Бог ни е поставил на земята, за да вършим работата, която Той предварително е планирал.

Въпреки това, тази работа ние не трябва да я вършим сами. Нуждаем се от хора, които да работят с нас заедно.

Какво ще получиш, ако вършиш работата по своему? Можеш само да се умориш и изтощиш. И защо става така? Защото се опитваш да вършиш работата сам, а Бог не е искал по този начин да правиш нещата.

„Двама души са по-добре от един“, казва Словото, защото вършат повече работа, като работят заедно. Когато работите в екип, можете да получите много повече. Освен това заедно с други е по-забавно и човек не се изморява толкова.

Представете си, че сте капка вода, но ако има много такива какво става?

Ако работим заедно, всеки от нас прави своята малка част, докато свърши цялата работа.

Когато споделяте тежестта си с други християни, вие ще откриете, че постигате много повече за прослава на Бога.

Във всяка страна хората имат особено отношение към полицаите. На много места такива униформени мъже всяват страх. Дори човек да не е направил някое престъпление, сърцето му се свива, когато види наблизо полицай.

И все пак ….

Николов и Стефанов бяха дежурни през деня. Те патрулираха по една от улицата, когато забелязаха спряла линейка, пред една от къщите. Двамата бързо се насочиха към мястото.

Николов се обърна към една жена, стояща наблизо:

– Какво се е случило?

– Горката майка, – каза жената, – критично е намаляло нивото на кръвната ѝ захар. За това бе извикана линейка.

– Какво ще правят петте ѝ деца сами? – каза един дядо, който неусетно се бе приближил.

– Защо децата са останали сами? – попита Стефанов.

– Лекарите казаха, че майката трябва незабавно да постъпи в болница, – каза жената.

– Казахте, че има пет деца, – намеси се Николов, – те сами ли живеят с майка си?

– Не, но баща им е на работа и ще си дойте след два-три часа, – уточни жената.

– А близки и роднини нямат ли наблизо? – попита Стефанов.

– Те скоро се преместиха тук. Идват от другия край на страната, – каза жената. – А за близки не съм чула да имат. Гледам ги всеки ден, сами се справят  с всичко. Как издържа тази жена и сега ѝ се чудя. В къщи имаме само един калпазанин, но не можем да се справим с него, а тя с пет…. Как се оправя, само Бог знае.

Николов и Стефанов се спогледаха. Когато всички любопитни се прибраха по домовете си Николов каза:

– Колега, какво ще кажеш да видим тези деца. Не бива да ги оставяме без надзор. Току виж направили някоя пакост.

Стефанов вдигна рамене и каза:

– Добре, да вървим! Да видим какво правят!

Двамата полицая съвсем не очакваха, че децата са толкова малки. За тях наистина трябваше да се погрижи някой.

– Навярно баща им ще си дойде скоро, щом разбере, че жена му са я откарали в болница, – каза Николов. – дай да позанимаем децата, виж какви симпатяги са.

И двамата останаха. Заиграха се с децата. По едно време едно от тях каза:

– Искам да ям.

Стефанов се засмя и му отговори:

– Добре, юнако. Сега да видим какво можем да сготвим с колегата.

Може да ви се стори смешно, дори странно, но двамата мъже нахраниха децата, даже измиха и съдовете. След това смениха напиканите памперси на някои от по-малките.

Когато бащата на децата се прибра, той не можеше да се начуди на станалото.

– Благодаря ви. Чудесно сте се справили, – засмя се бащата. –  Най-малко помощ съм очаквал от полицаи ….

Това е един гениален будилник. С него изобщо не можеш да си „поспиш“ още малко, така няма да закъснееш за работа или училище.

Интересно, как работи?

Когато започне да звъни, имаш шанс да станеш, но ако решиш да поспиш още малко, той ще скочи от масичката до леглото ти и ще се движи из стаята, търсейки място къде да се скрие.

А през това време отчаяно ще звъни и ще те подканя да станеш.

Най-накрая нищо друго не ти остава освен да се надигнеш от кревата.

Навярно всеки от вас е писал не веднъж , в началото на учебната година, съчинение на тема „Как прекарах лятната ваканция“.

Много ученици се срамуват, че не са били на море или някакъв курорт, а са помагали на родителите си на полето, за това съчиняват невероятни истории.

Днес искам да ви запозная с едно доста интересно съчинение по тази тема. В него се поставя сериозно въпроса: Мога ли да не разказвам, това не е ли мое право?

Ето ви и самото съчинение, би трябвало да се позамислите малко над написаното:

„Как съм прекарал лятото, това вас не ви засяга. Това си е моя лична работа, защото лятото е моето свободно време, с което лично разполагам. Трябва да уважавате правото на човек сам да избере, да ви разкаже или напротив.

Ако ми поставите двойка, то с вас ще се видим в Европейския съд. Там ще ви извикат, а аз ще бъда на същото място и по други дела. А по какви, това си е лично моя работа и това съвсем не ви засяга!“

Демокрация ……

За много хора е опасно да напуснеш работата си и да се занимаваш със това, което обичаш, но именно това е направила турската художничка Senna Runa. Преди това тя е била специалист HR. Тази работа  е добре платена.

Художничката дава следния съвет на тези, които решат да се посветят на любимото си занимание:

– Всичко, което създавате, може да се нарече изкуство. Ако вярвате, че създавате красиви неща, ще видите, че и другите ще се съгласят с вас. Аз бях съвсем нова в тази работа. Работих по цял ден в продължение на 7 месеца. Понякога се страхувах, че нищо не се получава, но повярвах, че това, което създавам има бъдеще и продължих напред.

Senna Runa се занимава с квилинг или така нареченото книгоусукване. Чрез него се правят плоски или обемни композиции от усукани и завъртени спирали от дълги, тесни и плоски ленти.

Насладете се на част от това, което е направила художничката.

Навярно ще се изненадате какви изумителни неща могат да се направят само от една завита и усукана лента.