Френски инженер е разработил уникална технология по рода си за часовници, работещи на слънчеви батерии. Сега ученият работят върху подобряването на собствената си разработка.

Неговата цел е да създаде часовник на слънчеви батерии за ежедневна употреба. Изобретението на френския учен  няма никакви съществени разлики с обикновените часовници.

Елементите, влизащи в конструкцията на часовника, ученият е направил с помощта на принтер с тримерно проектиране.

В основата на конструкцията лежи технологията определяща сянката, която се появява поради пречупване на светлината.

Втората цел на учения е серийно производство на часовници и продажба на световния пазар.

Френският учен е заявил, че часовникът показва времето в цифровото му значение.

Разходката в планината бе чудесна. Владислав, Велин, Делян и Станко често излизаха заедно на излети. Приятели още от деца съвместно изучаваха и изследваха природата, по-точно скалите и минералите.

Днес по време на разходката си откриха интересен къс от скала. Пръв го забеляза Владислава и извика:

– Момчета, намерих нещо много интересно! Невероятно красив е! Какво ще кажете?

Останалите бързо се скупчиха около него.

Владислав въртеше камъкът в ръцете си и го оглеждаше от всички страни. Това бе слабо просветляващ призматичен кристал. Той не беше много голям, но яркия блясък отразяващ слънчевата светлина, очароваше и пленяваше.

– Това е берил, – пръв констатира Станко.

– Минералът берил е относително често срещан камък, който не представлява особено голям интерес, – уточни Велин. – Смята се за страничен продукт от добиването на слюда и фелдшпати.

– Когато в състава му има алуминий, берилът става аквамарин и се смята за полускъпоценен камък – намеси се Делян.

– А когато вместо алуминий природата е добавила примеси на хром, берилът се превръща в изумруд, един от най-желаните скъпоценни камъни за човека, – засмя се Станко.

– Вижте цвета! Каква чистотата и дълбочината само! Усещането от пречупването на светлината е невероятно, – възкликна Владислав вперил поглед в минерала.

– Дълбочината на цвета му се определя от количеството хром, – поясни Велин. – Ако е много количеството му, изумрудът е тъмен, мастиленочерен, лишен от жизненост и всякаква активност. А ако е малко съдържанието на хрома, камъкът е светъл и блед.

– Каквото и да си говорим, – намеси се Делян, – идеалният изумруд притежава дълбочина и наситеност на цвета. Същевременно има и блясък.

– Да не забравяме, че цената му е доста висока, – усмихна се Станко.

Бяха доволни. Към общата им колекция щеше да се прибави още един екземпляр и то какъв. Момчетата го предаваха от ръка на ръка и се наслаждаваха на сиянието му.

Учени от Технологичния институт на Карлсруе твърдят, че са създали наметало невидимка, размерът на който ви позволява да се скрият малки предмети, като например телефони или ключове.

Устройството е кух метален цилиндър. В средата на цилиндъра се образува специална среда с отрицателни коефициенти на пречупване, това може да бъде постигнато чрез изкуствена периодична структура. В резултат на това светлина се изкривява около обекта и по този начин го скрива.

В същото време, както е отбелязано от изследователи, възниква проблем. Изкривената светлина около обекта трябва да измине по-голям път, отколкото в нормални условия.

Въпреки това, учените твърдят, че са преодолели този проблем. Те покриват система с невидима специална боя, която разсейване на светлината. Тя забавя скоростта на светлината, което означава, че по-късно може отново да се увеличи или въстанови.

Устройството лесно се пренася и може да се използва за демнонстрация в училищните класове. За опита не е нужно много, само приглушена светлина и умерено ярко фенерче.

Това е микроскопично наметало, което можете да видите с просто око и да държите в ръцете си. Не изисква фантастично лабораторно оборудване, микроскопи или постобработка на данните от измерванията. Ефектът е видим за всички присъстващи.

В момента учените работят върху нова версия на наметалото невидимка.

Подпандопию не можа да спи цяла нощ и реши да посрещне изгрева на слънцето на покрива. В същото време си науми да провери колко точно е отбелязано времето на изгрева в неговият календар. За целта си взе часовник и лист хартия с днешна дата. На листа пишеше 5 часа и 6 минути.
Точно в посочения срок се появи първият слънчев лъч над хоризонта. Селото на Подпандопию се намира близо до Петербург. Слънцето тук не се издига високо, а се насочва под не голям ъгъл спрямо хоризонта. За това Слънцето постепено се появява зад хоризонта и изпълзява малко страни от него. Красиво зрелище.
Когато долния край на слънчевия диск се появи на хоризонта Подпандопию погледна отново часовника си. Той показваше 5 часа и 12 минути.
– Интересно, чудеше се на глас Подпандопию, – ами ако светлината се задвижи много бързо, т.е. моментално? познание, За сега тя идва до нас от Слънцето за 8 минути.
Въпрос: Кога в селото на Подпандопию ще изгрее Слънцето, ако светлината се разпространяваше моментално?
Ваш ред е да се понапънете малко и да помислите. Въпроса може да ви се струва несъществен, но такива „дребни и незначителни“ въпроси са отваряли врата към познанието.
Отговор: 5 часа и 13 минути или 5 часа 6 минути.
Коментар: Защо изгрева не става по-рано? Работата е там, че не Слънцето се върти и осветява Земята, а Земята се върти и Слънцето я залива със слънчева светлина. За колко време ще дойде до нас светлината за миг, 8 минути или 8 години това не играе съществена роля.
Най-важното е, че ние виждаме всички обекти на хоризонта по-високо, отколкото са в действителност. Това се нарича атмосферна рефракция Атмосферното пречупване е вследствие от разликите в скоростта на светлината и атмосферата. Тъй като светлината е вече разпределени моментално, пречупване няма. Това означава, че обектите в близост до хоризонта ще  „се появят“ на 35 ъглови минути. Слънцето има ъглов размер около 30 ъглови минути и ще „изплава“ на хоризонта от 5:06 до 5:12, т.е. за 6 минути. За преодоляване на допълнителните 35 минути “ загубени „, поради липсата на пречупване, трябва да се прибавят още 7 минути.
По този начин, ние виждаме изгрев в 05:06 ч. + 7 = 5:13 мин.
Ето един парадокс. Светлината се ускорява и изгрева се забавя.
Забавянето на светлина в среда се дължи на факта, че светлинните вълни вместо да преминават през срядата, се срещат с атомите й, което води до отклонения на електроните. Тези колебания на свой ред предизвикват ново излъчване. Този процес няма да забави скоростта на вълната ако електронните нямаха маса и следващата я инерция. Това означава, че  светлината емисия „избутва“ електрона, той „отмества“ за не-нулево време и води до ново излъчване като предишното.

В тази „невидима“ структура светлината се разпространява така, все едно няма никакво препятствие пред нея. С други думи казано, имаме материал с нулев показател на пречупване.
Основните елементи на наноструктурата са фотонни кристали. При тях диелектрическата проницаемост периодически се изменя в пространството. Кристалите могат да играят роля на оптични филтри. Те дават разрешение и забрана на енергия на фотоните в зоните, както това става в полупроводниците с енергията на носителите на заряда.
Изследователите са направили слоеве от фотонни кристали с отрицателни показатели, на определени участъци са поставени обикновена еднородна диелектрическа среда с положителни показатели.
Светлината минаваща през такава структура е получила нулево изменение във фазите.
Цялото устройство е разположено на силициева подложка с микрометрови размери.
Според учените на основата на своя материал те са построили работен образец на оптически филтър.