Знаем силата на рекламата, но това надхвърля всичко.
През 2003 г. Прага преливала с реклами за откриване на нов супермаркет „Чешка мечта“, където цените щели да бъдат рекордно ниски.
На откриването се събрали повече от 3000 души.
След тържественото прерязване на лентата тълпата се устремила навътре, но се оказало, че пред тях бил просто един огромен плосък плакат, който се намирал на средата на поляната.
Цялата тази шега устроили двама студенти от режисьорския факултет, които снимали филм по даденото събитие.

Всеки уважаващ себе си турист, пребиваващи в Прага, непременно трябва да премине по карловия мост. Този мост е известен с многобройните си статуи, разположени от двете страни.
Но главната атракция на Карловият мост е, разбира се да си пожелаеш нещо.
Тук хората идват при Ян Непомук, с молба за изпълнение на най-съкровеното им желание. На барелефа под статуята на Ян е изобразена екзекуцията на мъченика.
Злият крал Вацлав IV заповядал да хвърлят Ян в реката, защото не искал да открие тайната на изповедта на  кралицата.
Фигурата на светеца се откроява с ярък блясък. Според легендата е достатъчно, когато казваш желанието си, да докоснеш статуята на светеца и желанието ти ще се сбъдне.

Как беше се зародила, никой не знаеше. Но тази легенда като птица бе прелетяла през вековете и тревожно мътеше умовете на млади и стари. Откърмени с преданието за съкровището на Александър Македонски, нейде заровено из този край, мъже и младежи разравяха и копаеха неуморно, водени от някакви скрита страст и желание за богатство.

Някаква гледачка бе предрекла, че да се открие това съкровище, трябва да погинат 10 човека. Тази заплаха нито спря, нито разколеба, търсачите на несметни богатства.

Много смели иманяри бяха загинали по тези места, а повечето  от преминаващите от там приемаха предаваните от уста на уста страшните истории,  като приказки за сплашване.

През есента Петър и брат му обработваха нивичката край пътя. На горният ѝ край имаше откъртени от близката скала каменни блокове. Между тях стърчеше плосък, наклонен камък с човешки ръст. По обяд Петър беше седнал близо до него. Изведнъж се заслуша  и повика брат си. Счуваха му се  шумове, които сякаш излизаха от земята, приличаха му на хрупане и то на големи животни. Страно,  наблизо не се виждаше да има добитък. Братът на Петър се засмя и махна с ръка.

– Бабини деветини, нищо не чувам.  Сторило ти се е.

На другия ден Петър отиде сам на мястото. Времето беше облачно. Заваля проливен дъжд. Светкавици раздраха небето, а близък тътен като че ли предвещаваше нeчия гибел. В тази суматоха на природата Петър потърси място, къде да се скрие. Мушна се под една наклонена скала. Когато вдигна глава нагоре, забеляза сребриста  плочка. Протегна ръка и я откърти с ножчето си.

На плочката имаше  две преплетени змии. Когато ги разгледа с фенерчето си,  усети неизпитван до тогава страх.  Прибра се, мушна намереното в една от фугите на къщата и се опита да забрави за случилото се.

Говореше се, че скоро след това се почувствал много зле. Отишъл на преглед в близкия град. Настанили го в болницата и след няколко седмици починал.

Останаха сираци момче и момиче. Нещастието хвърли в смут близките му. Никой не посмя повече да говори за прокълнатото място, защото го свързваше с трагедията. Смятаха, че черна прокоба е поразила Петър. Вестта за внезапната смърт бързо се разнесе из околните махали и внесе не малко суеверен страх у хората.

Чувайки за носещата смърт находка, Ради реши да проучи нещата и да докопа неоткритото съкровище. Преди години един старец беше запалил иманярската страст в него с необикновените си истории за съкровища и несметни богатства.

Ради се завъртя край дома на Петър. Започна да подпитва, но хората упорито мълчаха. Накрая реши да спечели приятелството на сираците, та дано от тях да изкопчи нещичко. Малката палавница с руси, непокорни плитки го отбягваше и никакви лакомства не можеха да я спечелят за по-откровен разговор. Момчето  се страхуваше от непознати. Трудно някой можеше да спечели доверие му ,затова Радо не успя да разговаря и с него.

