В гората бе определен участък, в който трябваше да се изсекат дърветата. Бе наета една бригада, която трябваше да извърши това.
Когато работата приключи, дойдоха да извозят отсечените дървета.
Едно огромно дърво с много клони не бе отсечено. Под неговата сянка можеха да застанат хиляди човека.
– Защо сте пощадили това дърво? – попита един от шофьорите.
– Това дърво е напълно безполезно, – каза един от дървосекачите. – От него нищо не можеш да направиш.
– Как не можеш? Я виж колко много клони има, – обади се друг от превозвачите.
– Да, но нито един от тях не е прав, – поясни същият мъж.
– Нали е дърво? Поне за огрев ще стане, – поинтересува се първият шофьор.
– Дума да не става, – махна с ръка един възрастен мъж между секачите, – ако го запалиш, димът му вреди на очите.
– И какво накрая излиза? – засмяха се няколко души.
А възрастния мъж поглади бялата си брада и каза:
– Ако сте полезни, ще ви отсекат и от вас ще направят мебели. Красиви ли сте, ще станете продукт и ще ви продадат в магазина …
– А тези който са напълно безполезни? – прекъсна го един млад шофьор.
– Тогава ще пораснете, – продължи старецът, – ще станете огромни, но хиляди хора ще намират сянка под вас.
