Италиански физик е успял да дешифрира древни текстове в свитъците, повредени по време на изригването на Везувий, когато били унищожени римските градове Помпей и Херкулан през 79 г. н.е.
Учените са работели със свитъците на прочутата Вила на папирусите, които са се опитвали да прочетат още от XVIII век. Лавата е направила ръкописите толкова крехки, че всеки опит да се разтворят води до пълното им унищожение. Освен това, мастилото в епохата на Римската република, се е приготвяло от смес на въглища и смоли, поради което те са практически невидими на фона на овъглените папируси.
Вито Мочело от неаполитанския институт по микроелектроника и микросхеми заедно с колегите си са се обърнали към метода на ренгеново фазовата контрасна томография, който се използва в палентологията за изучаване на вкаменелости. Той помага да се погледне вътре в обекта, без да го разрушава. Този метод работи с контрастите в скоростта на преминаващите лъчи през различни вещества, в този случай – на папируса и мастилото.
На електроният синхротрон в Гренобъл физиците са дешифрирали няколко букви на един от свитъците. Сравнявайки вида на писане върху него с други проби, те заключи, че пред тях е трудът на Филодем от Гадар, философ епикуреец, умрял век преди изригването на Везувий. Сега учените имат трудната задача, да ускорят и да автоматизират процеса на дешифриране.
Вилата на папирусите има площ 2790 кв. м и е открит в края на 1740 г. Учените смятат, че това е едно от най-важните съкровища, единствената оцеляла древната библиотека – 1800 свитъци, папируси с текстове на гръцки, които били затрупани в кошници по рафтовете. До сега археолозите са успели да разчетат предимно философски произведения, трудове на Филодем, Хризип, Епикур, Лукреций, но все още неразкопаните райони могат да крият загубилите се диалози на Аристотел, пиесите на Есхил, Софокъл и Еврипид, както и неизвестните книги на римския историк Тит Ливий.

През 1950 г. поради страх от биологична война със СССР, американски служители били принудени да проверят възможността от подобна атака.
Изпробвани били бактерии върху жителите на Сан Франциско.
В експеримента се използвал плавателен съд, който се намирал на няколко километра от Сан Франциско. На него поставили бактерии, известни като Serratia marcescens. Тези бактерии създават ярко червени колонии върху земята и лесно се забелязват в пробите от вода, което ги правело идеални за проследяване.
Изследователите са предполагали, че бактериите са напълно безопасни за човека, но се оказало, че предизвикват инфекции на дихателните и пикочнопроводните пътища. Лекарите на близкото крайбрежие наблюдавали рязкото увеличение на пневмонии и инфекции на пикочнопроводните пътища.
Стотици хиляди мирни жители били подложени на въздействието на потенциално смъртоносни бактерии.
Още по-лошо било това, че този експеримент бил напълно ненужен. Той можел да се проведе в някоя безлюдна местност и в по-малък мащаб.
Единственото, което доказал този експеримент е, че Сан Франциско е уязвим на такава биологична атака, при това подготвена от страна на собственото му правителство.

Искате ли вашият глас да звучи от синтезатора на речта на Стивън Хокинг? Скоро това ще бъде възможно. Вие ще бъдете в състояние да помогне на Хокинг и други като него, да намерят хубав глас, жертвайки уникалния си глас и произношение чрез мобилно приложение VolaliD, което в момента е в бета тестване.
След инсталирането на софтуера, ще трябва да се говори по микрофона няколко хиляди фрази, повтаряйки ги след робота. Фразите включват всички възможни комбинации от звуци на английски и всичките думи необходими в ежедневието. Анализ на фонограмните проби се произвеждат от програмата ModelTalker. Това е много труден процесор. За създаването на минимален речник трябват най-малко 800 фрази, а за да стане още по-добър речника са необходими 3000, за да звучи гласа естествено. Записването на пробите продължава няколко часа.
Синтезатори за реч се използват от милиони хора по света, страдащи от болестта на Паркинсон, церебрална парализа или след инсулт. Сред тях е и Стивън Хокинг. За сега той използва неодушевен механичен глас на древния синтезатор DECtalk и не иска да го обновява, защото е свикнал с него.
Скоро немите ще могат да избират глас, който им допада. Всички ние говорим с гласа, който имаме, а немите могат да изберат нещо по-добро. Ще им завиждате ли за това?
Записаните образци на вашия глас могат да бъдат като застраховка в случай, че ви се случи нещастие. Тогава синтезаторът ще говори с вашия собствен глас. Първите пациенти, които биха могли да заменят стария синтезатор със такъв, на който е записан собствения им глас, не биха могли да скрият сълзите си.

Експерти от Европейската космическа агенция ESA са създали и тествали капсула можеща да се върне на Земята с образци от марсианската почва и въздуха.
Надеждният, многофункционален контейнер е важна връзка в дълга верига от етапи на безпилотни мисии, които ще вземат проби от почвата и въздуха на Марс и ще се изпращат до Земята.
Контейнерът представлява 23 сантиметрова сфера с тегло 5 кг, изработена от здрави сплави. Той ще съхранява образците в идеално състояние по време на цялата мисия. Ще поддържа температура минус десет градуса Целзий и ще има пълна херметичност.
Мисията ще бъде безпрецедентно трудна. Първоначално контейнерът за образците ще се приземи на повърхността на Марс близо до марсохода, който ще го натовари с най–интересните образци.
Следващата стъпка ще бъде изходното устройство с контейнера се изведе в орбитата на Марс, където след няколко дни ще се прикачи към орбитален апарат. За да се опрости процеса на сближение, контейнерът ще бъде снабден с радиомаяк и лазарен радар.  Преди изпращане на Земята, контейнерът се поставя в друга, по-голяма, защитена затворена кутия, която ще бъде изпратена в атмосферата на Земята.
Тъй като е налице възможността, марсианските проби да съдържат живи организми, контейнерът ще има възможно най-висока защита от разхерметизиране, за предотвратяване на контакт на пробите с биосферата на Земята.
Слизане в атмосферата на Земята също ще бъде трудно. В ESA вярват , че парашутите не са надеждни за кацане, така че  контейнера с пробите трябва да премине на аварийно кацане, т.е. падне с голяма скорост. Намаляване на скоростта на капсулата  ще става с топлинен аеродинамичен екран.

На 20  юли 1976 г. Гилбърт Левин седял в креслото си. На милиони километри от него, на Марс, спускаемият космически апарат „Викинг“ взимал проби от почвата.

Апаратурата на Левин ги смесвала с вещества, които съдържали въглерод – 14. Учените участващи в експеримента смятали, че ако в почвата открият изхвърлен метан, съдържащ въглерод – 14, то на Марс има живот.

Анализаторите на „Викинг“ дали положителни резултати. Нещо поглъщало хранителните вещества, преобразувало ги и отделяло газ, който съдържал въглерод – 14.

Но защо тогава не са празнували успеха?