Стефан и Ина все още бяха влюбени един в друг, дори много повече от мига, когато се бяха запознали.
Тогава тя бе скоро завършила магистратурата си по математика и веднага ѝ бяха предложили учителско място в едно елитно училище. Стефан беше много по-голям от нея, но когато се погледнаха, между тях пламна искра.
Събра ги една „щастлива“ случайност.
Ина подпря бронята на Стефан и двамата изригнаха в препирня. Не можеше да се каже, че първата им среща бе особено романтична.
Половин час си разменяха хапливи реплики:
– Къде караш? Сляпа ли си?
– А ти къде се навираш пред мен, – не отстъпваше Ина.
– Кой ти е дал книжка? – ежеше се Стефан.
– По пътя си срещам все такива“професионалисти“ като теб, – не му оставаше длъжна Ина.
По колите нямаше никакви поражения, но не в това беше работата. Въпросът бе принципен.
Смешното бе, че двамата не си спомняха да са се карали така жестоко с някого до сега. Обикновено и двамата опитваха по всякакъв начин да помиряват хората около себе си, но те не бяха такива в този момент.
Тяхното направо си беше същинска война. Полицаят, който се спря, за да разбере какво става, вдигна ръце от тях.
– Ако не престанете веднага, ще ви арестувам и двамата, – заплаши ги той.
Схватката бе в разгара си, когато Стефан отчаян предложи:
– За да се помирим, предлагам една вечеря в близкия ресторант. Аз плащам.
Това породи още няколко минути спор, но накрая Ина се предаде.
Стефан и днес след толкова години се чудеше: „Защо тогава я покани на вечеря?“ Това вероятно бе един необикновен импулс. Ина също си задаваше въпроса: „Какво ме накара тогава да се съглася?“
След два месеца ухажване, местния пастир ги венча. Нямаха нужда от много цветя, приятели или сватбен марш. За тях бе достатъчно, че всеки е намерил половинката си. Те нямаха и близки. Свидетели им станаха една възрастна двойка, осемдесет годишни старци.
Установиха се в апартамента на Стефан. Ина го превърна в уютен дом. Тя обичаше да готви. Стефан се поддаде на кулинарните ѝ умения и скоро трябваше да прибави още километър към всекидневните си тренировки.
Той бе сръчен, бързо осъществяваше измислените промени от Ина в дома им. Справяше се чудесно със всякакви проблеми – физични, механични, дори и емоционални. Притежаваше умението да ги унищожава бързо.
Двамата гледаха по различен начин на света в сравнение с другите и поради тази причина започнаха да се ценят още повече.
Докато повечето хора бяха влюбени в началните години, а след сватбата просто седяха и наблюдаваха как любовта им се разпада, Стефан и Ина научаваха всеки ден по нещо ново един за друг.
Така любовта им нарастваше, а от ден на ден ставаха още по-близки приятели.
