Един човек бил голям пияница и често посещавал кръчмата. Но една сутрин в него се пробудила съвестта и той започнал да се моли:

– Прости ми, Господи!….

Това се случвало от година на година. Сатана наблюдавал това, накрая не издържал и попитал Бога:

– Този човек греши и се покайва, след това отново греши и Ти всеки път, след всичко това, приемаш покаянието му?

Бог отговорил:

– Ако ти, сатана, си готов с радост да го приемеш след всеки грях, то колко повече, Аз след всяко негово покаяние. Това е така, защото Моята милост е много по-голяма.

Един войник попитал местния мъдрец:

– Бог приема ли покаяние?

Мъдрецът отговорил:

– Кажи ми, скъпи, ако наметалото ти се скъса, ти изхвърляш ли го?

– Не, – казал войникът. – Ще го зашия и пак ще го нося.

Тогава мъдрецът му казал:

– Ако ти щадиш толкова своята дреха, колко повече Бог, нима Той няма да пощади своето творение?

И войникът си тръгнал с радост в сърцето.

Понякога на човек му изглежда, че зимата сякаш продължава цяла вечност. Тя оставя по прозорците своите мрачни и лепкави петна.

Още в първия по-топъл ден, всеки гледа да ги измие, а след това като погледне навън си казва:

– Колко чист изглежда светът през изчистените прозорци.

Подобно на това, колко възможности се предоставят на човек, след като повярва в Исус. Изведнъж всичко и всеки изглежда ценен. Усеща се Божието присъствие навсякъде.

Когато всичко е замъглено, колко неща могат да се пропуснат?!

Не, че светът се е промени, но до сега не сме виждали ясно. В света има много зло, но той никога не е оставал без Божията любов.

Бог ни призовава да се покаем и да копнеем за чисти сърца. Грехът остава своята лепкава следа, но покаянието и прошката правят денят по-светъл.

Понякога промяната е толкова голяма, че човек има усещането за нов живот.

Учим се да живеем, т.е. да обичаме.

В утробата на майката тялото на детето се изгражда за земния живот.

Сега ние готвим душите си за вечността. Покаяние и новорождение са първите стъпки. После идва любовта към Бога и човека.

За това да не се оплакваме от трудностите. Да не роптаем против непоносимия съсед. Да не се дразним от досадния колега. Да не се ужасяваме от ужасния квартирант и дребнавата хазайка. Те са допуснати в живота ни, за да се научим истински да обичаме.

Това е задачата ни. Любовта към ближния се предхожда от усилия, които са само приготовление за това.

Исус разделя хората на спасени и погинали. не става дума за престъпление или срамен грях.

Исус ни пита: Обичате ли ближния? Блажени са любещите! Те са спасени. Горко на нелюбещите! Очаква ги гибел.

Не трябва да пропускаме ден, без да проявим любов, без да кажем блага дума. Нека вливаме радост и утеха в наранените сърца.

Не можем да вършим добро, без да обичаме, но не можем да обичаме и да не вършим добро.

Смирението, изповедта и покаянието са жизнено свързани. Без смирение, не е възможно да имаме искрена изповед. И без покаяние, смирението и признанието за грях са напразни.