Лекари от Университета в Единбург, Шотландия и Университета на Куинсланд, Австралия са открили връзка между гените, които повишават риска от поява на аутизъм, и гените, отговорни за развитието на изключителни интелектуални способности.
„Нашето изследване показва, че генетичните особености, които повишават риска от развитие на аутизъм, са свързани с гените, отговорни за развитието на необичайни познавателните способности при хора, които не страдат от аутизъм. Ако разберем как особеностите на генетиката при аутистични разстройства влияят на работата на мозъка, ние по-добре ще разбираме и природата на това заболяване и причините за поява на необичайни способности при хората с аутизъм, „- заяви водещият автор на проучването д-р Тони-Ким Кларк.
Един от авторите на изследването, професор Ник Мартин, много психолози и психиатри са изказали предположения за съществуването на връзка между аутизъма и особените интелектуални способности. „Тази връзка се подчертава в много литературни произведения и световното кино“ – добавял професор Мартин.
В изследването на психолозите са взели участие близо 10 000 възрастни жители на Шотландия. След анализ на тяхната ДНК, учените са заключили, че много хора са носители на определен вариант гени, свързан с риска от развитие на аутизъм, които никога през живота си не са страдали от това заболяване. В същото време, у повечето хора с гени „скрит“ аутизъм се среща вариант на гени, които са отговорни за развитието на специфични интелектуалните способности.

Изследователи от Университета в Гьотеборг, Швеция, детайлно са изучавали останки от древни растения. Забелязали, че растенията оцеляват по-добре от животни при бедствия.
Резултатите са показали, че глобалните катаклизми са помогнали за изчезването на различни растителни групи, но за сравнително кратък период от време, те възтановили присъствието си на Земята.
Специалистите са достигнали до извода, че растенията отлично се запазват.
Професор Даниел Силвестро смята, че изчезването на „зелените“ се разглежда като един вид възможност за промяна, което води до възобновяване на биоразнообразието.

Професор Владимир Динец от Университета в Тенеси забелязал, че крокодилите много обичали да играят. Освен това, те играят не само с предствители от своя вид, но и с други животни, например с видрите, даже и с човек.
В резултат от 3 хиляди часа наблюдение на крокодили, професор Динец забелязал 3 основни начина, чрез които те се забавляват. Най-любимият им бил игра с различни предмети: топка, различни плаващи във водата растения и клонки, ….
Освен това крокодилът обича да вози приятелите си на гръб. Също да плават по вълните и да се гмуркат надолу.
Като пример за отношение между видовете професор Динец привежда историята за човек, който спасил прострелян крокодил и след време станали приятели. Те заедно плували и играели. Крокодилът се преструвал, че напада човека, но не му причинявал вреда и нямал нищо против дружеските прегръдки.
Това проучване добавя тежест на теорията, че способността да се играе е универсална характеристика на „умните“ животни, т.е. животни, които показват умение да се адаптират към обстоятелствата.

Коалата е удивително животно. Тя прилича на плюшено мече.
Между другото думата „коала’ на местния език на жителите в Австралия изначава – не пие. И това съвсем не е случайно.
Тези животни наистина почти не пият вода. На тях им е достатъчна влагата от евкалиптовите листа.
При тези животни се наблюдава още един интересен факт.
Професор Мачей Хенеберг, работещ в Аделаидския университет е доказал, че няма разлика между отпечатъците на коалата и човека. Даже сканиращ електронен микроскоп не може да открие разлики.
Не става дума, че лапата на животното е като човешка ръка. Структурата на кожната шарка, по-точно линиите върху нея при коалата са идентични на тези с човека.
Оказва се, че коалата е единственото животно, освен хората, което има индивидуални пръстови отпечатъци.

Професорът от университета в Канзас Марк Хауб пробвал странна диета.
Неговата диета се състояла изключително от шоколад, чипс, бисквити, вафли, газирани напитки и подобни „вредности“.
Целта му била да докаже, че за отслабването е важно да се пресмятат калориите, а не да се следи за хранителната стойност на продуктите.
Той отслабнал с 12 килограма само за два месеца.