Много е лесно да се разбие и унищожи това, за което е положен много труд и е отнело много време.

Можеш дълго и внимателно да строиш къща, за да я направиш красива, да я снабдиш с удобни мебели, дори да промислиш и за най-малките подробности, а след това да я взривиш наведнъж.

Домът това е нашия семеен живот, а взривът е нашият гняв, егоизъм и неотстъпчивост.

Понякога, думите раняват много повече, отколкото кое да е оръжие и особено изреченото, което е излязло от устата на половинката ни.

В семейния живот е, както в шахмата. Необходимо е човек да се научи два три хода напред, да мисли, да предугажда, към какво ще доведе всяка казана дума или действие.

Трябва да отстъпваме в малките неща, за да не загубим големите. Като шахматист мъжът понякога трябва да пожертва пешката, като знае, че ако не направи това, след два хода ще загуби царицата си.

Идвайки си в къщи, независимо от трудния ден, проблемите в работата, съпрузите трябва да запазят доброто си настроение. Те трябва да се поддържат и радват взаимно.

Когато зарадваме любимия човек, радваме себе си. Весела шега, мила дума доставя радост на душата и за двамата съпрузи.

Най-важното между мъж и жена в едно семейство е, да запазят любовта си, чувствата и уважението един към друг, а всичко останало е „дреболии, на всеки може да се случи“.

Това е една от най-красивите коралови риби на планетата. Тези подводни жители плуват в тропичните и субтропичните морета в кораловите рифове на Индоиндийския Тихоокеански регион.

Интересното е, че императорският ангел сменя окраската си. Малките се появяват на бял свят черни с белоснежни и тюркоазени закривени линии и черна опашка с петна и ярко сини ивици.

Окраската на възрастните индивиди става ярко виолетова с тънки хоризонтални ленти в жълт и оранжев цвят.

Главата с възрастта става изумрудена отгоре и кафява отдолу, с забележителна маска около очите.

През брачния си период се групират по двойки. Изследователите смятат, че „двойката“ се създава за цял живот и ако едната „половинка“ умре, умира и другата.

Много често чувам край мен да казват:
– Любовта премина.
– Той не е такъв, какъвто беше преди.
– Тя много се измени.
Моята баба казваше:
– Представи си своята половинка болна и безпомощна. Болестта отнема човешката красота, а безпомощността показва истинските чувства. Можеш да се грижиш за него или нея ден и нощ, да ги храниш с лъжичка и да чистиш след тях, а в замяна на това получаваш само чувство на благодарност. Това е истинската любов, всичко останало са детски капризи.

Стефан и Ина все още бяха влюбени един в друг, дори много повече от мига, когато се бяха запознали.

Тогава тя бе скоро завършила магистратурата си по математика и веднага ѝ бяха предложили учителско място в едно елитно училище. Стефан беше много по-голям от нея, но когато се погледнаха, между тях пламна искра.

Събра ги една „щастлива“ случайност.

Ина подпря бронята на Стефан и двамата изригнаха в препирня. Не можеше да се каже, че първата им среща бе особено романтична.

Половин час си разменяха хапливи реплики:

– Къде караш? Сляпа ли си?

– А ти къде се навираш пред мен, – не отстъпваше Ина.

– Кой ти е дал книжка? – ежеше се Стефан.

– По пътя си срещам все такива“професионалисти“ като теб, – не му оставаше длъжна Ина.

По колите нямаше никакви поражения, но не в това беше работата. Въпросът бе принципен.

Смешното бе, че двамата не си спомняха да са се карали така жестоко с някого до сега. Обикновено и двамата опитваха по всякакъв начин да помиряват хората около себе си, но те не бяха такива в този момент.

Тяхното направо си беше същинска война. Полицаят, който се спря, за да разбере какво става, вдигна ръце от тях.

– Ако не престанете веднага, ще ви арестувам и двамата, – заплаши ги той.

Схватката бе в разгара си, когато Стефан отчаян предложи:

– За да се помирим, предлагам една вечеря в близкия ресторант. Аз плащам.

Това породи още няколко минути спор, но накрая Ина се предаде.

Стефан и днес след толкова години се чудеше: „Защо тогава я покани на вечеря?“ Това вероятно бе един необикновен импулс. Ина също си задаваше въпроса: „Какво ме накара тогава да се съглася?“

След два месеца ухажване, местния пастир ги венча. Нямаха нужда от много цветя, приятели или сватбен марш. За тях бе достатъчно, че всеки е намерил половинката си. Те нямаха и близки. Свидетели им станаха една възрастна двойка, осемдесет годишни старци.

Установиха се в апартамента на Стефан. Ина го превърна в уютен дом. Тя обичаше да готви. Стефан се поддаде на кулинарните ѝ умения и скоро трябваше да прибави още  километър към всекидневните си тренировки.

Той бе сръчен, бързо осъществяваше измислените промени от Ина в дома им. Справяше се чудесно със всякакви проблеми – физични, механични, дори и емоционални. Притежаваше умението да ги унищожава бързо.

Двамата гледаха по различен начин на света в сравнение с другите и поради тази причина започнаха да се ценят още повече.

Докато повечето хора бяха влюбени в началните години, а след сватбата просто седяха и наблюдаваха как любовта им се разпада, Стефан и Ина научаваха всеки ден по нещо ново един за друг.

Така любовта им нарастваше, а от ден на ден ставаха още по-близки приятели.

Новото приложение за смартфон имитира обаждания от любимия или любимата и изпращане на виртуални плюшени мечета.
„Кога ще се ожениш?“ или „Бихме искали внуци да гледаме на старини“, такива и подобни фрази, чува всеки ерген от родителите си. Нима можеш да обясниш, че още ни си готов за брак или че още не си срещнал половинката си? Повечето порасналите вече“деца“ се стараят да отклонят подобни разговори. Но сега не е нужно да правят това. Приложението  Invisible Girlfriend само създава видими отношения с мрежата. Създателите на приложението уверяват, че то може да осигури на своите потребители максимално реалистична имитация, както към виртуалния, така и в реалния свят.
С помощта на приложението  Invisible Girlfriend потребителите получават пълен набор от атрибути на човек, имитиращ втора половинка: телефонни разговори, гласови съобщения, всички видове виртуални мечки и тюлените Теди, както и основната цел на всички влюбени – създаване на съюз от трепетни сърца на съответстваща отметката в Facebook.
В даденият момент разработчиците предлагат за закупуване три „пакета услуги“, представляващи виртуална приятелка.  Тяхната цена варира от 9,9 долара за „несериозна “ връзка, включително редки с бот разговори и нещо, което разработчиците наричат ​​“бутон за екстрено взаимодействие“ до луксозен пакет от 49.9 долара, с който можете да създадете за себе си каквато и да е момиче, с предварително нарисува пълна история на взаимоотношенията ви и дори от време на време може на живо да си говорите с мексиканско момиче, което ще ви нарича със всички нежни имена.
За представяне пред другите, че имаш някаква приятелка или приятел, за да те оставят намира, това до някъде е добре, въпреки че си е чиста лъжа. Но какво да прави човек със самотата и липсата на такова истинско приятелство, което може да прерасне в брак и създаване на семейство? Нима едно приложение към смартфон може да замени нормалното общение между хората?