Веднъж Хайдн дирижирал оркестър в Лондон. Той знаел, че много англичани понякога ходят на концерти, не да слушат музика за удоволствие, а по-скоро по традиция.

Някои лондонски посетители придобили навика да заспиват в удобните си кресла по време на изпълнението.

Хайдн искал за него да направят изключение. Това безразличие на публиката раздразнило композитора и той решил да си отмъсти по остроумен начин.

Специално за лондончани Хайдн написал нова симфония.

В най-критичния момент, когато публиката започвала да заспива, се раздавал гръмотевичен удар от голям барабан. И всеки път, когато слушателите се успокоявали и отново се готвели да заспят, се раздавали мощни удари по барабаните.

Оттогава тази симфония се нарича „Симфония с удари на тимпани“ или „Изненада“.

Говорейки веднъж пред японска аудитория, президентът на САЩ Джими Картър започна речта си с шега.

Когато публиката се разсмяла като един, впечатленият Картър попитал преводача си:

– Как успяхте, толкова добре да предадете хумора ми?

Преводача си признал, че е направил следния превод:

–  Президентът каза, една забавна история. Всички трябва да се смеят.

Нашият свят се променя всеки ден, в него винаги идва нещо ново. Талантливи хора измислят нещо фантастично интересно и споделят своите открития с другите.

Професор от Токийския университет Такао Сомейя заедно със свой екип е създал бионична или електронна кожа, която може да събере и обработи данни за повредите и нарушенията в организма.

Изобретението на Такао е леко като перце и практически не се усеща. Такава кожа може да бъде татуирана на кожата на човек или да се зашие в дрехата.

Представете си, че вместо многочасови изследвания и анализи към вас пристъпва лекар, на чиято ръка е надета ръкавица от бионическа кожа, докосва ви и получава детайлна информация за това, какви процеси стават във вашия организъм.

Такао и неговият екип се надяваме, че тяхното изобретение може да предотврати развитието на рак.

През 2003 г., когато ученият представи тази идея пред публиката, мнозина се отнесоха със скептицизъм към нея.

Но сега това вече е реалност.

Във Варшава преди концерт на Лист неговият импресарио обявил пред публиката, че в залата ще горят 500 свещи.

Седящият в галерията недоверчив провинциалист изобщо не го домързяло и преброил всички свещи. Без да ги дочете до края, той се почувствал измамен.

Изобщо не му било до музика. Той дълго седял, пъхтял и още повече затъвал в огорчението си.
Накрая не издържал, станал и възмутено извикал:

– Как не ви е срам! Панове, нас отвратително ни лъжат! В тази зала са само 498 свещи, а не 500…

Не разбирайки какво се случва Лист прекратил концерта. Тогава на сцената излязъл импресариото.

– А преброихте ли свещите на пианото? – гневно попитал той.

– Не, – смутил се провинциалистът.

– Съжалява, простете …. Продължавайте нататък, господин Лист.

Веднъж Бизе присъствал на поредното представление на „Кармен“.

В сцената, където Хосе трябвало да убие героинята с нож, актьорът, който играел Хосе изведнъж установил, че оръжието на убийството не е в него. Той го бил забавил в гримьорната.

Настъпила дълга неловка пауза. Публиката не можела да разбере какво чака Хосе?

Най-накрая в залата се чул гласът на Бизе, който се досетил какво е станало:

– Удуши я по дяволите и работата е свършена.

Хосе така и направил под бурните аплодисменти и смях в залата.