Комбинацията от много задачи, ограничени ресурси, крайни срокове и хора на едно място предвещават редица конфликти. Ако не вземем мерки, дребните спречквания могат да се превърнат в сериозен проблем. Как да постъпим в такава ситуация?
Конфликти са неприятни. Те се случват там, където работят хора с его, по-голямо от средностатистическото. В творческите професии, където резултатите се измерват малко субективно, е много лесно да има разминаване в крайната оценка. Това неизбежно може да доведе до конфликтни ситуации. Най-добрият начин за справяне с конфликта е неговото недопускане.
Всеки знае, че по-умният винаги отстъпва. Когато участниците в конфликта са еднакво глупави, те не отстъпват, а само спорят. Разкриването на причините, довели до конфликта, е най-добрият начин за справяне с него. Липсата на комуникация само задълбочава проблема. Вярвам, че в спора се ражда истината.
Възможен изход от конфликтна ситуация е, когато престанеш да участваш в нея. Не е нужно да се съгласяваш с аргументите на другата страна, просто се отдръпни.
Много важно е как се формират екипите. Големи успехи постига група, при която  има добър баланс между желанията и възможностите на участващите в нея. Нужно е всеки да работи това, което му е на сърце.
Смяната на приоритетите за педизвикващия конфликти колега е също мек вариант за неутрализиране на негативни последици. Ако член на екипа предизвиква конфликти, може да получи индивидуална задача. Ако се държи конфликтно с външни хора, тогава такива задачи трябва да му бъдат спестени.
Чувството за хумор винаги спасява в тежки ситуации. Всеки колектив  си има своя вътрешен фолклор, включващ истории за отминали проекти, довели до много трудности и раздори.
Затова ако можем да погледнем напред и да си представим как бихме гледали на конфликта след една година, ще видим, че всичко това изглежда смешно.

На удивителните и пророчески изобретения на Леонардо да Винчи все повече се дивят нашите съвременици, разглеждайки чертежите му. Някои от тях, правят гипсови отливки за музейни експонати. Смята се, че  е невъзможно използването на тези проекти в живота, тъй като в тях има технически грешки.
Въпреки всички тези аргументи, 42-годишният механик Стив Робъртс по чертежите на Леонардо е конструирал действуващ преобраз на съвременния делтапланер, изобретен от да Винчи преди пет века.
Английският майстор е направил апарата приличащ на скелет на птица използвайки само материали, които са били достъпни по времето на Леонардо, като италиаска топола, тръстика, лен, сухожилия на животни, третирани със секрети на бръмбари. Намерил се и смелчага, който да изпробва апарата.
Това бил двукратния шампион делтапланерист Джуди Лиден. По-късно той признал:
– Това бяха най-опасните ми полети в живота.
След 20 опита успял да издигне изобретението на Леонардо на височина 10 метра и да го задържи 17 секунди. Това било достатъчно, за да се докаже, че апаратът действително работи.
Разбира се, той стоял далеко от съвремените делтапланери.
Джуди споделил по-късно:
– Управлението му беше почти невъзможно. Той лети натам, на където духа вятърът и аз не можех нищо да направя. Може би така се е чувствал изпитателят на първия автомобил.

Vincent Callebaut е известен със своите невероятни архитектурни проекти на бъдещето. Фирмата е специализирана не само в създаването на проекта за жилищни сгради, но и други конструкции, като ферма за водорасли и водородни дирижабли. Изглежда хората сериозно са се замисли за озеленяването на планетата и търсенето на алтернативни източници на енергия.
Предложеният проект е предназначен за Шанхай. Градът на бъдещето ще бъде разположени по крайбрежието. Според учените, един хектар от водорасли може да произвежда 120 пъти повече биогорива от соята и слънчогледа. Във водораслите са открити ензими, които служат като ефективен катализатор. В резултат на биохимичните процеси водораслите могат да станат източник на водород.
Фермата с водорасли се явява истинска биохимична електростанция, способна да поглъща СО2 като основна хранителна съставка на фотосинтезата, а за сметка на това ще произвежда водород. Ферма ще се състои от 4 въглеродни кладенци, в които зелените водорасли ще преработват газирани отпадъци.
В допълнение към производството на чиста енергия, ферма ще служи като станция, чрез която ще се наблюдава морската флора и фауна. Проектът е насрочен за изпълнение през 2030 г., тъй като се приема, че цените на конвенционалните горива ще се увеличи до този момент и по този начин ще се увеличи световното търсене на алтернативни източници на гориво.
Дирижаблите в зависимост от вида ще бъдат използвани за хуманитарни мисии, спасителни операции и  въздушен транспорт. В допълнение те ще могат да бъдат използвани и за да забавлява туристите. Град на бъдещето ще бъде съвсем чист. В бъдеще био-водородните дирижабли могат да заменят модерни средства за транспорт, въпреки че са по-бавни от самолетите. Те развиват скорост едва 176 км/ч. Но имат няколко предимства. Например, дирижабълът не се нуждае от писти, магистрали и по този начин няма нужда да се изсичат горите. Той може да измине разстояние от 5 до 10 000 км.
Дирижабълът може да се използва не само като средство, но и като жизнено пространство, офис, хотели и училища.
За създаването на дирижаблите се планира да се използват наноматериали, които ще обеспечават защитата му от удари, сняг, дъжд и други неблагоприятни условия. Дирижаблите ще бъде прикачен за плаващи станции и ще получават необходимото количество биогорива. Дължината на дирижабъла ще бъде 400 метра, а в диаметър 180 метра. Ще има 67 етажа с обща площ 350 хиляди кв. м.
Такива градове на бъдещето ще бъдат изградени по целия свят.

Очите на учените са обърнати към океана. Преди всичко, те са привлечени от огромния му енергиен потенциал. През последните години започнаха да развиват някои интересни проекти за морските възобновяеми енергийни източници.
SkySails е германски проект, който предлага да се използват силните ветрове в морето като постоянен източник на електроенергия. Необичайността на проекта се състои в неговата уникална конструкция. Това е евтина и проста конструкция поставена на ниска опора, състояща се от генератор, компютър и барабан с въже. Въжето с помощта на компютърни алгоритми задържа във въздуха платно. В потока от въздух платното се вдига, като хвърчило, а след това пада надолу. По време на това движение се върти барабан, който генерира енергия. Ако времето е лошо или се измени вятърът, компютърът поддържа максимално ефективността на устройството и предпазва платното от разкъсване.
Тази ветрена конструкция има предимства в сравнение с конвенционалните вятърни турбини с вертикални лопатки. На първо място, няма нужда от изграждане на скъпа опора, фокусирани върху максималната сила на ветрове на по-голяма височина. Платното може да достигне до големи височини и да хване вятъра на височина от 200 до 800 м в зависимост от времето.
SkySails може да се използва на борда на кораби – като допълнителен източник на енергия.

През 1960 г. в Египет започва изграждането на втори язовир на река Нил близо до Асуан. Вследствие на това можело да бъде наводнен уникалният храм на Абу Симбел, построени в скалите от пясъчник по времето на фараон Рамзес II.

Международен екип от експерти под егидата на ЮНЕСКО решил да прехвърли този паметник на ново място, на 200 метра от реката. За целта храмът бил разрязан на блокове, всеки от тях тежал 30 тона.

Операцията по транспортирането продължила от 1964 г. до 1968 г. Тя била призната за една от най-големите инженерно археологически проекти в историята.