Петър отново се провали. Той отговаряше правилно, когато го вдигаха в час, но дойдеше ли тест, всичко в главата му се изпаряваше и той не можеше да напише нищо.

Майка му го води на лекар. В клиниката му направиха различни изследвания, но причина за несправянето с тестовете не се установи.

Изглежда Петър бе повярвал в лъжата, че той не е в състояние да се справи с този начин на изпитване. С течение на времето, поражението се бе врязало дълбоко в съзнанието му, като река прорязваща планина. То се бе превърнало в реалност за него и го бе притиснало като огромен топуз с верига на крака му.

– Защо търсиш начин постоянно да се оправдаваш за провалите си? – Веднъж Петър беше попитан от баща си. – Не разбираш ли, че оправданието те кара да се съгласиш на много по-малко от Божието? Не можем да обвиняваш друг, че така се случва в живота ти и никога  за нищо да не си виновен. Така се отказваш от това, което трябва да направиш и прекратяваш всякакви действия. Повечето неуспехи се дължат на отсъствието на постоянство.

– Но ако дадена врата може да е затворена за мен? – опита се да се защити Петър.

– Това означава, че Бог е приготвил друга за теб. Трябва да продължиш и да чукаш на всяка следваща, докато ти се отвори някоя.

Потопени в миналото, не можем да видим надежда, която ни гледа през мръсните прозорци на собствените ни самопровъзгласени ограничения.

Ние изграждаме въображаеми стени и се ограничаваме. Можем да се затлачим в надпревара с извинението.

Бог казва достатъчно!

Дойде време да получим победата, която Той ни е подготвил. Ние можем да направим всичко чрез Христос, който ни дава сила! Господ може да ни даде свръхестествени качества. Може да ни накара да сме на правилното място и на точното време.

Доверете се на Божието Слово и плановете, които Той има за вашия живот!

Божият план казва, че Той ще ни даде нова надежда и светло бъдеще. Успехът ще дойде при нас, когато мечтите ни станат повече от нашите извинения.

Отново провал. Е, това бе прекалено много за момента. Болезнено е, но е факт третия неуспех на Тони в „тази дисциплина“.

– А сега какво ще кажа в къщи като се прибера? Ще ми се смеят, – Тони настръхна, като си представи подигравателно усмихващите се край него познати и приятели. – Майка ми единствена ще ме пожали, тя ще ми каже нещо насърчаващо, но това няма да изтрие днешното поражение.

А в главата му някой шепнеше обезсърчаващо:

„Ти не си достатъчно добър в това, за това губиш и ще продължаваш да се изхабяваш с цел да успееш, но така окончателно ще се изгубиш и изчезнеш. Ха-ха-ха не е ли чудесно?! Ти се провали отново“.

Всеки може да чуе подобни гласове от този свят, дори и пряко, не само в главата си.

Нещо в Тони се възпротиви:

– Кой е този „морален страж“, който ще определя пътя ми? Този може ли да си затвори устата и да замлъкне?

Отговорът не закъсня:

– Не, защото това е сатана и той никога не спира да клевети пред Бога ден и нощ хората. Неумолим и неуморен е. Прави кариера чрез несправедливите си обвинения, но той няма последната дума.

Исус винаги действа на наша страна. Той се снизи, за да бъде оплют, поруган и прикован на кръста, а след това и погребан…..

И тогава Христос възкръсна.

И когато застанем пред Бога, Той стой зад нас, предоставяйки очистен записа на живота ни от всичко лошо, което сме извършили.

Но това може да стане, само ако повярваш със сърцето си в изкупителното дело на Исус и Го изповядаш като свой Спасител.

Кой глас ще избереш? Започна състезанието. Чие страна ще вземеш?!

Според съвременните учени, алуминият в големи количества е много токсичен за човешкия организъм. Той може да предизвика поражение на нервната система, да породи анемия, да навреди на бъбреците и черния дроб и да доведе до израстване на тумор.

Във всеки супермаркет и в обикновен магазин със стоките от първа необходимост се продава пергамент за печене и фолио.

Тогава питаме: Ако се продава фолио, трябва ли да го използваме при печене и съхраняване на любимото си ястие?

Алуминиево фолио в контакт с храната се окислява, а алуминиев хидроксид не е разтворим във вода и не се изхвърля от тялото.

Количеството алуминий, погълнато от храната, е много малко. За да получите някое заболяване при печене и съхраняване на храни във фолио, трябва да  го използвате ежедневно.

Това означава, че можете да използвате фолио за готвене, но не често.

През лятото на 1940 г., по време на „Битката за Британия“, германците се опитали да спечелят контрол във въздуха и цял месец в небето над Ла Манша се водели жестоки сражения.

Британците претърпели жестоки поражения и се загрижили за жизнеността на самолетите си.

Те се съветвали с върналите се от полет пилоти, гледали, къде най-често имало пробойни от куршуми и там добавяли броня, но това не помогнало за намаляване на загубите.

Тогава се явил един специалист, който казал:

– Ако сто самолета се завръщат с пробити крила, следва, че дупките в крилата не са толкова опасни. Но ако между тях няма нито един, на когото е пробит резервоара за горивото, следва че самолет с дупка в резервоара няма да се върне.

И когато започнали да добавят броня на места, където нямало дупки, загубите рязко намалели.

Дамян мечтаеше да пътешества. Тази негова мечта се бе зародила след като гледа един филм за чудесата на света. Сърцето му копнееше да посети тези и други по малко известни забележителности, но трябваше да мине доста време, докато се осъществи мечтата му.

Отдаде му се възможност да направи двегодишно околосветско пътешествие с каравана. По пътя му се наложи да остане няколко дена в пустинята Сахара.

Пътят през платото Ахагар беше много неравен, все едно караше по железопътна линия.

Два от амортисьорите му отказаха едновременно, а това нанесе поражения на шасито.

И Дамян зачака, нямаше какво друго да прави. Едва след три ден той видя да се задава микробус.

Когато видя Дамян, шофьорът спря и попита:

– Мога ли с нещо да ви помогна.

– Повредиха се два от амортисьорите ми, а това засегна сериозно шасито.

– Аз има в микробуса електрожен, но не мога да заварявам.

– И аз не умея, – каза обезсърчен Дамян.

– Лошото е, че и електроди нямам, – допълни шофьорът на микробуса.

Дамян бе отчаян, но в съзнанието си извика: „Господи, помогни ми“.

Изведнъж той си спомни за стоманената закачалка в багажника си. С това приспособление Дамян успя някак да завари шасито.

Благодари на шофьора на микробуса и потегли отново.

Настанил се отново зад кормилото, Дамян уверено подкара караваната си. Картини от случилото се произшествие се завъртяха в главата му и той започна да разсъждава на глас:

– Как друг шофьор бе навлязъл в пустинята  доста по-късно от мен, но се озова на мястото, където бях закъсал и то точно на време? Няма случайни неща.

Дамян не знаеше какво крие бъдещето му, нито какви кризи и трудности ще се изправят пред него, но  бе сигурен, че Бог винаги ще е с него.