Във втория по големина град на Зимбабве се случи нещо много интересно.

Член от едно семейство, което живееше в града донесе куфар в полицейското управление. Човекът каза:

– Неизвестното същество в този куфар принадлежи на наемателят.

А след това побърза да си отиде.

Полицаите веднага наобиколиха донесеният предмет.

– Какво ли има вътре? – попита един от тях.

– Надявам се това същество да не е извънземно, – добави друг.

– Нали казаха, че съществото принадлежало на наемателят, следователно, този човек не се е върнал да си вземе куфара, – разсъждаваше един от полицаите на глас.

– Когато слушах този изплашен човек, който донесе този странен куфар, си мислех, че това, което е затворено вътре, е навярно не много приятно за гледане.

– От къде ти дойде на ум? – засмя се трети.

– Не видя ли колко бързо се изнесе през вратата?!

– Хайде да погледнем, – каза най-смелият от тях. – Нека да видим какво толкова го е изплашило.

Щом полицаите отвориха ключалките, едно грозно създание изскочи от напълнена с кръв бутилка.

Неочакваният вид на чудовището, предизвика истерични викове от страна на „смелите “ полицай. Мъжете стреснати от видяното, започнаха да скачат от прозорците, защото не всички можеха, в създалата се паника, да минат през вратата.

Само за половин минута мястото около странното същество бе опразнено.

Останалите им колеги, които не бяха в стаята, когато чуха виковете, хукнаха да видят какво става.

– Защо викахте? – един от дошлите на помощ, спря току що скочилия през прозореца.

Човекът бе пребледнял, а думите му бяха объркане.

Мъжете, които бяха присъствали при отварянето на куфара, описваха странното същество по различен начин.

– Прилича на змия с глава на куче ….

– Беше покрито с гъста  козина….

– Много огромно и озъбено….

Но всички присъстващи на инцидента бяха единодушни в едно:

– Това същество отвратително вонеше.

Когато случая се разчу, в полицейския участък дойде лечител. Той успя да хване „гоблина“ и го изгори.

На всички им олекна. Но спомените на преживелите ужаса, не им даваше спокойствие цяла седмица.

Скорпионът притежава сензорна система, на която могат да завидят съвременните сеизмографи и устройства за нощно виждане.

С помощта на чувствителни нервни окончания , специални косми на ноктите, той следи всички малки колебания на земната повърхност или въздуха.

Изненадващо е, че може да улови със замахване на крилете си молец, стоножка или паяк на разстояние 20-50 см и мълниеносно да ги порази със своето жило, захващайки ги с ноктите си като в менгеме.

През 2017 г. физиците създадоха невероятен материал, който се движи в посока на силата, която го отблъсква.

Въпреки че това не е съвсем бумеранг, той има така наречената отрицателна маса. Повечето хора са свикнали с положителната маса.

За първи път е създадена течност, която се държи като никоя друга във физическия свят. Ако се тласне напред, тя върви назад.

Отново се е получил конденз на Бозе-Айнщайн от замразени рубидиеви атоми. Този път учените получили суперфлуид с нормална маса.

С помощта на лазери те уплътнили атомите ѝ. След това с помощта на други лазери, било променена посоката на въртене на атомите.

След прекратяването на първите лазери нормалната течност се разляла в страни от центъра си, който по същество е процес на бутане.

Модифицираният рубидиев суперфлуид, при достатъчно висока скорост, не се разлял при освобождение, но стоял неподвижен, демонстрирайки отрицателна маса.

Когато тухлите бяха разтоварени, дърводелците и строителите седнаха на масата. И започнаха обичайните разговори в такъв момент:

– От къде си?

– Колко изкарваш?

Разговорът изведнъж премина към гъбите. За селския човек тази тема е неизчерпаема. Като хванеш от майсторски приготвени гъби и стигнеш до темата, как да ги запазиш, когато падне снега.

По едно време  започна да разказва най-старият от дърводелците. Той беше около 70 годишен. На тези години мъжете оставят брадвата, но този  не беше я зарязал. Всички го слушаха внимателно, явно имаше авторитет в групата.

– За всяка гъба е нужен подход, – започна старецът.  – Например, когато отивам за медни агари не взимам чанта. В противен случай няма нищо да набера. Виж, празния чувал влиза в работа.  В гората се натъкнах на пънове. Те стърчаха на метър от земята, явно някой е сякъл тук. На дънерите като гроздове бяха накацали медни агари. Обрах само едно от отсечените дървета и напълних чувала. Имаше много, но нали трябваше да ги отнеса до селото.

Излязох от гората, а до селото оставаха още три километра. Вървях и усещах, че този товар не е по силите ми. А да хвърли толкова гъби просто е жалко. За беда заваля и дъжд. Чувалът натежа още повече.

Изведнъж чух зад себе си шум на кола. Обърнах се – червен „Москвич“.

– Е, – казах си, – слава на Бога.

Сложих чувала на рамо и помахах с ръка. Шофьорът спря и отвори прозорчето.

Той  беше як младеж с кожено яке.

Казвам му:

– Мили човече, закарай ме до селото, уморих се.

Той погледна чувал, после мен, а после недоволно кресна:

– Ти какво, дядо? Целият си мокър, ако седнеш вътре всичко ще намокриш.

Затвори прозорчето и потегли. Какво да се прави, нарамих чувала и отново закрачих под дъжда. Е, има и такива хора по света.

С малки почивки се добрах до селото. Наближавам и гледам червеният „Москвич“ спрял напряко  на пътя пред дома ми.

Приближих и попитах младежа:

– Какво се е случило?

– Как да ви кажа, ….. бензина свърши – и наведе засрамено глава. – Да знаете някой тук наблизо, който може да ми услужи с три литра бензин, за да мога да стигна до бензиностанцията.

– Аз имам бензин, – казвам му. – Сега ще донеса тубата.

Оставих чувала с гъбите и тръгнах към гаража. Когато се върнах младежът крачеше притеснено под дъжда.

– На вземи и наливай! – и му подадох тубата.

– Много ви благодаря. Аз… там на пътя …

– Няма значение, наливай.

Наля бензина, благодари ми смутено и потегли.

Всички се бяха смълчали . Всеки от тях поне веднъж е преминавал край човек в беда и не му е протегнал ръка за помощ. Грешките са си грешки, важно е човек да не таи злоба и огорчение. В такива случаи трябва да намери сили и да помогне на този, който го е пренебрегнал и отхвърлил.

Струвало ли ви се е, че трудностите всеки момент могат да ви смачкат? Навярно вашия отговор е – Да!

Разбира се, вие знаете, че не сте единственият човек, който се е сблъсквал с непреодолими трудности. Милиони хора преди вас са изпитали такива в някой момент от живота си и с Божията помощ те не само са ги преживели и преодолели, но са били победители в тази борба.

Искам да ви насърча. Вие също можете да ги преодолеете. Ако смятате, че трудностите не са по вашите сили, искам да ви уверя, че Бог знае всичко, което се случва в живота ви и че Той не ви е изоставил.

Каквито и трудности да имате – от материална страна в живота, във взаимоотношенията, в работата, със здравето – и в каквото и да е положението, знайте, че Бог има специална милост за вас, която ще ви помогне да оцелеете в трудните времена.

Ако смятате, че трудностите са на път да ви смажат, Господ е готов да ви покаже милостта, която ще ви помогне да ги преодолеете. Просто се обърнете към Него и го призовете на помощ.

Нека това ви окуражи днес!