В Китай се е появил фалшив ориз. Той е направен от картофи и пластмаса. Медицински експерти са предупредили купувачите, че изкуствения ориз е опасен за здравето. Употребата му може да доведе дори до смърт.
Пластмасов ориз е намерен в Китай преди няколко години, но сега се е разпространил и в Индия, Индонезия, Виетнам и други страни.
Вероятно такъв ориз се продава в Мала Азия в малките магазини, но не и в големите супермаркети.
Пластмасовият ориз прилича на обикновенния, но след топлинна обработка си остава твърд. Така, че фалшификата все още може да се различи от истинския.

Подразделение на компанията Walt Disney е представило нов принтер за триизмерен печат.

Изобретението на Disney Research  може да създава 3D-обекти от мек материал като плат.

Както и при традиционните принтери, в които се използва пластмаса и този създава обектите по слоеве. Всеки слой първоначално се отрязва и след това се наслагва на предходния.

Според разработчиците, устройството може едновременно да използва два различни вида тъкан. Това позволява да се втъкат в тъканта обекти с електропроводимост, благодарение на които те придобиват сензорни свойства.

Най-важният проблем за повечето африкански държави е недостига на питейна вода. Особено остро този проблем стои в Етиопия.
Съвсем наскоро, разработчиците са се опитали да го решат, като са създали дървени конструкции, които могат да „добиват“ водата от нищото.
Италианските архитекти Arturo Vittori и Andreas Vogler са разработили иновативен проект, наречен Water Warka. Това е кула, с която можете да получите до 100 литра вода на ден. Особено актуално е прилагането на този механизъм в най-сухите райони на Африка, където водоснабдяването на местното население е голям проблем.
Височината на Water Warka достига 10 метра, а теглото ѝ 60 килограма.
Архитектите казват, че кулата може лесно да се инсталира само от четирима души, дизайнът е много прост и дори не изисква използване на строително скеле. Рамката е изработена от бамбук или тръстика, а вътре в нея е стегната решетка от рециклирана пластмаса. Кондензатът, който се образува за сметка на промените в температурата през нощта, се събира върху мрежата, а след това преминава във специален резервуар.
Според разработчиците, Water Warka е преди всичко архитектурен проект. Той не трябва да се разглежда като решение на всички проблеми, свързани с получаването на вода.
Въпреки това, може да бъде добър помощник в отдалечени райони, например в планините, където доставката на водата е голям проблем.
Водата получена от кулата, може да се използва не само за пиене, но също така и в животновъдството, и селското стопанство. Цената на кулата е 500 щатски долара.

У няколко животни на архипелага  Шпицберген изследователи са намерили екологичния токсин Deca-BDE. Този препарат все по-често се среща в яйцата на морските птици в Арктика.
Дирекция  за охрана на околна среда в Норвегия е предложила на Европейска агенция по химикалите (ECHA) да забрани това веществото.
Той е опасен за здравето. Бромираният забавител Deca-BDE се използва главно в производството на пластмаси и текстил. Това лекарство е вредно за нервната система и развитието на мозъка, при хората е установено неговото присъствие в кръвта и кърмата и може да се предава от майката на плода.
Шпицбергенския токсин е забелязан не само в яйцата на птиците, но и в кръвта на белите мечки и пръстенчатия тюлен.
Норвегия е провела вече 6-месечен консултации и изготвя предложение за включването на Deca-BDE в „Мръсната дузина“ на Стокхолмската конвенция за устойчивите органични замърсители (УОЗ) от 2001 г.

В долинита имаще прилични човешки жилища. Стените им бяха тухлени, на покривите блестяха червени керемиди, на прозорците имаше не животинска ципа, а стъкла. Някой от тях имаха течаща вода, телефон и дори сателитни антени.

Денят беше непоносимо горещ, а Петър се изкачваше по хълма. Тук къщите бяха схлупени и мизерни. Вместо прозорци и врати, зееха дупки, през които вятърът влизаше безпрепятствено. Съборетините трудно можеха да минат за навеси. Бяха сглобени от хартия и пластмаса. Това беше най мизерния квартал.

Петър живееше в този град вече 27 години. След като завършеха семинарията йезуитските свещеници започваха кариерата си на места с известни лишения, но никой не се привърза към мизерията така, както Петър. Той не пожела да „научи урока си“ и да продължи нагоре в йерархията. Беше решил да остане и да се пребори с нищетата, колкото и трудно да беше това.

Беше чувал от учителите си и по-богати хора да казват:

– Бедността е като упорит плевел, ако днес изтръгнеш едно стръкче, утре ще пораснат 10.

Той често упорстваше:

– Но това съвсем не е безмислено. По тези смърдящи и кални улички живееха повече от 8 хиляди човека и всеки от тях е създаден по Божий образ. Дори само един от тях да получи храна, за да не гладуват или подслон, вместо да спи на улицата, усилията не са напразни.

Тази вечер той нямаше да полага грижи за нуждаещите се, да сипва супа и раздава храна на бедните или да завие с одеало някое зъзнещо дете. Беше зает да събира материал за доклада, който го бяха помолили да направи, за този беден квартала, от социалните служби. Самият факт, че бяха поискали такъв доклад, беше някакъв успех, от 9 месечното му ходене по мъките.

Властите отдавна бяха оставили хората в този квартал на произвола на съдбата. Тук закон не важеше. Ако хората искаха училище или болница си ги строяха сами или настояваха пред властта, докато им обърнеха внимание.

Така Петър се беше превърнал в официален представител на тези бедни и изоставени хора. Не веднъж ходатайстваше и настояваше пред държавната бюрокрация, чукаше на вратите на някои благотворителни организации, за да получи нещо за децата, които растяха по залетите с помия улички и се ровеха в боклука за храна.