През Средновековието испанските механици са изобретили уред, който с успех се е използвал в продължение на десетилетия, за измъчване на грешниците.
Това устройство се е запазило до наши дни и редовно се използва днес.
Кое е това устройство?
Не са клади, клещи, колело, … Доста болезнено е.
Помислете малко. Малко трудно бихте се досетили.
Няма да ви измъчвам толкова много.
Ето и отговорът: етибъз ан енавиборп аз алдервс.

Костилките от дрян са прекрасно жлъчегонно средство. Те подобряват работата на храносмилателния тракт. Добри сорбенти са и изсмукват токсините от организма.

Чрез тях могат да се лекуват и хемороиди.

За целта е необходимо в продължение на една седмица да е изядат 15 дренки заедно със костилките.

Те помагат и при стомашно-чревни разстройства.

Специална настойка от тях се приготвя по следния начин.

Три чаени лъжички костилки от дрян, изчистени от плода,  се заливат със чаша вода. Остават се да се варят 15 минути. След което се дръпват от огъня и така престояват 2 часа.
Пие се по три на ден по една супена лъжица.

Тези рисунки поразяват въображението. Нима наистина могат да се създават такива само с молив?
В продължение на много векове в изобразителното изкуство са създадени много шедьоври. Можете да ги видите в най-известните галерии в света или части колекция.
Такива рисунки, за които говорим, не можете да видите в музеите, но за това пък те поразяват с своята реалистичност.
Изглежда, те лесно напускат плоскостта на белия лист, летят във въздуха и можем да ги докоснем с ръка.
Тези рисунки са направени от графичния дизайнер от Милано Марчело Беренжи.

Беше края на деня и студът се опитваше да замрази всяко желание и надежда, но това не попречи на Надя и Христо да се отбият до шумното заведение на ъгъла. Тя често го засичаше „случайно“ край себе си, но щом решеше да го приближи, той навеждаше срамежливо глава и бягаше.

Днес не можа да избяга или вече се беше престрашил, но факта си е факт, двамата седяха на една маса и се гледаха дълго без да проронят дума от устата си.

Накрая Христо не издържа, усмихна се малко стеснително и тихо каза:

– Опитът ми в романтичния живот е много скромен. По-скоро това бяха случайни срещи без продължение.

– Разкажи ми нещо за себе си. Знам, че пишеш, но почти нищо не знам за теб, – насърчи го Надя.

– Както вече си усетила, аз …. съм много стеснителен. Не знам, просто така съм устроен. Това може би е страх да не бъда отхвърлен, защото погрешно съм разбран. Чувствам се по-сигурен, когато съм сам. Бях единствено дете и това ми харесваше. Ужасявах се, когато хората се опитваха да ми помогнат да си намеря приятели или ме канеха да си играя с други деца. Тържествата по празниците бяха кошмар за мен, тогава стоях в някой ъгъл и исках никой да не ме забележи.

– Ами в училище? – попита Надя.

– О, нямах нищо против училището. Там бях добре. Знаех какво се очаква от мен и го правех. Бях доста умен, според мнението на учителите. Справях се добре, дори спечелих стипендия …

– Бил ли си някога в пансион? – Надя се опитваше да го опознане, като се стараеше да не го засяга болезнено.

– Баща ми искаше да отида, но майка ми не бе съгласна и тя надделя.

Надя въздъхна дълбоко, не знаеше какво да каже.

– Проблемът е, – засмя се Христо, – когато седя до някоя непозната на вечеря, трябва да разговарям с нея и да проявявам някакъв интерес. За мен това беше ужас. Така се наложи да имам някой и друг флирт …

– Не мога да си те представя да флиртуваш, – призна Надя.

– Е,… и в двата случия те флиртуваха с мен, при това бяха доста напористи. Тъй като бяха приятни и привлекателни, за мен не беше много трудно да вляза в определената роля. А после нищо, докато не срещнах теб. Забелязахте още първия ден, когато дейде тук. Загоряла, красива, рошава и …. нещо в мен се преобърна. Почувствах се отмалял. Помислих си, че виждам най-прекрасното същество, което някога съм виждал….

– Невероятно, – възкликна Надя. – Отбягваше ме всеки път, а когато се опитвах да те заговоря офейкваше по възможно най-бързия начин.

– Да, но не знаех как да се държа с теб. Ти си толкова красива, изискана, ….какво общо би могла да имаш с мен? Бях много притеснен.

– Е, сега имаш много общо, – щастлива му се усмихна Надя, – много, много общо.

– Наистина, колко е хубаво, че си тук …. когато не те виждам, постоянно мисля за теб.

– Това е най- хубавият комплимен, който някога съм получавала.

– Не мога да повярвам, – каза неохотно Христо, – сигурно си получавала страшно много до сега!

– Да, но това, което ми каза има голямо значение за мен…..

Това беше само началото. Те бяха станали приятели.

През 20 век активно се строят автомобилни и железопътни мостове. на мода излязоха и такива за пешеходци, а сега са се появили мостове за различни зверове и даже насекоми.
В Денвър са провели архитектурен конкурс за построяване на мост, необходим за безопасната миграция на дивите животни.
Ежегодно САЩ губи около осем милиарда долара поради сблъсъци на автомобил с невинни животни. За да намали тази трагична статистика американската хуманитарна организация ARC е провела конкурс за най-добър проект за мост предназначен за преминаване на животни над оживени пътища.
На конкурса са представени няколко десетки работи. Стигналите до финала не са създали просто мост, а истинско продължение на гората над самата магистрала. Животните не трябва да изпитват дискомфорт, за това се имитира средата им.
Разбира се, ние можем само да похвали организаторите и участниците в архитектурния конкурс за грижите им относно физическото и психическото здраве на дивите животни.
Само не разбирам, как ще заставят животните да преминат по този специално създаден мост за тях, когато и самите хора не са се научили правилно да използват пешеходните пътеки и светофари?