Слънчевата светлина зарежда с енергия Т-клетки, които играят централна роля в имунитета на човека.

Всички знаем как слънчевата светлина спомага за образуването на витамин D, който влияе върху имунната система.

Изследователите са открили, че ниските нива на синята светлина в слънчева светлина са причина Т-клетки да се движат по-бързо. Това е първата записана клетъчната активност на човека в отговор на действието на слънчевата светлина.

Т-клетки, независимо дали  са помощници или убийци, трябва да се движат, за да вършат работата си, за да стигнат до мястото на инфекцията и да организират отговор.

Резултати показват как слънчевата светлина активира ключови имунни клетки и повишаване тяхното движение.

Докато за производството на витамин D се изисква ултравиолетова светлина, която може да причини развитието на рак на кожата и меланом, то синята светлина от слънцето, както и специалните лампи, са напълно безопасни.

Авторите добавят, че трябва да се направят много експерименти, за да разбере какво точно е влиянието на тези резултати, но те предполагат, че ако активирането на Т-клетките има само положителни аспекти, на пациентите може да се предлага светлинна терапия, която  ще активира техния имунитет.

Нашата и домакинската работа със сигурност са необходими и важни, но помислете, ще се чувстват ли децата ни добре, ако мама е заета със своите много важни работи?

Ето ви един пример за това. Три годишно момиченце попитало майка си:

– Мамо, защо изобщо си ме родила, щом нямаш време за мен?!

Спрете и се замислете: „Наистина, защо съм родила тези деца?“

Децата са много чувствителни спрямо състоянието ни.

Ако майката е на ръба, ако в нея се е натрупало прекалено много умора и недоволство, ако майката се срива и от най-малкото провинение, детето се чувства виновно за всички наши беди.

Нашето състояние им сигнализира: „С мен нещо не е наред …..За всичко аз съм виновен…. Навярно мама не ме обича повече“.

Ето защо, за да бъде детето ни щастливо и да не се съмнява в любовта ни е нужно ние сами да се чувстваме добре. Ежедневно да се грижим за вътрешното си състояние и децата ни да знаят, че мама е щастлива, защото тя има точно тях, нейните деца ….

Никола никак не обичаше да се моли и да слуша молитвата, която баба му казваше преди хранене

Когато го викаха за ядене, той по най-бързия начин сядаше на стола, готов да погълне и цяла планина, но след това трябваше да изслуша молитвата на баба си, преди да посегне към храната.

Баща му въпреки, че бе твърде зает човек, търпеливо слушаше молитвата докрай и не я прекъсваш, дори и когато му звъняха по телефона.

Веднъж преди вечеря, бащата на Никола го попита:

– На кого всъщност искаш да благодариш днес?

– Как на кого? – Никола се обърка от изненада. – На теб, разбира се, защото изкарваш пари, с които мама купува продукти.

– И това е всичко? – погледна го изпитателно баща му.

– Не, …. на мама, защото готви толкова вкусно – и без да дочака следващия въпрос добави, – на баба, която помага в къщи и за пирожките, които е опекла днес …

– А на Бог?

– О, да! – Никола си спомни, че в молитва те се обръщаха към Бога, – Разбира се и на Него.

– Хубаво би било ако го нямаше твоето „разбира се“,  – с упрек поклати глава баща му и започна да обяснява: – Само си помисли: Кой ми е дал такава работа, че независимо от днешните времена, мога да издържам семейството си, че дори и много повече? А на майка ти и баба ти, кой дава сили и умения, за да готвят и поддържат дома? Виж картофите, сиренето, хляба, които ти ядеш. Кой е давал слънчева светлина, топлина и дъжд на земята, за да порасне пшеницата, картофите, тревата на ливадата, която пасат кравите? И въобще дома, в който живеем, водата, която пием, накрая и въздуха, който дишаме, кой е ни е дал всичко това?

– Как кой? Бог! – ахна Никола.

Е, най-после бе разбрал, защо и на кого трябва да благодари всеки ден.

Връщал се един човек от работа. Срещал един приятел и те решили заедно да изпият по една бира.

Разходили се из парка, пили бира. Седнали в едно заведение и пили още бира.

След това мъжът поканил приятеля си:

– Ела ми на гости.

И взели още бира.

Когато пристигнали, мъжът който поканил другия на гости, скоро бил влязъл в ново жилище. За това развел приятеля си из стаите, за да му покаже какъв ремонт е направил. А приятелят му все питал и се интересувал.

Пред тях се изправила домакинята и казала:

– Момчета, стига ви толкова, достатъчно сте пили бира.

– Защо така?

– Вие през цялото време все за ремонта говорите.

– Но на човека му е интересно.

– А може би ще си спомниш, че този човек, заедно с бригадата си е направил този ремонт.

Мъжете се спогледали и разбрали, че е време да преминат на водка.

 В тази ферма не отглеждат зърно. Когато чуете думата ферма, ранчо, каква е асоциацията ви? Крави, каубои или зърнени култури.

Известно ранчо в Тексас е необичайно място, даже ужасяващо.

Това е ранчото на мъртвите. На това място се намират 50 трупа, които са били подарени и докарани от различни краища на света.

За какво им са тези трупове?

Центърът по съдебна антропология спонсорира това ранчо за изучаване на трупове. Това ще помогне за изследване на процесите на разложение на трупове, което ще улесни разкриването на престъпленията.

За тези изследвания е била необходима територия от 100 кв.километра. Директорът на този изследователски център до толкова се е увлякъл, че разбрал какво растение на какъв труп расте.

Разбира се посетителите на тази ферма няма да останат с добри впечатления, но това е един голям принос за разкриване на престъпленията.

Такава работа не доставя удоволствие, дори е вредна за здравето, но тя е отлично оръдие в борбата с престъпността.

Ранчото е място за научен подход към труповете.