Виждали ли сте някога как голям самосвал сваля товара си?
Шофьорът просто натиска един бутон или превключва лостта и тежкия товар се стоварва на нужната площадка. Самосвалът щеше да бъде напълно безполезен, ако караше постояно своя товар.
Ние не сме създадени, за да се смачкваме по тежеста на притесненията и грижите си.
Можем просто да натиснем бутона на вярата или да превключим лостта на доверието и нашия товар ще се разтовари на раменете на Този, Който е обещал да го носи вместо нас.
Сложи на Неговите плещи товара на земните си проблеми, защото Той се грижи за теб.
Щом Той те е обикнал толкова много, че е взел бремето на твоите грехове, ти можеш да му довериш и малко по-леките товари от живота си.

В квартала много често се коментираше темата за браковете. Не веднъж групички, излезли пред блоковете в импровизираната градинака и чудно скалъпена детска площадка, се събираха и коментираха по въпроса.

Днес слънцето весело огря и даде надежда на хората за по-хубаво време. Те се измъкнаха от квадратните си студени „бърлоги“ и се разприказваха по пейките на припек.

Бай Васил повдигна кепето си, потърка с длан олисялата си глава и започна назидателно, като видя, че доста хора се събраха навън:

– Човек без семейство е като без основи. Няма сигурна почва, на която да стъпи.

Дядо Петър не остана назад и се обади бързо:

– Ако нямаш подкрепата, обичта, грижата и вниманието на близките, нямаш нищо.

– Без обич сме като птици с пречупени криле, – намеси се и Кера. – Ама кажи го сега на младите. Така им било по-добре, не им трябвали деца, да врякат и да им се завират в краката.

Атанаска въздъхна тежко:

– Какво знаят те?! Останах вдовица на 36 години, с мъжа ми нямахме деца. Разболях се и нямаше кой да ме погледне. Добре, че беше баба Пена от първия етаж, сама нямаше да мога да се оправя.

– Хората идват, приятели, колеги, – започна тъжно Гергана, – но не е като да имаш човек до себе си, който няма да си тръгне. Да те наглежда и да се грижи за теб.

– Това е смисълът на семейството, някой да знае, че друг мисли за него – каза Добрина, майка на три деца.

– Любовта не е само секс, а грижа, подкрепа, а това най-добре се усеща в семейството, – обади се Рангел свел тъжно очи надолу.

– Тръгнали да печелят много пари, да гонят слава, кариера да градят, но това не може да замени топлите и искрени отношения в едно семейство, – войнствено заяви бай Васил.

– Седим, говорим, ама и младите…. не слушат. Дай, Боже, да им се отворят ушите, та да се радваме на малки момиченца и момченца, които свои гнезда да свият, свои рожби да отгледат, – като благословия прозвуча гласът на баба Пена.

Вестниците и телевизията съобщили, че от изследователския полигон Хамагир в Алжир, който по това време е бил собственост на Франция ще стартира космическа ракета „Вероника-47“ с черно белия котарак Феликс. Скоро опашатия космонавт кръстили „астрокотка“. Той бил „първият в света котарак космонавт“.
Истината е, че полета съвсем не бил космически. Ракетата е била предназначена за т. нар. вертикален старт – капсулата излита в космоса на височина от около 200 километра, но не лети около земята, а пада обратно и се приземява с парашут близо до площадката за излитане.
По-късно станало ясно една невероятна подробност за този полет. Оказало се, че този Феликс никъде не е летял. Този четирикрак герой, който взели като малко котенце на една от улиците на Париж и дълго готвили за полет, в навечерието на старта се изхитрил и избягал от космодрума.
Учените се оказали пред избор или да отменят спъпоструващия експеримент, или да го заменят с друга котка. Те избрали второто. В касулата се оказала съвсем обикновенна котка, която отдавана живеела край космодрума. Тя се казвала Филисет. Възможно е тя да е кръстена по-късно така заради избягалия котарак.
Полетът е продължил само 4 часа и завършил успешно. Какво е станало с котката след кацането нищо не се знае, защото след приземяването, тя веднага избягала.

Динева стриктно спазваше лекарската тайна. много рядко, но винаги с подправени имена обсъждаше случайте, с които се занимаваше в болницата. Росен я разбираше и уважаваше това.

Днес тя беше много весела и когато седна за вечеря на масата, попита Росен:

– Нали помниш за онова дете, бях ти разказвала, че са го обвинили за пожар станал на една площадка. Разговарям от дълго време с него, но той не се чувства виновен за случилото се. Опитах се да му обясня какво е добро и какво лошо. И знаеш ли кава ми сервира днес?

Росен погледна жена си в очакване да чуе нещо забавно.

– Ти познаваш Мариана, тя работи на рецепцията. Бяхме на погребението на съпруга ѝ миналия месец. Знаеш колко е чувствителна. Тя още тъгува за него. И това дете научило за нейната мъка и ѝ подарило прекрасна роза. Дало розата на Мариана и казало: „Това е за теб, за да помниш съпруга си“. Мариана взела розата, благодарила на детето, избягала в стаята под стълбището и се разревала.

– Беше ли там, когато стана всичко това? – попита Росен.

– Не бях в другото отделение, – каза  Динева. – Когато влязох в стаята, заварих момчето да стои там вперило неразбиращ поглед в разплаканите лица на сестрите.  Беше доста изненадан. Сякаш питаше: „Какво толкова направих?“ До сега възприемах това дете като престъпник, смятах го за хулиган.

– Не ти харесваше, нали? – попита тихо Росен. – И изведнъж прави нещо прекрасно, което докосва сърцата на околните.

– Просто едно добро дело, което и то не осъзнаваше……

В немския град Хамбург има население от над 1,8 милиона души.
Общината на този град е приела план през 2014 г., според който в продължение на 20 години градът ще бъде освободен от автомобили.
За придвижване хората могат да използват обществения транспорт.
Градското пространство ще се превърне в преплетена мрежа от улици, напълно отворени за пешеходци и велосипедисти, паркове, детски площадки и спортни съоръжение.