Хубава ли е думата „по-късно“? Щом не сега, а някога или не ми се иска в момента, може и „по-късно“.
Ние отлагаме работа, радост, почивка, дори любовта.
Младоженци искат деца, но остават това за „по-късно“. Време е едно момиче да се омъжи, но то отлага за „по-нататък“.
А кога ще настъпи това „по-късно“? Най-често никога! И защо?
Ето как стават нещата.
Млад човек иска да пътува, да види други страни, но ….. първо трябва да учи и отлага. След това си търси работа, отново си казва „по-късно“. Запознава се със прекрасна девойка, жени се и …вече не му е до пътуване.
Красиво момиче се ползва от вниманието на много млади мъже. Да се омъжи? Не, „по-късно“! Сега е време да се наслади на живота, да се порадва на красотата си и да изпитва само удоволствие. Всичко остава за „по-късно“ и женитбата, и децата. Въпреки това времето лети, то като че ли бърза по някаква причина. И тя вече не е така търсена, не толкова желана, за да стъпят с нея в брак. А за деца, да се раждат на тази възраст е опасно …..
Жената търпи грубият си мъж. Успокоява се, че децата ще тръгнат на училище, ще стане по-лесно, „по-късно“ ще решава. Времето върви, а тя си мисли, че децата трябва да постъпят в някой институт, а нейния проблем… „по-късно“. Времето върви, вече е късно да се решава. Тя е привикнала на тормоза, а мъжът й си е останал същия. Жалко за нея….
Навярно разбирате колко е удобно да кажеш „по-късно“? Всеки от нас го прави, но все пак някога трябва да реши.
Тази дума може да съсипе живота ни. От какво малко словосъчетание често зависи животът ни.
Нека да се замислим и завинаги да премахнем тази дума …..

Увлекателно пътуване може да направите по Амазонка с  плаващия хотел Aqua Expeditions, оборудвани с всички удобства и комфорт за провеждане на подобни пътешествия.
Този хотел  предлага 12 луксозни каюти с прекрасен изглед към преминаващите брегове и  дивата джунгла.
На борда на кораба има всичко необходимо за почивка. По ваше желание тази екскурзия може да продължи от 3 до 7 дни. Тук има бар, ресторант и дори магазин.
По време на пътуването корабът спира на най-интересните места.
Амазонка започва с перуански селища и завършва с места, където обитават крокодили и пирани.
Капитана и обслужващият персонал предлагат приятна почивка на борда, надявам се тя да е и безопасна.

Можем да предположим, че най-дъждовното място на Земата се намира във влажните тропически гори. И товя е вярно.
Колумбийската провинция Чоко на границата на Панама се смята  за най-влажното място на планетата.
Например, през 1974г. в град Тундененто падат валежи повече от три инча. Основно вали през нощта.Там навярно добре ще вирее ориз.
Съществува и още еди рекордьор. Това е планината Вай-але-але на хавайския Кауай архипелаг. В околностите на планината само 15 дена в годината не падат дъждове, т.е. 360 дни непрекъснато вали.
Помислете за това, когато избиранете пътуване предложено от туристическата агенция „Слънчев Хавай“.

За тези, които искат да изглеждат добре, независимо от обстановката и наличието на електричество, е разработена електрическа самобръсначка, която не зависи от батерии или електрически източници на ток.
Производителят на това чудо машина е съвсем сигурен, че устройството е просто незаменимо за туристи и хора, чиято работа е свързана с постоянно пътуване. Вграденото в корпуса на самобръсначката динамо обезпечава енергия достатъчна, за да работи уредът.
Завъртането на ръчка, прикрепена към корпуса на самобръсначката, за няколко минути е достатъчно за да приведете лицето си в ред.
Ако ви мързи да въртите ръчката или нямате възможност за това, тогава за захранване на устройството може да послужи 12-волтовия контакт в колата. Самото устройство подсказва кога има нужда от зареждане.
Освен оригиналния начин на зареждане, електробръсначката е снабдена с последната дума на техниката: три плаващи глави, ергономичен дизайн на ръчката и автоматична самопочистваща се система.

По средата на едно пътуване хвана треска, която едва не го повали. За няколко дни прекоси толкова много часови зони, че започна да изпушва. Трябваше да издържи още четири седмици преди да легне в собственото си легло.
Ето го и поредното летище. Не беше от хората, които постоянно мърморят „О, бедния аз!“, но в този ден се чувстваше напълно потънал в бездънната яма на самосъжалението.
Когато мина проверката на летището разбра, че изхода се намира на самия край на терминала.
Едва влачеше измъченото си от треска тяло през претъпкания коридор. Забеляза възрастна жена мъчеща се да уравновеси обемистия си багаж. След като я попита към кой изход се е запътила, разбра, че се движат към едно и също място.
Предложи  да поноси тежката й чанта. Жената го изгледа недоверчиво и придърпа по близо багажа до себе си. Той смутено й обясни, че няма лоши намерения спрямо нея. Няколко секунди жената се поколеба, но накрая се съгласи и той нарами тежкия й багаж.
Когато дойде време да се качат на борда, той отиде до мястото, където бе седнала. Вдигна отново багажа й и я придружи до самолета. Намести тежките й чанта и едва тогава потърси своето място.
Наглед дребни неща, но в момента, в който облегна глава на седалката, усети, че се чувствува по-добре.
Самосъжалението, в което бе изпаднал преди минути бе изгубило предизвикателната си сила.