Много се обръщат към Бога в страх или по време на страдание, но когато минат трудните моменти, те отново се връщат към живот, който няма нищо общо с вярата. Живеят така, все едно няма Бог.
За някои вярата е синоним на „религия“. Те търсят тишината и спокойствието в храма. Много от тях още от детството си са участвали в религиозни ритуали, където всичко им се е струвало загадъчно и тайнствено. Но това е само повърхностно възприемане на нещата. „Религията“ може да осъществи някой прекрасни преживявания, но това не е същността на вярата.
Има хора, които смятат, че религията е полезна и необходима за нацията, обществото, семейството, за болните и умиращите, за да се поддържа морал, с други думи всичко се свежда до „ползата“.
Веднъж една жена ме посъветва как да изкореня злото от децата си със следните думи: „Кажете им, че Бог вижда всичко. Те ще се уплашат и повече няма да правят така“.
Но всичко това по-горе не може да се възприеме за вяра.
Вярата е осъществяване на очакваното, увереност в невидимото. Тя е стремеж, привличане към желаното, предчувствие за съвсем различно, отколкото е то, очакване за това, за което си струва да живееш.
Вярата в християнството не е резултат от разсъждения и проверка, нито мимолетно емоционално преживяване, но среща с най-голямото човешко очакване, което е невидимо за човека, но към което човек се стреми.
„А вярата е даване твърда увереност в ония неща, за които се надяваме, – убеждения за неща, които не се виждат“.
Архив за етикет: преживявания
Очистване с огън
В миналото тези, които са претопявали благородни метали, са работели седнали. Тази работа била много деликатна и изисквала много повече умел подход и необходимост от внимателно проследяване на всички работни процеси. Освен това, не трябвало да се използва много силен или слаб огън.
Отделянето на метала от шлаката се правело в точно определен момент, така че почистеният метал да не се повреди.
По същия начин, трудностите и страданията в живота на всеки християнин Бог използвани, за да се отделят всички нежелани примеси на греха и самолюбивото ни „аз“. Тези преживявания са неприятни. Те могат да бъдат много болезнени, но Господ е много опитен шлифовчик и той не ще позволи повече от необходимите изпитания.
Когато Бог ни пречиства, той зорко бди над духовните процеси в нашия живот. Само на дело, преминавайки през различни изпитания, започваме истински да познаваме Бога.
Средновековните алхимици са знаели, че златото е напълно пречистено, ако лицата им ясно са се отразявали в него.
По същия начин, само когато Христос, чрез Неговата благодат, напълно се отрази в нас и когато славният лик с нищо не е затъмнен, изпитанието е достигнало своята цел и може да бъде прекратено.
О, дано ни даде Господ, а и сама бих се молила за огън, който да очисти живота ни, от всичко онова, което пречи напълно и ясно да се отрази Христос в нас.
Християнинът не трябва да счита различните изпитания и трудности в живота си за необичайно явление. Огън за претопяване ни изпраща Бог, за да може вярата на Божиите чада да бъде очистена и укрепена чрез огнени изпитни.
За всяка пролята сълза по пътя на освещението днес на земята, минавайки през огнената пещ на изпитанията, ще имаме за награда не един скъпоценен бисер в небето.
Най-важната цел на Кирил и Методий била постигната
След горчивите си преживявания в Моравия и Венеция, причинени от фанатизма на латинското духовенство, Константин и Методий не можели да предвидят как ще бъдат посрещнати във вечния град.
Навярно дълго е мислил Константин Философ, какво да направи, за да осигури успеха на свято дело, което му е било по-скъпо от живота. Компромиси с вярата били немислими за него. Той не можел да приеме нито учението за изхождането на Св.Дух и от Сина – Filioque, което римските мисионери през 866 г. вече усърдно насаждали в България и което Цариградският събор от 867 г. под председателството на. Фотий осъдил, нито учението за главенството на римския епископ и за неговата неограничена власт над цялата Христова църква, нито другите римокатолически нововъведения.
Константин е знаел за грандиозния двубой между двамата първи църковни орли Фотий и Николай, и сърцето се е свивало от болка и очакване какво ще намери в Рим – съчувствие или осъждане.
Дошла му идеята да използува за доброто на своето дело мощите на св. Климент Римски, които той открил през време на Хазарската си мисия и сега носел със себе си.
Светите мощи на велики Божии угодници са извиквали в Христовата църква голяма
почит. Но особено през средните векове придобиването на такива мощи се считало за дар от небето и за благоволение Божие към християните и града, където те са били донасяни на съхранение.
Естествено е, че особено уважение се е отдавало и на онези, чрез които светите мощи били откривани. Константин се стремял да омекоти чрез дара на тези мощи атмосферата в Рим, да измоли ръкополагане за своите ученици и да се добере до най-главното, до признание на славянските книги от папата.
