В последните десетилетия в света широко се разпространи ново необичайно хоби – резба по монети. На обичайната повърхност на монетите се появяват нови образи: портрети на хора, животни, пейзажи ит.н.
Такива монети се наричат Nobo nickel и се намират предимно в колекцията на нумизматите.
Nobo nickel не се правят от всякави монети, а само от такива, които са направени от мек метал. Основно се използват американски медно-никелови петцентови монети от 1913 – 1938 г. На тях е бил изобразен грубият профил на индианци с пера на главата, които лесно се преобразували в нещо друго.
В Америка в началото на миналия век е имало криза. Много художници и занаятчии били останали без работа. Някой от тях направил една оригинална монета, а останалите подхванали новото увлечение. След известно време за изработването на Nobo nickel знаели всики по  света.
Интересът към тези монети не е загубен и в днешно време. Съвремените майстори на Nobo nickel изобразяват герои от литературни произведения, черепи, демони и фантастични същества.
Един от виртуозите на резба на монетите е барселонецът Паоло Курсио. Той не само украсява повърхноста на монетите с изображения, но им правел и покритие, и когато монетата вече се бракувала, част от повърхността се обработва и се получава нова композиция.

Този водолазен костюм, който познаваме днес е претърпял доста изменения, докато достигне до сегашния си вид.

Желанието на човек да прави наблюдение под водата за по-дълго време, е била мечта на много изобретатели.

На 14 юни 1834 г. Леонард Норкросс от щата Мейн е получил патент за водолазен костюм.

Конструкцията се състояла от: дрехи, изработени от непропускаща въздух кожа, меден шлем, към който бил прикрепен гумен маркуч, чрез който се подавал въздух.

Този маркуч бил свързан с въздушна помпа на повърхността.

За да не изплува, водолазът обувал ботуши от олово.

Космическият апарат New Horizons изпрати на Земята висококачествени снимки на планетата джудже. Публикуваните снимки са първите висококачествени цветни изображения на Плутон.
Мисията на New Horizons е започнала на 19 януари 2006 г. Космическият апарат се придвижва към отдалечената планета в Слънчевата система Той се приближава все по-близо и до юли 2015 г. ще бъде на минимално разстояние от 12 500 километра.
Експерти заявяват, че светлинната зоната, която се вижда на един от полюсите на Плутон, може да е полярната шапка на планетата.
Мисията на НАСА, на стойност около 0.6 милиарда долара е предназначена за изучаване на Плутон и неговите спътници Харон, Никта и Хидра, както и изучаването на геологията и атмосферата на планетата.
Повърхността на Плутон е нееднородна и се състои предимно от скали и лед.

Експерти от Военноморската изледователска лаборатория в САЩ са разработили прозрачен метал, който може да бъде използван за следващото поколение супер трайни екрани и дисплеи.
Материалът се произвежда от минерална шпинел, състоящ се от магнезиев оксид и алуминий. Полученото от него прозрачно изделие е много по-здраво и леко, отколкото бронираните стъкла.
Изследователите твърдят, че този материал може да се използва за защита на военни превозни средства и кабини на въздухоплавателни средства, както и в космически летателни апарати и спътници.
Освен това, американските разработчиците са уверени, че той ще бъде полезен за създаване здрави лещи за фотоапарати и екрани за смартфони.
Производството на металното стъклото е много по-просто, отколкото на бронираното. За разлика от бронираното стъкло, където една пукнатина, образуваща се на повърхността, разваля цялото стъкло, в шпинелът това няма да се случи, за сметка на разсейване на енергията.
Оптично чистият материал може да се използва за създаване на лещи за чувствителни инфрачервени камери и лазери.

Когато „Восток -2“ слезе надолу до толкова, че да може да се катапултира, Герман почувства тласък и излетя от кабината.
Яркото слънце го ослепи, а над главата му се виждаше оранжевия купол на парашута.
Отдолу се надигаха кълбести облаци. Титов пресече влажната им сърцевина и видя земята, покрита със златисти стърнища.
Позна Волга и двата града на бреговете ѝ Саратов и Енгелс.
– Значи, всичко върви, както беше замислено, – радостно прошепна на себе си Герман, – приземяването ще стане в зададения район.
Чиста слънчева светлина сияеше през облаците, като под абажур. Парашутът се разтваряше плавно и спускаше Титов надолу и все по-надолу.
При катапултиране, за да не загине космонавта на голяма височина от недостига на кислород, столът беше снабден с балони пълни с кислород, който автоматично се подаваше на херметическия шлем на скафандъра.
Герман се върна в спомените си назад. Видя се отново в кабината. Там имаше освен стола, на който сега се приземяваше, система за регенерация на въздуха, радиооборудване, продукти за храна ….
През три от илюминаторите можеше да наблюдава какво става в космоса и на земята. Той си спомни чувствата, които изпита, когато гледаше към земята.
През илюминатора земята изглеждаше, както при полет на реактивен самолет на голяма височина. Отчетливо се очертаваха високите хребети, големите реки, горските масиви, бреговата ивица на морето. Герман добре виждаше облаците и сенките, които хвърляха на земната повърхност.
Когато погледна към хоризонта, видя непривично изкривяване. Земята беше окръжена от нежно син ореол, който постепенно потъмня и стана тюркоазено син, син, виолетов и премина въглищено черен цвят.
В илюминаторите се виждаха ярките и студени звезди.
– До тях е далече, – притвори очи Герман, – много далече.
Когато слънцето „погледна“ в илюминатора Герман използва специалните  щори, за да предпази очите си.
– Как ослепително свети тук в космическото пространство, – възкликна Титов, – навярно това е десетки пъти повече, отколкото на земята.
Герман се спускаше надолу и вече виждаше спасителният екип който тичаше към мястото, където той щеше да бъде след минута.