Този следобед слънцето надви облаците и се усмихна на    хората.  Това донесе надежда, радост и добри очаквания. Хората копнееха за нещо по-добро, решения, които да оправят живота   им.

Симов седеше в сладкарницата и размишляваше върху нещата, които се бяха струпали върху главата му. Така го завари Теодосий.

Симов го видя, махна му с ръка и го покани на стола срещу себе си. Двамата се познаваха много добре, бяха преминали през доста перипети в живота си.

– Не мога да виня Меги и Деси за моите провали, нали аз бях ги избрал за съпруги, – продължи Симов на глас с размишленията си.

– Проблема беше основно в теб, – включи се веднага Теодосий. – Той се корени дълбоко в самата ти същност.

– Знаеш ли? – каза тихо Симов. – Анализирах всичките си връзки, започвайки с децата, преминавайки през приятели и завършвайки с подчинените.

– Е и какво – засмя се Теодосий, – да не си получил специално просветление?

– Установих, че цял живот съм се обграждал със слаби хора, – продължи размишленията си Симов, – с надеждата, че в замяна на грижите, които полагам за тях, ще получа малко обич или поне малко благодарност.

– И резултата е бил катастрофален, – уточни Теодосий. – Нима не си забелязал, че колкто повече даваш, толкова повече злоба получаваше?

– Оценяваха ме само силните, – каза с тъга Симов.

– Никой не изпитва благодарност, за това, че го превръщаш в инвалид или човек, който е неспособен да направи нещо, – каза Теодосий. – Не можеш вечно да се грижиш за другите. Идва момент, когато човек се уморява и ги оставя.

– А те се почувстваха предадени и ме намразиха, – допълни Симов.

– Така е станало и с двете ти съпруги, някои приятели, клиенти, с почти всичките ти служители ……. – каза Теодосий като гледаше Симов право в очите.

Най трудно е да започне човек да се променя. Когато започне този процес, се разклащат основите на сградата, която представлява живота на даден индивид. Равновесието се нарушава и всичко се срутва.

И все пак Симов трябваше да започне от някъде. Нужно му бе преустройство и промяна. Хубавото е, че го осъзнаваше. Беше разбрал, че трябва да започне от себе си, а след това щеше да подреди и останалите разбити парчета в живота си, до колкото това беше възможно.

Хората постоянно се стремят към конфликти, разочарования, провали. Би било чудесно да се намери лек, който може да излекува всяка слабост и греховността на човешката природа!
И най-вълнуващата новина е, че има такова средство! Бог ни е дал това лекарство и то е Исус Христос. Той може да прости греховете, а Светия Дух може да се промени и обнови живота ни.
Вместо греха, хаос и объркването Бог ни дава правда, радост и надежда. В душите ни настъпва мир, който не зависи от външни обстоятелства.
Изцелението е дошло при нас преди повече от две хиляди години, когато Исус Христос умря и възкръсна за нас. Ако не сте го направили, приемете го!

Когато нещо при вас не се получава, не означава, че вие сте неудачник. Провали често се случват в живота.
По-добре се поучете от грешките си и не се подавайте на натиска им.
Творческите хора приемат своите неуспехи доста близко до сърцето, но трябва да разберат, че грешката е част от обучението и растежа в живота.
Покажете ми човек, който никога не се е провалял и аз ще ви покажа човек, който никога нищо не е правил. Не позволявайте провалът да стане второто ви „Аз“!
Учейки се от грешките си, ние ставаме по добри и творчески настроени.
Изобретявайте нещо. Ако развивате творческата жила във себе си, ще виждате обикновените неща в друга светлина. Направете творческия процес в живота си непрекъснат поток.
Не си мислете, че творите само на работното си място. Ако на работата си пишете, в къщи се заемете, например, с живопис. Ако рисувате, защо да не се обучите да шиете? А ако шиете, декорирайте! Всяка идея ще ви дойде добре
За да бъде човек творец, трябва да излезе от зоната на комфорта и да намери нови начини за изява.

Вървейки из църковния двор двамата стигнаха до западната фасада. Влязоха навътре. Въздухът в Катедралата беше застоял, но по-прохладен от зноя на изгарящото слънце навън. Тишината предизвикваше към размисъл.

Яна въздъхна дълбоко и изрече на глас това, което я измъчваше през цялото време:

– Защо Господ просто не порази силите на мрака и не се справи с тях един път за винаги?

Сашо разроши с ръка буйната си коса и лека усмивка озари лицето му. Той вдигна глава и каза:

– Шедьовър не се прави за една нощ. Става въпрос за един крупен творчески замисъл, който едва е започнал.

– Не разбирам, нима силите на мрака са непобедими?

– Те са крайно необходими за извайването, – Сашо направи няколко крачки напред, обърна се към момичето и продължи. – Човек не може да твори без да полага усилия, да прави опити, които често завършват с провал. Но именно провалите и несполуките му помагат правилно да разбере нещата. Без страдание творецът не би могъл да създаде някакъв ценен проект.

– Нима Бог не може да твори по-резултатно?

– Целта на сътворението не е резултатността, а любовта. Творецът се облива в кървава пот и сълзи, полага огромни усилия, за да бъде изпипано всичко, както трябва. Той използва тъмните сили, за да излезе нещо добро.

Известно време двамата мълчаха вглъбени в мислите си.

– Щом Божия замисъл е толкова велик, – надигна се от каменното стъпалото, където бе седнала Яна, – какво значение, може да има един човек?

Сашо не се учуди на упоритостта ѝ, защото я познаваше много добре. Тези диалози не се водеха за първи път.

Погледна я в очите и спокойно каза:

– В един роман всяка дума има значение. В една картина всяко петънце от боя и придава нов замисъл. Всяка частица мрамор от тази катедрала я прави устойчива и красива. Всеки от нас, колкото за малък и незначителен да се възприема, има значение за общността към, която  е причислен.

Хванати за ръце напуснаха каменната сграда. Вървяха и мечтаеха за щастието, което щяха да изживеят в една несравнима реалност.

Това, което е предназначено за вас от Бога в живот ви е много повече от това, което можете да си представите.
Огледайте се наоколо и вижте, че светът е изпълнен с хора, живеещи далеч под възможностите си. На тях им пречат чувството за вина, фалшиви предрасъдъци и ограничения, страх от провал и осъждение, …..
Животът винаги ни дава шанс да станем по-добри, от това, което сме в момента. Най-доброто е създадено и нaправено за нас. Просто трябва да позволим то да стигне до нас. Кой освен вашето съдействие в това ще направи животът ви по-ярък, радостен и щастлив?
Не бягайте към телевизора и не изключвайте мозъка си.
Съвременият човек е много заангжиран. В живота си, той постоянно бърза нанякъде, без да разбира на къде и защо.
Спрете и помислете, какво трябва да направите, за да стане животът ви малко по-друг.