Един от белезите на едно страхотно семейство е, че членовете му си помагат един на друг в растенето.

Как става това?

Ще ви дам два начина, които помагат на хората да се развиват. Това важи във всяка една област на живота.

1. Чрез пример. Исус направи това при обучението на учениците.
„И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас“.

Вашите деца не искат да чуят поредната проповед. Те искат да видят примера на Исус в живота си.

2. Чрез разговори. Ако не сте критични в разговорите с децата си за реалните проблеми, те няма да израстват. За съжаление, повечето разговори, които имаме с деца са около планове, хранене или домашна работа, а не за нещата, които наистина има значение в живота.

В Библията се казва:“Тия думи (Божиите заповеди), които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш“.

Сега ще ви кажа два начина, които не работят, за да помогнат на хората да растат:

1. Чрез критика. Заяждането не действа. Ако осъждате другите също няма да се получи нищо. Критиките и оплакванията са напълно неефективни за промяната на човека.

Защо? Защото, когато критикуваме, се фокусираме върху това, което не искам, а не това, което желаем.

„И вие, бащи, не дразнете децата си, но възпитавайте ги в учение и наставление Господно“.

2. Чрез сравняване. Всеки е уникален. Няма никой в ​​света като теб! Ето защо сравняването никога не дава резултат. В действителност, това е смърт за всяка връзка и взаимоотношение.

Всеки човек трябва да съди собствените си действия и да не се сравнява с другите. След това той може да се гордее с това, което сам е направил.

Помислете сериозно за разговорите, които сте имали в семейството си. Говорихте ли с тях това, което наистина има значение в живота?

Ръководителите на фирми и правителствени организации не само поддържат дневния сън на подчинените си, но им прилагат издевателски начин, за да ги уволнят.

Всичко се прави в рамките на закона и никой не може да го оспори.

Как става това?

Във всяка по-голяма структура има специално помещение, стая на мързела. Ако за дадения сътрудник няма достатъчно работа по специалността му, го изпращат в нея, занимавайки го с безполезни и скучни операции.

Човекът известно време работи това, но това му носи минимална полза, за него тази работа става непоносима и отегчителна.

Скоро на бюрото на началника му се появява молба за уволнение. Освен това никакви компенсации не се изплащат.

Икономично нали?!

Наскоро Петров нае дърводелец, който да ремонтира вратите, прозорците и всяка мебел, която съдържаше дърво на вилата му.

Първият работен ден на Илия, така се наричаше дърводелецът, не тръгна много добре. Спука му се гума. Счупи се електрическия му трион, а старият му пикап изобщо не поискаше да тръгне.

Петров му предложи:

– Ще те откарам до вас.

Илия само кимна с глава. През целия път дърводелецът не каза нищо. Седеше вглъбен и дълбоко умислен.

„Явно неуспехите днес, яко са го разтърсили,  – каза си Петров“.

Когато пристигнаха, Илия покани Петров на гости.

Двамата тръгнаха към уютен двуетажен дом, но преди това минаха през добре поддържана градина.

Изведнъж дърводелецът се спря пред малко дръвче и погали с ръце клоните му. Внезапно той се преобрази. Изобщо не приличаше на умисления и изпълнен с тревоги мъж, какъвто беше преди минути.

Илия тръгна към дома си усмихнат, радостно приветства семейството си. Прегърна децата си и целуна съпругата си.

По-късно, когато Илия изпращаше Петров и минаха отново край малкото дръвче, гостът не се стърпя и попита:

– Какво направи с това дърво, преди да се отправиш към дома си?

– Това дърво наричам „дървото на проблемите“, – започна да обяснява Илия. – На работата ми често възникват неприятности, но аз не мога да ги занеса в дома си, където спокойно живеят жена ми и децата ми. Затова, когато си дойда, мислено окачвам върху това дърво проблемите си и се прибирам у дома,  а сутрин отново ги забирам със мене на работата си.

Петров го изгледа изненадано, всичко това му се струваше доста странно.

– Може да ви изглежда забавно и налудничаво, – каза Илия, – но сутрин, когато стигна до дървото, проблемите на него се оказват много по-малко, в сравнение с тези, които съм оставил вечерта.

„Всеки се сблъсква с проблеми, – помисли си Петров, – но не трябва да им позволяваме да пречат на живота ни в семейството. Илия чудесно го е измислил, не е лошо и аз да пробвам“.

Често за да разрешим даден проблем, ние съсредоточаваме цялото си внимание върху него. Изучаваме го. Размишляваме върху него. Изследваме го от различни страни.

Но в случая трябва да обърнем вниманието си към записаното в Божието Слово. И това трябва да правим дотогава, докато не ни осени светлината на откровението.

В ежедневието ние непрекъснато използваме изразът „хвърли светлина“. Все едно казваме: „В какво се състои работата?“

Божието Слово ни донася светлина в сърца ни. То ни носи това разбиране, от което се нуждаем.

Пробвали ли сте в тъмна стая да намерите изход? Изгубвали ли сте през нощта? Какво е първото нещо, което търсите в тази ситуация? Светлина!

Тя може да проникне под вратата или да сияе в прозореца на някой дом, който е далече от нас, но и в двата случая ние отивате право към нея. Не си губим времето, да изучаваме тъмнината. Стремим се към светлината, защото знаем, че тя ще разпръсне мрака около нас, а това ще ни помогне да се ориентираме.

Ако имате нужда от разбиране на даден проблема или ситуацията, фокусирайте се върху Божието Слово. Стремете се към Светлината, и желания отговор ще ви осени.

Ако сложите джобен часовник на маса и се отдалечите от нея на известно разстояние, при условие на относителна тишина в помещението, вие ще чуете тиктакане, след това ще настъпи тишина, а после отново ще чуете звука на работещия механизъм.

На какво  се дължи това?

Може би с временно оглушаване, шегувам се.

За да отговорите на въпроса, трябва добре да познавате как действа слуха при човека.

Е, ако не знаете, ще научите от …..

Отговор:

Странните паузи в „работата“ на часовниците медиците обясняват с умората на слуха. За няколко секунди ушите на човек си дават почивка, а след това отново функционират с пълна сила.