Алекс бе фермер. Земята му се намира на брега на Атлантически океан. Той постоянно търсеше работници за фермата си, но повечето се отказваха заради ужасните бури, които повреждаха не само засятото, но и сградите.

Един ден при Алекс дойде нисък и слаб човек. Той се представи като Смит. Бе на средна възраст.

– Ще се справите ли с работата? – попита Алекс.

– Не се притеснявайте, – засмя се Смит, – мога да спя, когато духа силен вятър.

Алекс бе изненадан от този отговор, но тъй като се нуждаеше от помощник, го нае.

Смит работеше добре. Той бе зает от сутрин до вечер. Алекс бе доволен от работата му.

Една нощ вятърът се засили, а мощният му рев отекваше навътре в сушата. Алекс скочи от кревата, взе фенера и се втурна в стаята на Смит. Той разтърси спящия си помощник и извика:

– Ставай! Буря се задава! Събери и завържи всичко преди вятърът да го е отнесъл.

Смит се обърна на другата страна и твърдо каза:

– Няма да стана, господине. Казах ти, че мога да спя, когато вятърът духа силно.

Алекс се ядоса и излезе навън, за да се подготви за бурята. Не вървеше, а тичаше и недоволно мърмореше:

– Ще го уволня, веднага! Какво си мисли той?! За какво съм го наел?

За своя изненада Алекс откри, че хранителните припаси бяха  покрити с брезент. Кравите бяха прибрани в плевнята, пилетата в кокошарника. Вратите бяха добре заключени.

При такава подготовка, вятърът едва ли ще може да отнесе нещо. Освен това бяха взети мерки, нищо да не се запали.

Едва тогава Алекс разбра, какво означава да спиш, когато духа силен вятър.

От бурите в живота си се защитаваме, като храним нашия дух с Божието Слово и му се покоряваме. Само така можем да се облегнем на вярата си и да уповаваме на Бога.

Не е нужно да разбираме какво става, просто е нужно да се оставим в ръцете Му, за да имаме мир в увеличаващата скорост буря.

Където и да отидем, каквото и да правим, особено  за празниците, ние много внимателно се приготвяме.

В дома на Стефан и Борис кипеше усилена работа. Наближаваше Рождество.

– Подготви ли се за празника? – попита Стефан брат си.

– Какво толкова има да се приготвям? И за какво е всичката тази суматоха? – възмути се Борис. – Ще си облека чисти и изгладени дрехи. Ще се среша, та косата ми да придобие някаква форма. Обувките си ще лъсна. А, и да не забравя, малко парфюм няма да ми е излишен.

– Само това ли? – изненадано повдигна вежди Стефан.

– Какво друго?! – възкликна Борис. – Нали това правим, за да създадем добро впечатление у другите, а това до някъде способства за увереността и устойчивостта ни, но преди всичко за нашето самочувствие.

– Подготовката е не само външна, но и вътрешна, – въздъхна дълбоко Стефан.

– Вътрешна? – попита недоумяващо Борис.

– Вътрешният процес е невидим, много пъти дори е неосъзнат, – започна да обяснява Стефан. – А понякога дори и неосъществен. Умът ни се настройва спрямо ситуацията.

– Искаш да кажеш дали е шумно или тихо, весело или тъжно? – прекъсна го бързо Борис.

– Да, – съгласи се Стефан. – И това влияе на поведението ни. Според ситуацията се чувстваме по определен начин и знаем как да се държим пред останалите. За това те попитах: Каква е вътрешната ти нагласа за Рождество? Не какви дрехи ще облечеш, дали ще участваш в програмата за празника или ще бъдеш с приятелите си на път, а какво е усещането ти за предстоящото празненство?

– Какви са тези глупави въпроси? – намръщи се Борис. – Празник като всеки друг.

– Съвсем не са глупави, – реагира мека Стефан. – Ако усещаш, че ти липсва радост и мир за празника, трябва да положиш началото на поне една положителна промяна. Каквато и да е причината сърцето ти да не е готово за рождения ден на Спасителя, Рожденикът иска да я споделиш с Него. Не защото Исус Христос не знае какво става в душата ти, а защото очаква да бъдеш открит, както подобава на едно истинско приятелство.

Борис все още намръщено гледаше брат си и вдигаше ръце от време на време, сякаш искаше да се отърве от нахален натрапник.

– Много пъти това, което изпитваме дълбоко в себе си, остава скрито и на тъмно, недокоснато от истината на Божието Слово. Когато бъдем докоснати от светлината на Писанието, нещата, които допреди това сме считали за нормални, придобиват съвсем друг смисъл. Искаш ли Исус да бъдеш тъжен, отчаян, изнервен или самотен на Рождество?

– И какво да правя тогава? – безпомощно въздъхна Борис.

– Има неща, които трябва да правим  всекидневно, например, да се радваме, да се молим и да благодарим.

– А ако ги изпълня и не се чувствам добре? – смотолеви нерешително Борис.

– Това е невъзможно, – откликна Стефан. – За това Рождество ти пожелавам радост, която да идва от мисълта за Спасителя; молитва, която побеждава всички негативни обстоятелства и благодарност, която да бъде твоят подарък за Рожденика.

Далтон Смит, професионален скачач от Америка, който използва в ежедневната си работа пого стик, специална пръчка за скачане, е станал новия световен рекордьор.

На помощ на мъжа е дошла компанията „Nissan“, която му е предоставила три автомобила „Nissan Juke“, които той е трябвало да прескочи.

Отскачайки от място, Далтон успял да набере нужната височина и след три скока, е съумял да прелети над трите коли.

Макар да изглежда, че рекордьорът е направил своя трик много лесно, самият той е признал, че това постижение не му се е отдало леко и е изисквало продължителна подготовка.

91 годишната Йохана Квас поразила аудиторията, показвайки няколко гимнастически упражнения в телевизионно предаване, където е поканена като гост.

Но не само водещият и зрителите седели с отворени уста от изумление, в предаването присъствала олимпийската шампионка Симона Байлс.

Дълбоко развълнувана, шампионката прегърнала старата жена и казала:

– Ще бъда много щастлива, ако на тази възраст мога да демонстрирам нещо подобно.

Добрата подготовка на Йохана лесно може да се обясни. Тя е родена в Германия и винаги е обичала спорта, особено гимнастиката. През целия си живот е работила като учител по физическо възпитание.

В Ленинградската област се е родил най-малкият кон в света, нарекли го Гъливер.

Новороденото жребче е два пъти по-малко от останалите коне. Това е уникален случай, защото нито в Европа, нито в Америка са се раждали такива малки кончета,

Ценността на Гъливер в това, че въпреки своя малък ръст не е джудже и няма физически аномалии. По размери напомня на възрастна котка.

При мини конете понякога се раждат супер малки понита. Например, в Америка се развъждат такива, но всичките били с дефекти, а при Гъливер няма такива. Той може да се използва. Много смел е.

Ръстът на мъника е 30 см в холката, тежи 3 кг. Родителите на жребчето имали нормални размери – по 70 см.

За 12- те години от създаването си във фермата за първи път се случва такова нещо.

Обикновено малките коне се използват за терапевтични цели. Те преминават специална лечебна подготовка. Понитата посещават болници и детски домове.

Но въпреки всичко, Гъливер ще стане медийна персона.Той не се бои от камерите, участва и във фото сесии.

Навярно той ще попадне в Книгата на рекордите на Гинес.