Играейки футбол, в малък град в щата Мичоакан, Мексико, любители на спорта забелязали на полето няколко пукнатини в земята, от които се издигала гореща пара.

Наблизо пасяло стадо кози, и няколко от животните получили изгаряния.

Не е изненадващо, че местните жители били тревога, опасявайки се, че тяхното футболно игрище е място на зараждащ се вулкан.

Властите изпратили на мястото на странните аномалии учени, които направили редица тестове и войници, които отцепили потенциално опасната зона.

Експертите твърдели, че под полето се наблюдава повишена геотермална активност, но следа от магма или движение на почвата нямало.

От това направили извод, че гражданите не трябва много да се страхуват, явно те не живеят върху вулкан.

Седяха сред руините на селище, което някога са наричали Ринпоче Ла. Едва ли щях да намерят нещо, всички сгради бяха разрушени.

 – Завоевателите убили един милион тибетци и удвоили населението на страната чрез принудителна миграция на етнически китайци, – каза Митко.

 – Но Ринпоче Ла останало сгушено в долината си, – подчерта Симеон. – Селището е останало неизвестно, носели се само слухове за него. Номадите, които рядко се осмелявали да се приближат до страховитата планина, понякога разказвали за Ринпоче Ла.

– Разбирам защо са останали скрити за останалите, – намеси се Мая. – Погледнете, освен с географското си положение, долината е била изолирана и от река. Преминаването ѝ през зимата е било трудно, а през лятото – невъзможно.

Стигнаха края на долината. Там се е намирал манастирът. Според ръкописи, които бяха намерили, това била централната пететажна сграда, заобиколена от пристройки и опасана с висока десет и широка три метра каменна ограда, измазана с хоросан. Долината зад отшелническото убежище завършвала в отвесна тридесет метрова скала с извисяващи се каменни крепостни зидове от двете страни.

 – Селото  е било разположено в подножието на манастира и се е състояло от каменни къщи, сякаш израснали от скалата, – каза Митко. – Ринпоче Ла приличаше на тясна ивица, изсечена в планината, затова до него е достигала малко светлина, която се е разсейвала от потока, извиращ от безбройните геотермални пукнатини.

 – Вероятно парата е осигурявала на селото закрила и средства за препитание, – предположи Симеон.

 – Знаете ли, че микроорганизмите, които виреят в горещата вода на изворите, – засмя се Мая, – са основата на странна хранителна верига, подобна на тази в термалните отвори в дълбините на океаните, наричани черните комини.

– Но как са се хранели, нали не е имало достатъчно светлина? – попита Симеон.

– При липсата на светлина съществата зависят от хемосинтезата – превръщане на химичната енергия в живот, – поясни Мая. – Микроорганизмите около стълбовете от черен пушек се хранят с екзотични комбинации от химични съединения, изригващи от недрата на земята, а на свой ред те хранят безброй причудливи форми на живот – кръгли червеи, достигащи метър и осемдесет, различни видове миди и раци, каквито няма никъде другаде в света и риби, които издържаха на неимоверно високата температура.

– Разликата в Ринпоче Ла е била, – каза Митко, – че на върха на хранителната верига са се намирали козите и яковете, които са ядели богатите на хранителни вещества водорасли и давали на селяните месо, вълна и мляко.

– Колко им е било добре на хората, – каза Симеон. – Другото предимство на живеещите сред геотермалните извори е, че са били осигурени с топлина. Не е било необходимо да събират дърва, за да отопляват домовете си и да готвят – това изискваше време и изтощава силите на населението в селата на Тибет.

