Дамян мечтаеше да пътешества. Тази негова мечта се бе зародила след като гледа един филм за чудесата на света. Сърцето му копнееше да посети тези и други по малко известни забележителности, но трябваше да мине доста време, докато се осъществи мечтата му.

Отдаде му се възможност да направи двегодишно околосветско пътешествие с каравана. По пътя му се наложи да остане няколко дена в пустинята Сахара.

Пътят през платото Ахагар беше много неравен, все едно караше по железопътна линия.

Два от амортисьорите му отказаха едновременно, а това нанесе поражения на шасито.

И Дамян зачака, нямаше какво друго да прави. Едва след три ден той видя да се задава микробус.

Когато видя Дамян, шофьорът спря и попита:

– Мога ли с нещо да ви помогна.

– Повредиха се два от амортисьорите ми, а това засегна сериозно шасито.

– Аз има в микробуса електрожен, но не мога да заварявам.

– И аз не умея, – каза обезсърчен Дамян.

– Лошото е, че и електроди нямам, – допълни шофьорът на микробуса.

Дамян бе отчаян, но в съзнанието си извика: „Господи, помогни ми“.

Изведнъж той си спомни за стоманената закачалка в багажника си. С това приспособление Дамян успя някак да завари шасито.

Благодари на шофьора на микробуса и потегли отново.

Настанил се отново зад кормилото, Дамян уверено подкара караваната си. Картини от случилото се произшествие се завъртяха в главата му и той започна да разсъждава на глас:

– Как друг шофьор бе навлязъл в пустинята  доста по-късно от мен, но се озова на мястото, където бях закъсал и то точно на време? Няма случайни неща.

Дамян не знаеше какво крие бъдещето му, нито какви кризи и трудности ще се изправят пред него, но  бе сигурен, че Бог винаги ще е с него.

Преди да се появят мусоните в Индийският океан острицата, която расте на плато високо в планините на Тибет, напълно се „се разтваря“.

Екип от учени от Китай и Европа са открили необикновената способност на острицата, растящи в блата и в планините на Тибет.

Растението може да „предскаже“ идването на мусона от Индийския океан. Въпреки това, учените все още не са в състояние да се разбере механизма на това поведение на острицата.

Растението явно има сложна система за прогнозиране на времето. За да потвърди поведението на острицата, учените са анализирали данните, събрани от пет научни станции за последните две десетилетия в тибетския окръг  Дамшунг.

Преди това учените неведнъж са отбелязвали, че растението има способност да „предсказва“ климатичните аномалии, като например по-топла зима. Въпреки това, поведението на острица, няма нищо общо с температурни промени.

Мусоните идва от Индийския океан през лятото и донасят обилни валежи. Въпреки това, времето на пристигането им е различно всеки път.

На учените им е трудно да разберат механизмите на поведението на растението, което започва да реагира на мусоните, още преди да се надигнат над Индийския океан.

Пешеходните маршрути, особено ако са много дълги, винаги разкриват взаимността на самотата и общността, реката и платото, наслаждението и болката. Това преплитане на противоположностите изпълва целия път, дълъг хиляди километри. Трудно е да се повярва, че един човек е в състояние да преодолее тези разстояния пеша. Може би това прави такова необичайно приключение запомнящо се.
Ако искате такова приключение, може спокойно да се отправите по един от многото изморителни и същевременно зрелищни маршрути.
Днес ще ви представя един такъв маршрут с дължина 805 километра.
Истинските търсачи на приключения навярно ще се вдъхновет от първооткривателския дух на този исторически маршрут, който е по следите на експедицията на Самуил и Флоренция Бейкър.
Това са първите европейци, който преди 150 години са се добрали до езерото Алберт в Източна Африка и са го кръстили с името на съпруга на кралица Виктория.
Маршрута започва близо до Джуба, столицата на Южен Судан и минава край уникалните природни обекти, като езерото Алберт и 43-метровия водопад Кабарега при вливането на река Нил в езерото Виктория.

Прекестулен е висока скала с височина 604 метра, Тя има квадратен почти плосък връх с размери 25 на 25 метра. Заради формата си го наричат „трибуна“. От скалата се открива невероятна гледка към фиорда Люс и платото Кераг.
Прекестулен е не само природна забележителност и живописно място, но е и изключителна туристическа атракция. Ако сте били тук спокойно можете да кажете, че сте били „на ръба“.
Тук идват повече от 100 хиляди туристи и всеки преследва някаква своя цел. Едни почиват от ежедневните си грижи и се наслаждават на живописната гледка, други жадуват за нови преживявания, а трети искат да се отърсят от страховете си.
На върха няма никакви ограждения и най-смелите могат да отпуснат краката си над пропастта. Но не всички се решават да надникнат от края на скалата.
Това не е изненадващо, защото когато стоиш там имаш усещането, че върхът ще се пане всеки момент. В средата на платото има голяма пукнатина широка 25 см.
Ако се вярва на легендата, няма от какво да се страхуваме. Според нея върхът ще рухне, когато седем сестри се оженят за седем братя от един район в Норвегия. Друга легенда разказва, че на древния Прекестулен са извършвани екзекуции и жертвоприношения.
Пътят към върха е труден, пътеките към него на места са много стръмни. Той започва от «Preikestolhytta Youth Hostel» на височина 270 м и се издига до 604 м.
Обикновено изкачването отнема 2 часа. Разстоянието от 3,8 км е осеяно със слизания и  изкачвания.

В югизточната част на република Коми, в северната част на Урал, се намира удивителното планинско плато Манпупунер. През 2008 г. в „Седемте чудеса на Русия“ то е взело пето място.
Преведено на езика на мансите думата Манпупунер се превежда като малка планина от идоли.
На платото се намират седем четиридесет метрови стълбове, останали след като вятъра, снега и дъжда са поработили върху тях.
Мансите се покланят на стълбовете като пред идоли, опирайки се на легендите.
Ако се вгледате в тези скални останки може да видите образи на фантастични животни или гигантски великани. По-рано това място се е смятало за свещено и е било забранено посещението му.
Оголените скали се състоят от много красиви, блестящи на слънцето кварцови шисти.
Най-подходящото време за посещение на Манпупунер е средата и края на август, когато е около 12-15 градуса. Тогава престават да досаждат комарите, мухите и стършелите, които са бич за този район.