Неговият план успял.
Адриан II, като чул какво съкровище носи в Рим многоизвестният вече славянски апостол, излязъл с духовенството и с цялото гражданство извън града да посрещне с тържествена процесия свещените останки на св. Климента. При пеенето на църковни песни и горенето на безбройно множество свещи светите мощи били внесени в
града. Бог извършил в тоя ден преславни чудеса.
Папата се отнесъл много благосклонно към братя. Не толкова поради съчувствие към
великото просветително дело сред славяните, колкото от църковно-политически съображения. Така приемникът на Николая и на неговата политика одобрил славянските богослужебни книги и ги положил в църквата „Св. Мария“. По тези книги тук се отслужила св. Литургия.
Първата и най-важна цел на мисионера била постигната. Триезичниците не можели вече да пречат да се проповядва и служи на славянски. И втората цел била осъществена.
Папата наредил епископите Формоза и Гондрих (Гаудерик) да ръкоположат славянските ученици доведени от светите братя – едни за свещеници, а други за анагности.
B три последователни дни се служило на славянски език в храмовете на св. Петра, на св. Петронила и на св. Андрея. След това извършена била славянска св. Литургия и над гроба на великия апостол на езичниците св. Павел, в която взели участие епископ Арсений, един от седемте главни епископи, кардинали, и знаменитият Анастасий Библиотекар.
Най-скъпият хотел в Амстердам, намиращ се на стар подемен кран
Хотел Faralda е едно от най-необичайните места в Амстердам. Луксозните апартаменти се намират в стар подемен крана. Посетителите могат да прекарат нощта на 50 метра надморска височина и да видят града от птичи поглед.
Товароподемност на крана е 250 тона, той се счита за един от най-старите в света на механичните конструкции. С течение на годините, кранът е започнал да запада. Но находчиви холандски архитекти не пожалили усилия, време и пари, за да му дадат втори живот, превръщайки го в един хотел.
За да се спазят всички мерки за безопасност, е била положена нова основа, защото крана е стоял там в продължение не на едно десетилетие.
Цената на всяка оборудвана стая достига един милион долара, така че посетителите ги очакват обслужване на високо ниво. Конструкцията е подвижна, от време на време „стаите“ се преместват около оста на крана.
По проекта са работили в продължение на три години. Архитектурните странности днес привличат туристи от всички краища на света. VIP-клиентите могат да се насладят на панорамна гледка от Амстердам. Там можете да организирате делова среща или фирмено мероприятие. Хотелът вече е със статут на един от най-екстравагантните и най-високите в света.
Дневната цена за стая от порядъка на 500 долара, особено популярна във Faralda, се ползва изключително от младоженци. Брачната нощ на такова луксозно място със сигурност ще бъде изпълнено с романтика и незабравими преживявания.
Вълшебна пръчица за родителите
Съмнявате ли се че съществува такава? С нейна помощ може да успокоите малкото си момченце или момиченце. Да изразите това, което трудно можете да обясните на детето и да превърнете сълзите в усмивка.
Вълшебната пръчица е приказка, която можете да съчините за своето дете и то за тези събития, които се случват с вас в момента, за тези преживявания, за които искаш да поговориш с малкото си дете. Приказките наистина правят чудеса.
Представете си, целият ден детето е прекарало весело, имало е разходка, игра с любимите играчки, …. и изведнъш кошмар. Детето трябва да си измие ръцете, но то няма желание за това.
Ако в такъв момент се опитате да съчините подходяща приказка, цялото това „трудно изпитание“ ще се превръща в радост.
Например:
Живели някога две ръчички. Те ходели навсякъде заедно. Завирали се на невероятни места, а резултатът бил винаги плачевен. Ставали мръсни и много изцапани. Никой не искал да ги гледа такива.
Ръчичките погледнали към масата. Там покривката върху нея отразявала слънчевите лъчи и блестяла окъпана в светлина.
– Защо си толкова красива, – попитали ръчичките, – а нас никой не иска да ни погледне?
– О, аз оставям водата и сапунът да излъскат лицето ми…
– Ох, водата….. неприатно, сапун… не-е-е, – развикали се ръчичките.
– Ако оставите водата и сапунът да измият набралата се мръсотия по вас, ще чуете каква чудна песен пеят. Водата ромоли, а сапунът тихо ѝ приглася.
– Но защо ние не ги чуваме?
– Чуват я само тези, които изпитват радост да бъдат чисти…..
Навярно смятате, че не умеете да съчинявате приказки. Но когато видите реакцията от „глупавата“ приказка, която сте съчинили, как въздейства върху детето ви, ще разберете, че тя съвсем не е била лоша.
Искрящите детски очи, полуотворената уста и очакването, за ново вълшебство, превръща нежеланите неща в игра.