„Исус, като го чу, рече му: Едно още ти не достига. Продай все що имаш и раздай го на сиромасите и ще имаш съкровище на небето; дойди и Ме следвай. И той, като чу това наскърби се много, защото беше твърде богат“.

Този човек остана безмълвен, нямаше какво да отговори. Той не почна да спори за казаното му, но тези думи го натъжиха и не можеше нищо да възрази.

Случвало ли се е това и с вас? Чували ли сте думи от Господа за това, че сте много богати, относно вашия темперамент, увлечение, близки приятели всичко, към което е привързано вашето сърце?

Ако е ставало това с вас, вие от мъка не сте намирали думи. Господ няма да тръгне след вас и да ви умолява, а всеки път, когато се срещате с Него по този повод, Той ще ви повтаря едно и също:

„Ако говориш искрено, ето ти Моите условия“.

„…всичко, което имаш, продай“, остани пред Бога гол. Остави всичко, което може да бъде спънка, за да станеш „разумен човек“. Отдай на Бога всичко.

Ето къде се решава изхода на тази битка, в сферата на вашата воля спрямо Бога. Или вие сте по-загрижени за собствените си идеи за това, което Христос иска от вас, отколкото за Него Самия? Ако това е така, тогава можете и да чуете от Христос остри думи, които ще ви лишат от вашия мир.

Трудно е да се слушат Христовите думи, те са прости само с тези, които са пропити с Неговия Дух.

Не е нужно да се смекчат и поукрасят суровите думи на Исус Христос. Приемете ги такива , каквито са и действайте според тях.

Следите ли какво говорите в ежедневието си? Доста християни не го правят. Например, те вярват, че Бог им дава здраве и ги изцерява , но от устата им се чува следното:

– Непременно ще хвана този грип ….

– Всяка година по това време боледувам.

– Ще видите, че тази епидемия няма да ме подмине и ще се разболея.

Посетете ги след седмица и ще видите, че са се разболели така, както са казали. Опитайте се на такива хора да им кажете, че между думите и болестите съществува връзка, ще ви възприемат като луд.

Разбира се, ако те не са се задълбочили в Божието Слово и не знаят какво казва То по този повод, нямаше да знаят, че изказаното от тях има огромно значение и влияние върху живота им. Те биха видели, че думите им определят бъдещето им.

Ако сте ревностни християни и живеете според Словото, от собствен опит, ще знаете каква голяма сила имат вашите думи.

Светът около вас се движи в негативно направление. Подобно на буйна река той се стреми да ви увлече.

Да живееш с вяра и да говориш думи на вяра е все едно да плуваш срещу течението.

Това е възможно, но е огромна работа, която не можете да свършите само в почивните дни. Ако се отпуснеш малко, течението ще те отнесе надолу по реката.

Вземи решение да внимаваш какво говориш. Изпълни устата си с Божието Слово. Нека То да ти бъде страж.

И тогава това, което говорите ще ви помага, да се движите срещу течението.

В последно време все по-често се повдига въпросът за кърменето на обществени места. Понякога стават скандали по повод на това. Майките ги ругаят и изгонват заедно с бебетата им.

За щастие този процес не предизвиква у всички отвращение. Примерите за добро отношение към кърмещите майки не са редки.

Кунка бе млада майка. Днес за първи път тя отиде в кафенето на ъгъла близо до дома ѝ с осем месечния си син Дани, за да се нахрани.

Келнерката бързо ѝ поднесе закуската и чашата с горещ шоколад. Кунка придърпа чинията към себе си и посегна към храната, но малкият Дани се разплака.

Той също бе гладен. За да го успокой, майка му започна да го кърми.

Няколко минути по-късно при Кунка дойде възрастна жена. Младата майка се уплаши.

„Сега ще ми направи забележка, – помисли си Кунка, – навярно ще поиска да скрия гърдата си“.

Но вместо това жената ѝ се усмихна любезно и каза:

– Вие сте много добра майка! Не бих позволила вашата закуска да изстине. Позволете ми да нарежа храна ви, така че и вие да можете да похапнете.

Тази фраза накара посетителите да ахнат.

А Кунка беше толкова трогната, че не можа да задържи сълзите си.

„Това е най-прекрасната жена от всичките, които познавам или съм срещала до сега, – помисли си младата майка“.

Това бе изблик на радост в момент, в който младата жена очакваше упрек и лошо отношение, а в замяна на това тя получи любов и разбиране.

В началото на април 1933 г. станало известно, че банковите сметки на Айнщайн в Берлин били конфискувани. Загубата на 30 хиляди марки не натъжила учения. Той се оказал достатъчно прозорлив, защото очаквал такова развитие на събитията.

От финансовата помощ на холандските си колеги Айнщайн се отказал, защото всички свои приходи извън Германия той превеждал по сметка в Лайден и в Ню Йорк, така че особени материални затруднения не изпитвал. Всеки, който го е познавал, знае, че ученият малко се интересува от битовите си проблеми.

Икономичната му съпруга Елиза убеждавала мъжа си да протестира и да привлече световното внимание към безчинствата на нацистите, за да получи някаква материална компенсация, но физикът решително се отказал, той не искал чрез влиянието си в света, да решава личните си неуредици.

Отнасяйки се към много житейски проблеми с хумор, Алберт и в този случай намерил повод да се пошегува:

– В Берлин оставих яхтата и приятелите си. Хитлер взе само първата, що се отнася до последните, явно е оскърбително.

Шаляпин бил на гастроли в Америка. При него дошла дама, която се представила като голям фен на таланта му.

Минал четвърт час, но екзалтираната особа нямала никакво намерение да остави певеца на мира.
Шаляпин не знаел как да се отърве от досадната си фенка.

Неочаквано се появил фотограф:

– Може ли господин Шаляпин да се усмихне?

Певецът веднага се възползвал от този повод и се обърнал към неканената си събеседница:

– Трябва да ви кажа довиждане, мадам. Нали чухте, фотографа ме помоли да направя приятно изражение на лицето си ….