Архив за етикет: провал

Ние всички сме първокласници

Много хора смятат, че трябва да бъдат недоволни от себе си. Считат се за непълноценни и виновни, само защото нямат мотив за усъвършенстване и духовно развитие. Такива хора си мислят, че ако приемат такива като себе си, те няма да имат мотив да се променат, да растат или да се усъвършенстват.

Ако мислите така, погледнете първокласника и ще разберете грешката си. Никой от тях не се смята за непълноценен само за това, че не е в по-горен клас, защото той дори не може да предположи какво знаят по-големите ученици, а и не притежава техните способности.

Но всяко дете не би искало да остане на следващата година в същия клас. Няма никакво противоречие между необходимостта от по-нататъшен растеж и от признаването на факта, че нашите способности са временно ограничени.

Така напълно естествено е да възприемаме и обичаме себе си на всяка степен от нашия растеж и в същото време да не забравяме за по-нататъшно образование и развитие, спомагащо да станем по-добри на всички нива.

Желанието за растеж е естествен инстинкт, вродена потребност. Учените са забелязали, че когато човек узнае нещо ново, в мозъкът му се освобождават множество полезни химически вещества.

Учението доставя удоволствие, когато е естествено, обусловено от вътрешна потребност. То не е свързано със сраха от провал или чувство за непълноценост.

Съществуват и други мотиви за растеж. Това е любов към желанието да се твори. Дори и когато смятаме себе си за непълниценни, ние винаги имаме желание да творим.

Не ограничавайте себе си. Обичайте и се приемайте такъв какъвто сте. Ние всички сме първокласници в училището за духовно развитие.

По какво се различават бедните от богатите

Разбира се не в количеството пари, а преди всичко със своето мислене. Наличието на внушителни суми пари, не гарантира промяната на начина на мислене. Опитът показва, че бедността е присъща и на хора, които имат достатъчно пари за живеене.

Кой тогава е наистина беден?

Първата отличителна черта е постоянното оплакване от живота. Те не са се родили в подходящата страна и на точното време. Попаднали са на неподходящи родители. Не са надарени с добра външност. не са случили с приятели и винаги имат лош късмет. Според тях богатството зависи от някакви външни обстоятелства.

На такива хора все някой им е длъжен. Работодателят трябва да им изплаща такава заплата, че да им стига за всичко. Правителството трябва да им осигури жилище. Цените трябва непременно да бъдат много ниски, а услугите безплатни.

Те предпочитат с години да работят на едно място, да получават заплата, която за нищо да не стига. Оплакват се, че работата не им харесва, но не се помръдват, за да намерят по-интересна и по-добре заплатена.

Имат занижена самооценка, Смятат, че за да добият нещо по-сериозно са им нужни връзки и пари. Не правят никакъв опит за промяна на каквото и да е, защото смятат, че всичко е обречено на провал.

Ако не им стигат пари в живота, са готови да икономисват, а не да търсят начин за увеличаване на заработката си.

Няма да направят нищо, което би изисквало допълнително напрежение. Тогава какво могат да очакват в живота си?