Овдовялата стопанка превиваше гръб пред неволите и трудностите в живота. Какво ли не захващаше да работи, само и само да изхрани двете си деца.

Веднъж нарамила тежък наръч дърва се прибираше у дома. Радо като я видя и се притече на помощ. От благодарност жената го покани вътре, да го почерпи нещо. От дума на дума стана въпрос и за Петър.

Трепна сърцето на Радо, но реши да не пришпорва нещата и да поизчака. Но такова нещо чакали се? Желанието му да узнае „мястото“ беше толкова голямо, че той не се стърпя и попита:

– Какво се случи? Вярно ли е това което се чува?

Жената въздъхна и внимателно погледна младежа.

– По-добре да не бе ходил там.

– Но това може да окаже много ценно… защо? – едва сдържайки любопитството продума момъкът.

– Не се захващай с това, не ти трябва. – с мъка отговори жената. – Първо дойдоха от махалата. Биха го “ да си каже“. После дойдоха и ония с пагоните и те го биха, а той не беше добре с бъбреците. След толкова бой не се почувства добре и отиде в града на лекар и там си остана. Повече не го видях жив.

Жената обърса с края на престилката насълзените си очи и реши да става, нали работа я чака. Радо неспокойно се завъртя на стола и едва продума:

– Как така? Нали проклятието на намереното…..

Жената махна с ръка и прекъсна младежа:

– Ония, Бог да ги убие, от МВР-то пуснаха слуха, че зла прокоба е затрила Петър. А хората се уплашиха много и не смееха да разказват какво точно е станало.

Съкровища, зла прокоба, побоища всичко се обърка в главата на Радо. Той стана, отвори вратата и с наведена глава бавно прекрачи прага.

Прага е един от най-красивите градове в Европа. Градът е изпълнен с много произведения на изкуството, особено в областта на архитектурата. Броят на основните забележителности на града наброява 18 историческите мостове, изработени от камък, сред тях трябва да се отбележи Карловия мост, който разкрива средновековната архитектура, Катедралата Св. Вита, която се счита за шедьовър на готическата архитектура. Любопитното е, че изграждането на катедралата е станало в продължение на 6 века. И това не е всичко.
Едно от уникалните творения на световното изкуство в края на 20 век е пражския музей на играчките, основан от Иван Штайгер. Този музей притежава най-голямата колекция от играчки в света, вариращи от уникалните плюшени мечета и кукли през различните периоди, завършваща с играчки мебели, железопътни гари, коли, невероятни замъци, роботи, динамо машини и цели градове изработени от различни материали.
На втория етаж се намира изложбата на куклите Барби. Тук ще намерите цялото родословно дърво на тези кукли.
Като цяло Прага удивлява със своята приказност. На всеки ъгъл на града има магазин за играчки, предимно авторска изработка. Разхождайки се из улиците на Прага, вие ще се изненадате, колко принцеси и крале ще ви приветстват от оригиналния куклен свят на този град.

По примера на другите европейски столици, в Прага се е появила таксиметрова служба, която предлага услуги на две колела.
Така появилото се мототакси позволява да се спестят средства и бързо да се стигне до местоназначението.
Цената на услугата е 0,67 евро за километър. Сравнете, стойността на обикновенно такси е 1,1 – 1,57 евро. Изводите оставам на вас.
Такъв вид транспорт по-леко преодолява задръстванията поради маневреноста си. Така че пътя от центъра на Прага до аерогарата се изминава за по-малко от половин час.
За студенти и постоянни клиенти е направена отстъпка.
Такава услуга в България още не съм видяла да се предлага, но смятам, че тя ще бъде едно добро решение срещу задръстванията в големия град, икономия на гориво и не на последно място по-евтино заплащане. Единственият проблем остава лошото време, снега и дъждовете, но при по-предприемчиви хора и за това би се намерили някакъв изход, важното е човек да има желание.