Полската Национална банка на Полша е обявила нова възпоменателна банкнота от 20 злоти. Тя е посветена на 1050-та годишнина от кръщението на Полша.

През 996 г. езическият княз Мешко I е приел християнството. Това събитие се смята за едно от най-фундаменталните в историята на Полша. Поляците смятат Мешко I  за основател на полската държава.

На лицевата страна на банкнотата се намира изображението на бюста на княз Мешко I и неговата съпруга, чешката княгиня Добрава.

На обратната страна на новата възпоменателна банкнота е образа на катедралата Гнезно, която е била построена от Мешко I и станала място за коронацията на редица полски крале, и чашата на Trzemeszno. Тази чаша датира от 10-ти век и е един от най-ценните богослужебни предмети в Полша.

Банкноти е с големина 144 на 77 милиметра. Пуснати са в обръщение 35 000 копия.

Британката Саша Денич през есента е отлетяла заедно с ято лебеди от руската арктическа тундра до Великобритания. Тя е първата жена отправила се на такова пътешествие сама.

Трябва да се отбележи, че Денч се е отправила в полет с редки лебеди от тундрата, чиято популация през последните години е намаляла наполовина.

Стартирайки през септември, Денч е проследила пътя на мигриращите птици и е преодоляла на мотопланер 7,5 хиляди километра от мястото на гнездене в тундрата на Ненецкия автономен окръг, преминавайки през 11 страни до мястото на зимуването в графство Глостършир.

През първия месец Денч заедно с ятото е посетила Архангелск, Ленинградската област и Санкт Петербург, а след това заедно е преминала през балтийските държави, Полша, Германия, Дания, Холандия и Белгия.

Денч е летяла със скоростта на лебедовото ято и на същата височина. По пътя Саша се е срещнала със местните жители, опитвайки се да разбере защо се намалява числеността на лебедите.

Сега, според учените, са останали 18 хиляди от този вид птици.

И големи, и малки знаят, че птиците не дават мляко. Но учените смятат, че някои пернати дават мляко. Към тях можем да отнесем гълъба, пингвина, фламингото. Млякото им прилича на извара и става само за изхранване на пиленцата.

Според легендата птиците живеещи в рая хранили своето потомство с мляко.

Много отдавна хората не знаели, че съществува такъв продукт и от това се възползвали само малките.

Уморени от досадните си поклонници девойките ги изпращали да търсят несъществуващо мляко. Смелите юноши смятали за свой дълг да изпълнят поръчението. Те загивали от жажда в безводните пустини.

Хората смятали, че ако някой опитал такова мляко, животът му щял да бъде щастлив и няма да боледува.

Така словосъчетанието „птиче мляко“ започнало да олицетворява невъзможното и невидяното.

С този израз нарекли най-вкусните бонбони. Те започнали да се произвеждат в Полша през 1936 г.

Щъркелите преди да отлетят към по-топлите страни, удрят по-слабите птици до смърт, за да не ги възпрепятствуват по време на пътя им.

В Полша живеят една четвърт от световната популация на белите щъркели.

Щъркели по време на полет, понякога могат да заспят без да паднат на земята в продължение на десет минути. Умореният щъркел се премества в центъра на ятото, затваря очи и дремва. За направлението и височината му помага слуха.

Щъркелите не предпочитат да летят над морето, остават възможно най-дълго време над земя.

Тази вечер за разлика от други, бе тиха и спокойна. Бен с баща си и майка си бяха седнали край масата и вечеряха,

– Какво сме им направили, – попита Бен внезапно, – че всички толкова ни мразят?

Майка му отговори:

– Мразят ни, защото винаги сме постъпвали по правилния начин. Не могат да ни простят, че на мравката път правим.

„От това следва, че не трябва да да постъпваме така“- помисли си Бен, но не го каза гласно.

Баща му се изкашля и каза:

– В Полша ни мразят, защото сме по-различни от тях. Говорим, обличаме се и се храним по друг начин. В Германия ни мразят точно за обратното, че правим всичко като останалите.Други се възмущават: „Вижте ги, те се опитват да приличат на нас. Сега не можем да различим, кои са от тях и кои не“. Оправданията за омраза се менят, но не и самата омраза. Тя неизменно остава. И каква е поуката?

– Че ние не бива да ги мразим, – каза майката.

Бащата премигна зад стъклата на очилата си  и натърти:

– Не бива да сме слаби, проявата на слабост е грешка.

– И все пак какво сме им сторили? – настояваше Бен за отговор. – С какво сме ги разгневили?

– Питай враговете ни, – каза баща му, – тези,които ни преследват и гонят.

Бен бе още малък, но усещаше, че нещо не е наред. С детския си мозък не можеше да проумее, защо бяха преследвани, измъчвани и убивани.

Нима всички хора не са равни по между си? Защо те нямат равни права с останалите?

Според Бен за всички има място под слънцето. Тогава защо е необходимо това боричкане?.