаквания от други работници. Те разказаха за лошото отношение на началника спрямо тях и той скоро бе отстранен от работа.

Когато ходим в покорство на Бог и вярваме, че Той навреме ще се намеси, знаем, че силата е в Този, който ни чува и ни помага.

Фалима бе собственик на плантация в Индонезия.

Един ден тя събираше вода от потока. Тогава я нападна крокодил.

Влечугото хвана жертвата си за краката и я завлече във водата.

Фалима започна отчаяно да вика:

– Помощ! Помогнете ми! ….

А в същото време не преставаше да се бори с агресора.

Работници от плантацията се събраха на брега при резервоара. Те започнаха да плашат крокодила, а същевременно протягаха прътове към жената, за които тя можеше да се хване.

Въпреки че крокодилът беше наистина уморен и пусна жертвата си, всичко не се случи веднага, а чак след агонизиращ час и половина.

Самата Фалима не можеше да повярва на случилото се със нея:

– Нима съм издържала толкова дълго време в устата на крокодила?!

След инцидента тя бе откарана в болницата, защото имаше дълбоки прободни рани по крака, но лекарите са сигурни, че пациентката скоро ще се възстанови напълно.

Фалима бе много уплашена. Тя сподели:

– Щом затворя очи, в съзнанието ми непрекъснато се появява крокодилът.

Физическите рани ще заздравеят много по-бързо, но за освобождението ѝ от шока ще е необходима май повече време.

Докато се механизира работата на почистващите отпадните води, събирането на нечистотиите от септичните ями се съпровождало с неприятна миризма.

Затова на тези хора им разрешили да работят само нощно време.

Поради използването на тези примеси като тор, фекалиите шеговито наричали „нощно злато“.

А работниците занимаващи с извличането му, нарекли златари.

Виктор се улови, че изпада в своеобразна мечтателност. Той стана от пейката и тръгна надолу към езерото. Там работниците по почистването товареха каруци с изсъхнали листа и нападали клонки.

Като повървя по алеята Виктор видя Нено. Той бе от съседното село. Селянинът над ризата си бе надянал раздърпан елек, а на краката си захабени панталони.

Веднъж Нено бе насочил погледа на Виктор към една патица от езерото. Птицата накуцваше, но не това бе заинтригувало селянина.

– Вижте, – почти шепнешком каза Нено, – патицата с човката си измъква мокра глина и я наслагва върху наранения си крак.

Двамата дълго гледаха това интересно самолечение.

От тогава Виктор, който бе запален орнитолог, запомни името, усмихнатото лице и пъргавия поглед на невестулка, които съпътстваха Нено.

Два дена по-късно Виктор бе споделил с един от своите приятели:

– Простите хора, които умеят да четат мъдрата книга на природата, не са за подценяване в сравнения с тези, които са естествоизпитатели и пишат научни трудове.

– Добър ден, – поздрави Нено своя стар познат.

– Добър да е, – усмихна се Виктор. – Гледам от към вашето село се издигат много пушеци. Да няма пожар.

– Няма пожар. Благовец е. Хората горят бурените, дворовете си чистят.

– Тогава, я кажи на хората да палнат оня куп с листата. Нека на Благовец лъхне огъня и при нас.

– Дадено, – покорно каза Нено. – Ние и преди искахме да палнем един огън, но жена ви се възпротиви. Каза, че пушека ще одими всичко.

– Щом ти казвам, направи го, – строго нареди Виктор.

Нено се зарадва и закачливо добави:

– Ще прогоним змиите, а после ще прескачаме и огъня.

Виктор крачеше вече по-нататък из алеите, когато си спомни думите на един от професорите си:

– Древните германци боготворели „живия огън“, – казваше преподавателят им, – тъй като огъня пречиства въздуха при настъпване на епидемии. За това не трябва да делим магията от науката, защото едното е първичната стъпка, а другото по-късната.

 

Богатите хора не винаги са свидливи и скъперници. Много от тях използват парите си, за да помогнат на другите.

Киану Ривз, герой от „Матрицата“ раздал хонорара си, получен  за снимането на 2-та и 3-та част на филма на целия колектив, взел участие в създаване на картините.

Той лесно и без да съжалява се разделил с 70 милиона долара.

Освен това работниците в студиото разказват, че актьорът е единствения от целия звезден състав, който се здрависал със всички служители в киногрупата.

За един от служителите, за който узнал, че е в трудно положение, отделил 25 хиляди, казвайки му, че това е рождествен бонус.