Елена наричаше птиците, които идваха при хранилката „привлекателни“ и „непривлекателни“. Тя обичаше малките пъстри птици и не обичаше големите, които нямаха цветове по тялото.

Но въпреки всичко, Елена еднакво се грижеше за всички. Когато станеше студено, те малки и големи, шарени и едноцветни, имаше къде да намерят храна, от която се нуждаеха.

Всякакви хора идват при Исус, за да получат храна, за да оцелеят. Те често смятат, че са недостойни за това, в други случаи се чувстват силни и благословени.

Всички хора, по всяко време могат да намерят храна и подкрепа при Христос. Той е винаги до нас, за да ни помага и съдейства.

Когато сме в нужда, независимо дали се чувстваме достойни и силни или слаби и непривлекателни, Христос ни предлага любов, която лекува, духовно зрение, който ни води по правилния път и обновява духа ни.

Когато Му се доверим, разбираме колко сме ценни в Божиите очи, независимо от това, как хората ни оценяват или как сами се възприемаме.

Ние сме ценни за този, Който ни е сътворил.

През 1992 г. Ким Ир Сен се готвел да отпразнува 80-я си рожден ден.

Неговият син Ким Чен Ир планира да му подари одеяло от пера на врабчета, но само от врата заради тяхната изключителна мекота.

За да събере перата, той призовал цялото население на лов за врабци.

За пет месеца били убити 700 хиляди птици, а великият вожд получил своето одеяло.

Резерватът „Большой Алтай“ е разположен на границата на Република Алтай и Източен Казахстан. Това е област, където не се извършва никаква дейност.

Площта ѝ е над 1,5 милиона хектара. Тук е фокусирано богато разнообразие на флората и фауната. Резерватът се обитава от 47 вида птици и 12 вида бозайници, включени в Червената книга на Русия и Казахстан.

В резерватът също растат 54 вида редки и 89 ендемични растителни видове. Това е първата за Русия и Казахстан охраняемата зона с висок международен статут.

Процесът на проектиране на трансграничен биосферен резерват е отнел повече от три години.

По-нататъшно развитие на охранителните дейностите тук ще се основава на принципите за постигането на баланс между опазването на природата и развитието на местните общности.

Според експерти, биосферен резерват „Большой Алтай“ може да служи като модел за опазване на биологичното разнообразие и екосистемите в контекста на устойчивото развитие на трансграничния регион на Алтай.

Март е преходен месец, в който пролетта настъпва, а зимата не иска да си отиде.

Появява се първата зеленина и цветя. Птиците запяват новите си песни, а слънцето грее по-силно с всеки изминал ден

Приготвяме се за пролетното садене и мечтаем вече за лятната реколта. Почистваме саксиите си, приготвяме инструментите си, подготвяме почвата и правим планове каква ще бъде градината ни тази година.

Цялото това вълнение ме прехвърля в духовната ми градина И се замислям сериозно. Използвам ли всички инструменти, които могат да ми помогнат, като размишлението и четенето на Словото, молитвата?

Откривам ли нови начини да споделям вярата си с хората? Подготвям ли почвата на своя живот, за да раста във вяра?

През този месец се усеща обещанието за нов живот по-силно, чийто извор е Христос. Преобразявайки се в ново творение, към което сме призовани, възприемаме новия живот, който носи радост и надежда на самите нас и хората наоколо.

Нека всички човеци да бъдат благодатна почва, за да приемем живота, който Бог е приготвил за всеки от нас.

Чрез вложеният в нас нов живот, Бог не спира да ни преобразява!

Дядо Петър бе на 87 години. Той много обича да храни птиците и малките животни.

Един ден го посети синът му Младен. Старецът таман беше сложил храна на определените места, където идваха дивите животни, но вместо тях дойдоха десетина врани.

– С храната, която поставяш, събираш тези неприятни птици край дома си, – скара му се Младен.

Дядо Петър се усмихна топло и нежно:

– Дори и враните трябва да ядат,

В този ден Младен научи нещо важно. Той смутено наведе глава и се замисли сериозно.

– Това трябва да го прилагам, – каза си младият мъж, – когато помагам на хора, с които трудно се разбирам.

Баща му го погледна развълнувано и тихо каза:

– Лесно е да протегнеш ръка на тези, които обичаш, но знай, че всеки човек заслужава по добро отношение, любов и подкрепа.

– Да обичаш ближния си, – въздъхна Младен, – не винаги е лесно.

– Любовта ми към животните е като Божията любов към нас, – поклати глава старецът. – Тя е щедра и безусловна.

– Само Бог може да води сърцата ни така, че да отразяваме в живота си Неговата любов.

Баща и син стояха един до друг. Последните лъчи на следобедното слънце се отразяваше в грейналите им лица. Те вече не спореха, а се разбираха напълно.

– Благодаря ти, татко, за днешния урок, – каза Младен навел глава пред баща си. – Ти ми показа нагледно, какъв трябва да бъда, за да съм верен последовател на Исус. За напред ще проявявам по-голяма любов към всички хора, независимо дали са ми симпатични или не.