Да обичате е изтощително. Това  си е работа.

Повечето хора не разбират, че тяхното физическо състояние оказва силно влияние на техните взаимоотношения с околните и способността да обичаме.

Всяко действие на обич, отнема физическа енергия. Например за да изслушаш някого, поставяш нуждите на този човек пред твоите.

Опитвали ли сте да проявите заинтересованост към собственото си дете, когато се връщате уморен от работа? На вас ви е трудно дори да го изслушате, защото нямате сили за това.

Какво става със вашите взаимоотношения с околните, когато сте изтощени? Малките проблеми стават големи.

Какви навици трябва да практикуваме, за да се освежаваме?

На първо място трябва да имаме нужната почивка. За това Бог я е поставил между 10-те Божии заповеди.

Балансирано хранене. Изборът на плодове, зеленчуци и каква да е храна е много важно за организма и физическото му състояние.

Редовни упражнения. Нашите тела се нуждаят от активност. Едно време не се е изисквало повече движение, защото хората са ходели много и са извършвали често физическа работа.

Но днес, при нашия заседнал живот имаме само два избора: умора или спортуване. Изберете второто, за да бъдете пълноценни.

Според православната традиция, в навечерието на Рождество е прието да се отказва храна до края на поста.
Самата традиция е да се пости „до първата звезда“ е свързана с преданието за появата на Витлеемската звезда, която възвестява раждането на Христос, но това не е записано в устава на църквата.

След поста е прието да се започва с накиснати зърна на пшеница в мед и плодове.

При католиците традиционен строг пост в навечерието на Рождество не е задължителен.

Прието е вечер семейството да се събере на тържествена трапеза с постни ястия. Преди да започнат храненето се чете откъс от Евангелието за раждането на Исус Христос.

В източноевропейските страни съществува обичай да се разчупват на тази трапеза рождествени хлябове.

След свършването на семейната трапеза вярващите  отиват в църквата на вечерно богослужение посветено на празника на Рождество Христово.

Живко живееше в импровизирана палатка близо до гарата. Той е на 65 години, но няма свой дом. Не общуваше с никого, но и хората го отбягваха. Целия бе в дрипи и кал. Лицето му бе мръсно и неприветливо, само сините му очи сияеха, сякаш се усмихваше с тях на всеки.

Веднъж го заговори Васко багерист от новия строителен обект.

– Здравей приятел! – поздрави го Васко.

Живко се изненада от поздрава, но не го показа, само смънка:

– Хм.

– Сам ли живееш тук, – посочи скъсаните парцали намятани върху някакво скеле от клони.

Живко вдигна очи и погледна непознатия:

– Тебе какво ти влиза в работата! – сопна се скитника.

– Мога ли с нещо да ти помогна? – Васко опита още един път контакт с „дивия“ мъж.

– Аз се оправям …., – запъна Живко, сякаш отдавна не бе говорил, – но тук наблизо живее една бездомна жена, тя има нужда от храна, дрехи и лекар.

– Ще ме заведеш ли при нея?

Живко недоверчиво го изгледа, но когато срещна прямия поглед на Васко, само кимна с глава и тръгна напред.

Вървяха около двадесет минути, стигнаха до някаква дупка изкопана в земята. От вътре се чуваха стонове и охкания.

– Може ли само да погледна? – попита Васко.

– Хм….да, – изръмжа като животно Живко, – да не си посмял да ѝ направиш нещо ….. ще си имаш работа с мен….. Повече от година се грижа за нея, никой не искаше да ѝ помогне, – въздъхна Живко.

Васко извлече от влажната дупка, лекото като перце тяло наподобяващо на жена, увито в парцали. Той закрачи към близката поликлиника понесъл необичайния си товар. Скитникът вървеше на две крачки след него, като от време на време промърморваше нещо недоволно.

Скоро стигнаха . Васко предаде изтощеното тяло на жената на дежурния екип,а след това се обърна към Живко:

– Погрижете се и за него, цяло чудо е, че още е на крака….

Скоро двамата бездомници бяха прегледани и им бе предписано лечение. Умиха ги, облякоха ги и ги нахраниха.

– Как попадна на тях? – попита го приятелят му Горан.

– Видя ли скитника,той няма нищо, но е бил като ангел за тази изоставена жена. Грижел се е за нея колкото е можел, но хората са го отблъснали, вместо да го изслушат и разберат. Лесно е да се правят прибързани заключения за някого, само по външния му вид, мястото, където живее и начина, по който говори.

– Да, по плодовете им ще ги познаем, – кимна в съгласие Горан.

Пий там, където кон пие, защото той лоша вода няма да пие.

Направи си легло, там където котката ляга.

Яж плодове, които червей е докоснал, защото те не са пръсканите пръскани с отрови.

Съди дърво, там където къртица рие.

Дом строй на това място, на което змия се пече.

Копай кладенец, където птиците правят гнезда в горещината.

Лягай и ставай с кокошките  ще имаш златно зърно на ден.

Яж повече зелено, ще имаш силни крака и издържливо сърце, като зверовете.

Плувай често и ще се чувстваш на земята, както риба във водата.

По често поглеждай към небето, а не под краката си и умът ти ще бъде ясен и светъл.

По добре е да мълчиш, отколкото да говориш, тогава духът ти ще бъде мирен и спокоен.

Хубаво е през зимата човек да има под ръка зеленчуци и плодове.

Днес ви представям един начин за съхраняване на сушени моркови. Предимството на така приготвените моркови е, че са нарязани и приготвени за консумация.

За приготвянето на сушени моркови ви са нужни: моркови, вода и сол.

Морковите се почистват от корените, кората и се измиват добре. След това се нарязват на люспи с дължина 2 см и дебелина 2 мм.

Морковите трябва да се бланшират. За целта ви трябва разтвор от вода и сол. В този кипящ солен разтвор слагате нарязаните моркови. Държите ги не повече от 4 минути. След това ги охладете ако може в ледена вода.

Следва сушене на морковите по естествен начин. Морковите се сушат в сушилня или фурна на 80 градуса в продължение на седем часа.

Добре изсушените моркови се слагат в дървен или хартиен съд, а след три четири дни се преместват в стъклен буркан.