Позата ѝ беше доста странна. Тя бе на колене, като молещ се човек. Тялото ѝ бе наклонено напред, а ръцете ѝ държаха нещо, което бе притиснала до гърдите си.
Срутилата се къща бе наранила гръбнака и главата на жената.
Много трудно ръководителят на спасителната група промуши ръка си през тесния процеп на стената към тялото на жената. Той се надяваше, че тя все още да е жива, но тялото ѝ бе студено. Жената беше мъртва.
Заедно с останалите спасители, той тръгна да обикаля другите срутени къщи. Но нещо го потегли обратно към мъртвата жена.
Мъжът застана на колене промуши главата си през процепа и проучи с ръка мястото под тялото на умрялата.
Изведнъж мъжът се развълнува и извика:
– Дете! Тук има дете!
Останалите спасители внимателно почистиха развалините около тялото на жената. Под трупа лежеше три месечно бебе, увито в пъстро одеяло.
Жената се бе пожертвала, за да спаси сина си. Когато бе усетила, че къщата се срутва, тя бе покрила сина си с тялото си.
Когато ръководителят на групата взе на ръце детето, то все още кротко спеше. Останалите мъже бяха много оживени. Те се радваха за това дете, все едно беше тяхно собствено бебе.
Бързо пристигна лекар, за да прегледа детето. Когато докторът разтвори одеялото, там имаше телефон.
На екрана му имаше съобщение: „Ако оживееш, помни, че те обичам“.
Този телефон мина през множество ръце, хората четяха съобщението и плачеха.
Любовта на майката е по-силна от всички катаклизми, природни стихии и бедствия. За да запази живота на детето си, майката е способна на всичко, дори да даде живота си, ако е необходимо.