С течение на годините долината се бе превърнала в само издържаща се независима екосистема, но сега всичко тук бе замряло. След унищожаването на манастира и селището край него, можеха да се видят само руини……

Корабът „Издържливост“ по-рано бе предназначен за лов в северните морета. Построен по чертежите на норвежката ветроходна двигателна шхуна „Фрам“, „Издръжливост“ е смятан за най-здравия дървен кораб, след нея в света.
В морето Уедъл „Издържливост“ навлезе в зоната на големите ледове. Безброй ледените полета, големи и малки, приличаха на огромен пъзела, които  нямаше край.
Корабът продължи през леда бавно, с голямо усилие. Колкото по-близо се приближава до бреговете на Антарктида, толкова по-често се срещаха плаващи ледове, представляващи огромни ледени полета с дебелина метър и дълъги половин километър.
„Издържливост“ си пробиваше път през ледовете в продължение на седемстотин морски мили. На 18 януари 1915г, той трябваше да спре. Корабът заседна в плътно натрупани ледени късове, а отзад прохода, който си бе прокал се превърна в голям плаващ лед. След шест дни „Издържливост“ бе обграден от всякъде с лед. Шакълтън съобщи на екипа, че плановете се променят:
– Експедицията ще прекарат есента и зимата в Южното полукълбо, които продължава от март до август на „Издръжливост“. Надявам се, през пролетта леда да отпусне хватката си и да освободи кораба. А до тогава всички ще се занимаваме с различни дейности и ще обучаваме кучета.
Пътешествениците ловяха риба, хващаха пингвини, правеха научни изследвания. Те се придвижваха по леда много внимателно. През май и юни хората преживяха и полярната нощ.
През това време ледът все по-силно почна да натиска корпуса на кораба. На 27 октомври 1915 г. смелият кораб, до последно борещ се с леда,  за малко си почина, но по палубата се появиха пукнатини и в трюмовете нахлу вода.
Хората не можеха да гледат без болка загиващия кораб, който премина такъв дълъг и опасен път, за да посрещне смъртта си тук.
Независимо от всичко, хората от смелият екип на Шакълтън успяха да се спасят.

Първото, на което трябва да се обърне внимание при избирането на хляб е неговата форма. Тя трябва да бъде правилна, без странично провисване и вдлъбнатини. Не препоръчвам хляб, който има прекалено много пукнатини.
Средната част на хляба не трябва да съдържа бучки и кухини. Той трябва да е умерено порест и еластичен. Хляб, който е хубав, при натиск трябва да се свие леко, а след няколко секунди да заеме първоначалната си форма.
Ако сърцевината на хляба е разтеглива и лепкава, и в нея се наблюдават разноцветни точици подсказва, че има наличи на картофени пръчици или мухъл.
Цветът на кората на ръжения хляб трябва да е тъмно кафява, а на пшеничния златиста. Не се заблуждавайте от бели петна по повърхността на печените изделия приличащи на брашно. Трябва да знаете, че това не е брашно, а е доказателство за използване на просрочено тесто. Избягвайте да купувате хляб с черен нагар, защото той съдържа канцерогени вещества.
Между другото, кората на хляба е много по-полезна от средата му. Причина за това са антиоксиданти, които се образуват в нея, докато се пече хляба.
Разгледайте внимателно етикета на хляба. В него фигурира списък на съставките, в които са отбелязани емулгатори, стабилизатори, антиоксиданти и дезинтегриращи средства. Такъв хляб по-добре отделете настрана. Всички „подобрители“ подобряват качеството на хлебните изделия за производителите и дистрибуторите, но не и за потребителите.

Около VI – XI век преди новата ера в ранната китайска държава Ин жреците на Небесното Върховно същество предсказвали бъдещето по костите на домашните животни – свине и кучета, а също и по черупките на костенурките. Всички тези предмети се изпичали на въглища и гореща мед, а получените пукнатини и цепнатини се тълкували като мистични символи, те се смятат за прототипи на йероглифите.
В тази далечна епоха са намерени около 3000 уникални, т.е. неповтарящи се, гадателски знаци от които са „разшифровани около 2200.
До 1000 пр.н.е. тези йероглифи са се поставятли главно върху бронзови ритуални съдове и са получили името „да джуан“ – йероглифа на „големия печат“.
С годините и в продължение на векове те са се развили до „сяо джуан“ – йероглифа на „дребния шрифт“, който приблизително съответства на съвременната китайската писменост.