Миро поклати глава и скръсти ръце пред гърдите си. Сара направи същото. През цялото време здравият разум ѝ нашепваше да се качи в колата си и да се махне.

– Какъв е бракът ти?

– Не ме питай — прошепна Сара.

– Ако е добър, ще се отдръпна, – обеща сдържано Миро.

Сара замълча и наведе глава.

– Зле ли се чувстваш?

Сара отпусна ръце и сведе главата си още по-ниско. В следващия миг обаче тя се обърна към него. Ръцете му я обгърнаха, притисна я близо до тялото си. Опряла буза до гърдите му, тя затвори очи. Сърцето му биеше силно, ръцете му леко трепереха. Ако копнееше да бъде желана, доказателството бе налице. Той не направи опит да го скрие.

Сара въздъхна. Миро се засмя. Топлият му дъх галеше ухото ѝ.

– Мога ли да те целуна?

Тя поклати глава. Очите му бяха сериозни.

– Провалих брака си, – каза Миро, – защото приоритетите ми бяха неправилни и вероятно е било така през всичките години. Единственото, което имаше значение за мен, беше работата. Ставах сутрин, работех по цял ден, прибирах се изтощен и си лягах. Сега  непрекъснато си мисля за пропуснатите възможности. Провалих се в отношенията си с родителите си, а сега вече ги няма. Но синът ми е тук. Затова работя по въпроса. А сега става дума и за теб. Кажи ми какво искаш, Сара.

Тя имаше още нерешени въпроси в живота си. Сара се отдръпна от него. Измъкна се изпод тялото му, заобиколи колата и седна зад волана. Замалко да затръшне вратата. После внимателно запали мотора.

Миро стоеше няколко крачки встрани. Сара заобиколи и потегли, като гледаше ту пътя пред себе си, ту в огледалото за обратно виждане. Много бързо се стъмни, но образът му остана в съзнанието ѝ като лъч светлина.

След дългата вечер, изпълнена с емоции, с несигурност и болка, тя се почувства ободрена. Дори и само заради това би могла да го обикне.

Водена от смесица на сила и чувство за вина, тя влезе в къщата на хълма. Не се разбираха с Румен, а и той ѝ изневеряваше. Тя дълго бе търпяла, като се надяваше, че нещата ще се оправят, но независимо от усилията ѝ, резултат нямаше.

„Какъв е бракът ти?“ , – беше я попитал Миро.

„Пълен с тъга – помисли си тя. –  Много тъга“.

Колко е опасно да мислиш, че околните не разбират езика, на който говориш.
Това се случи на една магистрала.
Един шофьор качи мургава, с тъмни очила, девойка, която махаше на колите, за да я качат на стоп.
Съпругата на шофьора, която седеше до него, имаше доста свадлив характер. И през целия път не оставаше на спокойствие мъжа си, а постоянно му повтаряше:
– Защо я качи? Изхвърли я на първото кръстовище.
Жената смяташе, че девойката изобщо не разбира езика, на който  говори с мъжа си.
Малко по-късно тази настоятелна жена изпадна в шок, когато чу момичето да казва на родния ѝ език:
– Не е нужно да ме изхвърляте, аз сама ще сляза.

Къщата с мансарда поразява с мащабите си. Нейните размери са достатъчни, за да обезпечи комфортна почивка за една дузина хора. Тя разполага с шест спални, в това число президенската, с няколко гардероба и голяма баня.
Вилата разполага с плувен басейн и уютна тераса с отличен изглед към парка. Наблизо се намира пътечка, по кояро местните животни ходят на водопой. Тук туристите могат да видят слонове, носорози и дори лъвове. На територията на имението хищниците не проникват, взети са мерки за безопасност.
Вилата на Мандела е на 2.5 часа път с кола от Йоханесбург. По време на живота на президента, тя е била използвана като резиденция.
Ръководителят на Южна Африка е бил домакин тук на такива известни гости като Бил Клинтън и Опра Уинфри. Но сега във вилата може да отседне всеки. Въпреки това, за мен това удоволствие е доста скъпо. Нощувка ще струва най-малко 5,8-6 хиляди долара.

Тази новина не е за хора със слаби сърца. Особено за такива, които се страхувате от паяци дори, когато намерят един у дома си и това предизвика паника у тях.
А какво ще стане ако паяците са милион пъти повече?
Гигантска мрежа изплетена от армия паяци кръстоносци с размерите на три футболни игрища е била открита в инсталация за обработка на вода в Балтимор, САЩ. Това е станало през 2009 г.
Станцията е била преградена от мрежа на паяци, която е покривала 95 процента от цялото здание. Това са повече от 107 милиона осмокраки твари на площ от около 16 099 кв. метра.
Експертите смятат, че на всеки кубически метър пространство има около 35 176 паяка.
Сред тях основни били паяци, обитаващи влажни и блатисти места. Те се характеризират с удължено тънко тяло, дълги крака и голям корем.
Мрежите, които са изплели паяците са предимно за улавяне на плячката. Други ги използват за размножаване или да намерят път към мястото си.
Според учените, паяжината е толкова тежка, че е повредила доста осветителни тела, а на някои места тя е достигнала дебелината на пожарникарски маркуч.

Една древна пословица гласи: „Всички пътища водят към Рим“. Възможно е тогава да е било така, но днес можеш лесно да се заблудиш на някой кръстопът.
Пътя, по който вървиш може лесно да те отведе в противоположна посока. Най-добрия начин да достигнеш целта е да се обърнеш към надежна пътна карта или да попиташ някой, който знае правилния път.
Не всички пътища водят към Бога, както някои си мислят. Защо?
Съществуват пътни заграждения, които не позволяват на човек да достигне до Бога. Такава преграда е грехът.
Но Бог ни е дал отлична пътна карта – Библията, дал ни е и Водач, които знае пътя и може да ни насочи към него – Исус Христос.
Исус каза: „Аз съм пътят, и истината, и животът“.
Това не е арогантност, не е ограничение, не е недостиг на милосърдие. Това е истината, защото Христос дойде от небесата, за да плати за нашите грехове.
Следвай Христос и никога няма да се заблудиш!