Марин се върна от войната. Той имаше малка рана ма крака. Куцаше, но това не му пречеше в живота. Работеше  на един трактор, а мъжката работа в дома си вършеше не по-лошо от здравите.

Марин се ожени за Ана. Булката му бе от едно съседно село. С тях живееше по-голямата му сестра Наталия, която не се бе омъжила.

Един ден през пролетта Марин прекопаваше градината и откри странна находка – останки от труп на бебе.

Той извика жена си и сестра си, посочи останките и попита:

– Чие е?

– Не е мое, – каза уверено Наталия. – Ти добре знаеш, че не излизам с момчета. През цялото време или съм на работа, или в къщи.

Ана пребледня, но нищо не каза.

Изведнъж Марин си спомни: „Зимата Ана се хващаше често за корема и казваше, че не ѝ е добре. Ясно…“
Марин бе разбрал всичко, не се нуждаеше от повече обяснения.

Ана не беше от момичетата, които се разхождаха с момчета. Преди сватбата ѝ я ухажваше едно момче от нейното село. Той замина за града и ѝ обеща, че щом се настани, ще я вземе със себе си и ще се ожени за нея. Така и не дойде да я вземе.

След няколко месеца Ана разбра, че е бременна, а тогава дойдоха сватовете на Марин и тя веднага се съгласи да се омъжи.

Когато Ана се премести при мъжа си, тя посети една баба, която правеше незаконни аборти.

– Добре, – бе казала бабата, – ще „отровя“ плода, ако ми дадеш едно палто и обувки за зимата.

Ана изобщо нямаше намерение да му разказва всичко това, но Марин намери бабата и я заплаши:

– Разкажи ми всичко, в противен случай ще те заведа в полицията, а там, знаеш, няма да ти простят.

Сърцето на Марин бе разкъсано от изгаряща ревност:

– А аз си мислех, че тя е ….,- стенеше с часове Марин.

Не се разведоха, но Марин започна да пие. Сестра му се омъжи в друго село, далече от тях, но Ана не бе щастлива.

Когато Марин се напиеше, чупеше всичко, което намери, а Ана се криеше навсякъде: на тавана, в банята у съседите, в бараката ….

Въпреки всичко им се родиха две дъщери и един син.

С течение на времето здравето на Марин се влоши и трябваше да напусне работата си. Тогава се отказа от пиенето и стана много по-спокоен.

Синът порасна и се ожени. Дъщерите също се омъжиха. И всичко изглеждаше добре, но на никой от тримата не се роди дете. Нито снахите, нито дъщерята можаха да забременеят.

Дали това не е разплата за убийството на нероденото дете?

Момиче със зелени, наивни, широко отворени очи. С тяло налято от соковете на пролетта. Все още нежно и примамващи към себе си. Все още чисто и живо.

Тя развълнувано ви разказва за своята любов, за нещо смешно или за безпомощното момче в своя курс, което тя покровителства като майка и го угоява със супа и палачинки.

–  Вие смятате ли да сключите брак?

– Не, какъв брак… …. Първо трябва да се изуча, твърдо да стъпя на краката си, да започна да изкарвам пари, жилище да си намеря. Та ние сме още студенти ….

Програмата заложена в това момиче от родителите и обществото е по-силна от думите, които бих искала да ѝ кажа: „Целият свят сега е за теб“.

Какво да кажа, ако системата здраво я държи в ръцете си, пие младите ѝ сокове, които са предназначени за друг, а тя отдава всичко, дори безразсъдството на младостта си.

А за нейните родители, които вече са преминали през живота си, какво им предлага системата, да събират  реколта от червиви плодове свързани с проблеми, болести и чувство на опустошение.

Кои вече мисли за бъдещето на своите деца и търси други начини, други пътеки, които още не са отъпкани, превърнали се послушен път, а истински. .. живи … и естествени.

Възможно е да ме чуете.

Не е нужно да ви разказвам за жените, които са уморени, изтощени, изгубени, раздразнени, опустошени и с празни очи. Те са на повече от четиридесет години, въпреки че проблемите на жените се появяват още по-рано, когато са още на 30. Наблюдава се същата празнота и разочарование от живота. Тя вече е видяла всичко в него и не вижда причина да живее повече.

В девойката се насърчава отговорността, ангажираността, усърдието, интелигентността, готовността за усвояване и възпроизвеждане на мислите на другите хора, желанието да даде удоволствие на някой друг, които същевременно  нарушават собствената ѝ природа.

Не ви ли се струват, че много от тези качества са мъжки – дисциплината и прекомерното натоварване с отговорност убиват момиче в девойката и бъдещата жена.

Жена може да се възстанови, да преодолее всякакви трудности, да успокоява, да дава любов и майчинска топлина. Но тази способност се проявява, когато жената е жена, такава, каквато е създадена.

Не е нужно тя да се втурва към матрицата на изкуствената система, да получава дипломи, парчета хартия и да губи силата си, изтощавайки и опустошавайки живота си, докато достигне до разбитото дъно на собствените си надежди.

Има изход. Всеки може да го намери. Но всяка жената трябва да осъзнае, да се дръпне от матрицата и да заживее истинския си живот.

Неприятностите могат да предизвикат у нас две реакции – отчаяние и надежда.

Ако ни завладее отчаянието, ситуацията още повече ще се влоши, защото заедно с отчаянието идват горчивина, гняв, завист, отмъстителност, ….

Много хора се опитват да се избавят от неприятностите с помощта на наркотици и алкохол.

Но нима това ще им помогне? Не.

Бог ни предлага най-добрия път – пътят на надеждата. Той ни показва грешките. И тогава трябва да приемем Неговите забележки и да изповядаме нашата вина.

Необходимо е просто да приемем ситуацията така, както е, молейки Бога да ни помогне да издържим всички изпитания и да излезем от всичко това като победители.

Разбрах, че най-добрият начин да се преодолеят неприятностите е да се хвали Бога въпреки всичко.

Обръщането към Божието Слово ще ни даде кураж. Например, много библейски псалми са били плод от страдания и изпитания. Те съдържат утеха.

Хвалете Бога като псалмиста: „Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния“.

Това е невероятно, но два нектарини напълно покриват ежедневните потребности на човек от витамин С.

По принцип нектарините се отглеждат в страните от Южна Европа, въпреки че са получени резистентни на студ сортове. Благодарение на това, нектарините се отглеждат дори и в района на Волгоград.

Костилките на нектарина съдържат най-силната отрова – циановодородна киселина.

Името на плода идва от напитката, която са пиели древните гръцки богове.

Въпреки че в англоезичните източници думата „нектарин“ се е използвала от 1616 г. насам. На много езици прасковите и нектарините са синонимни понятия, например на руски и френски, но всъщност това са различни плодове.

Въпреки факта, че пред всеки от нас се откриват много възможности, човек трябва да направи избор само между два пътя – широкия и тесния.

Широкият път с голямата порта привлича много хора, но краят му е погибел.

Тясната порта и тесният път на кръста не са популярни сред хората, но те водят към вечен живот.

Сериозна опасност в живота са фалшиви пророци. Те не могат да бъдат разпознавани нито по думите, нито по дела им, а изключително по плодовете в живота им.

Доброто дърво никога няма да принесе лош плод.

Безплодното дърво със сигурност ще бъде отсечено и изгорено. В това се заключава и Божият съд!