Той бе много стар часовник. Освен това бе счупен, но никой не искаше да го пенсионира и за това тръгна да си търси работа.
На много места бе, но учтиво му „отказваха“:
– Оставете си номера на телефона и ще ви си обадим ….
Един ден влезе на място, където имаше много часовници. Вдигаше се невъобразим шум. Повечето от часовниците бяха нови, излъскани, с блестящи стрелки и какви ли не още преимущества.
Старият часовник, не хранеше никаква надежда, че точно тук да го вземат на работа, но все пак се престраши и попита:
– Имате ли работа за часовници?
– А вие какво умеете? – погледна го сърдито чиновникът, защото го откъсваха от „важната“ му работа.
– Два пъти в денонощието показвам точно време.
Чиновникът се почеса по главата, смутено погледна стария часовник и каза:
– Един момент ….
И изчезна зад близката врата. Там той доста се забави.
По едно време чиновникът излезе с един плешив господин, вероятно по-висшия началник, който го слушаше внимателно. Този „по-висше стоящ“ мъж поглади брадата си и се произнесе по въпроса:
– Казвате, че е старичък, но два пъти показвал точно време. Знаете ли какво си мисля?!
Чиновникът застана нащрек, готов като ловджийско куче веднага да се стрелне и да донесе простреляния дивеч на господаря си.
– Взимаме го! – отсече плешивият.
Чиновникът въздъхна дълбоко и смирено затвори очи, като леко се приведе в поклон.
– Нека да разкараме нашите младоци, – продължи плешивият, – те и без това закъсняват.
И така уволниха неточно работещите часовници, а него счупеният и със стар механизъм неочаквано го взеха на работа.