Прасетата не само рият с зурлите си земята, но и си похапват от нея. Така те получават необходимите за организма минерали и витамини.

Те ядат също и насекоми, личинки и червеи, които намират по време на риенето. Копаенето на земята е техен инстинкт.

Ако са ви скъпи, красивите градини и дворове, не допускайте в тях дори малки прасета.

Пръстенът на муцуната на свинята е специално замислен. Той не им дава да получат необходимите хранителни вещества. Копаейки в калта, свинята се крие от слънцето в горещ ден.

Изследователи от САЩ, Германия и Швеция намерили в Северна Гърция най-старото дърво в Европа. Това е босненски бор.

Дендролози чрез преброяване на пръстените в стеблото определили възрастта на бора. Тя е била приблизително 1075 години. Числото не е точно, защото специалистите не могли да стигнат до центъра на дървото. Възможно е възрастта на дървото да е много по-голяма от прочетените пръстени.

Всъщност, технически в Европа могат да се намерят дървета на възраст няколко хиляди години, но те са се възпроизвели.

Намереният босненския бор е уникален с това, че е преживял десетки поколения хора като единствено дърво, единствен екземпляр.

Жител на австралийския Голд- Коста Шейн Уилмот научил своята домашна мишка да кара скейборд. Мъжът е заявил, че животните могат да се учат да карат скейборд, ако с тях човек започне да се занимава, докато са съвсем малки.

Според Уилмот, той решил да научи мишката си да кара миниатюрна дъска, когато разбрал, че не може да ходи с нея на плажа, по време на студения сезон.

Работата е там, че мишката на австралиеца може да кара също и сърф. Тъй като не е препоръчително мишка да плува в студено време, скейбордът е станал алтернатива на сърфа.

Мишката се вози в малък скей-парк, който Уилмот е построил в своя двор. Тя може да прелети на дъска през горящ пръстен. Това може да се окаже много жестоко занимание за животно според мнозина, но Уилмот обича домашния си любимец.

Един цар бил известен със своята мъдрост, но независимо от това неговия живот бил много неспокоен. Веднъж царят се обърнал към мъдреца известен в царството му.

– Помогни ми, много неща в този живот могат да ме нервират. Аз съм много податлив към страстите и това ме притеснява много.

Мъдрецът му отговорил:

– Знам какво ще ти помогне. Сложи си този пръстен, на него и изсечена фразата: „Това ще мине“. Когато се разгневиш или прекалено много пожелаеш нещо непозволено, погледни този надпис и той ще те отрезви. Така ще намериш спасение от страстите.

Минало време, царя последвал съвета на мъдреца и се успокоил. Но веднъж погледнал на пръстена, но не се успокоил, а още повече се ядосал.

Той измъкнал пръстена от пръста на ръката си и бил готов да го хвърли в езерото, но забелязал, че на вътрешната му страна имало също надпис.

Той го погледнал о прочел: „И това ще премине“.

Влакът бавно се движеше на юг. Във вагон втора класа притичваше малко момченце на около четири години. То се вреше навсякъде и задава непрекъснато въпроси:

– Какво е това?

– Водата ви минерална ли е? А защо не пиете бира?

– Колко остава още до края? ….

Малчуганът пристъпи към една жена от съседното купе. Тя пие сок, от пакет, със сламка.

– Мога ли да взема сламката? – пита малчугана и уточни, – аз ги събирам.

Фъфлейки жената отговори:

– Не, тази сламка е мръсна. Не бива да събираш такива неща.

Жената доволна от себе си, си помисли: “ Размина ми се. Отървах се от настойчивите и досадни въпроси на този дребосък“.

Детето се замисли за малко, а след това каза:

– А място да я изхвърлите намерихте ли?

Всички наоколо се превиваха от смях, а жената засрамено наведе глава.

Малчуганът продължава навътре във вагона. След минута от там се чуваше бурен смях. Зад момченцето вървеше малка група от хора, които с любопитство наблюдават действията и думите на малкия.

В едно от купетата пътуваха майка с 17 годишната си дъщеря и млад мъж, който от време на време тъжно поглежда момичето и венчалния пръстена на ръката си, като същевременно тежко въздишаше.

Малчуганът видя пръстена и каза възмутено:

– Чичковците не носят пръстени.

Хората наоколо затаиха дъх. Младият човек се изчерви ….

Изведнъж момичето погледна младежа и каза:

– Понякога и чичковците носят, но не за дълго.

Хората възторжено приеха думите ѝ, а младежът се изчерви още повече ….

Момченцето посочи с пръст пръстена и зададе следващия си въпрос:

– Той може ли да се сваля?

В настъпилата тишина се усещаше напрежение.

Младежът вдигна глава погледна девойката и със съкрушен глас каза:

– По принцип да …. Но тогава е още по-тежък, отколкото когато се слага.

Хората завикаха възторжено:

– Браво! Добре го каза ….

След това на малчугана дадоха шоколад, а на младежа наляха бира.

Кога стигнаха, никой не забеляза, пътят бе изминат неусетно.