Сара Милавей и нейният мъж, които живеят в Тенеси, решили да направят основен ремонт в дома си и започнали от мазето.

В един прекрасен ден работниците, залели пода на мазето с бетон и излезли на двора, за да обсъдят със собствениците по-нататъшния план на действие.

Именно тогава двегодишната Изидора, оставена от родителите си без надзор в къщи, отишла в мазето да търси мама и татко.

Работниците дълго се смели на детето, което оставило „следи в историята на мазето“ и даже предложили на Сара и съпруга ѝ, да оставят всичко така, за да запазят за спомен този куриозен инцидент.

Родителите категорично отказали да оставят върху пода в мазето следите на своята дъщеря, но все пак направили няколко снимки, признавайки, че ситуацията като цяло действително е много комична.

Американските астрофизици разчитат, че по време на пълното слънчево затъмнение през август тази година, ще се получат уникални данни, който ще разкрият тайните на нашето слънце.

Комбинацията на резултатите от наземните със сателитни наблюдения в видимите, ултравиолетови, рентгенови и радиочестотни части на спектъра ще осигури най-пълна картина на слънчевата атмосфера, наблюдаван някога.

В действителност слънцето е все още неизследвано. Нашата звезда се намира на няколко милиони километри от нас. Тя е огромна в съответствие с нашите стандарти. Диаметърът ѝ надминава 1,3 милиона километра. Ядрото ѝ заема една четвърт от слънцето.

Концентрираното тегло на звездата създава огромно налягане и температура достатъчна за започване на ядрен синтез, който консумира около 600 милиона тона водород в секунда.

И въпреки, че слънцето е сравнително малка жълта звезда, тя все още има достатъчно газ за изгаряне, за още пет милиарда години. Но в крайна сметка, слънцето ще се превърне в бавно изстиващо джудже, докато не изгори до края.

Тази дългосрочна прогноза се основава на теоретични анализи и десетилетия на наблюдение на Земята и в космоса. Сега учените разполагат с план за тестване на своите идеи по време на пълното слънчево затъмнение.
За да научат повече за това, какво генерира температурата на короната и механизмите, отговорни за слънчевите бури, изследователите трябва да изучат вътрешността на короната и преходната зона, където тези процеси работят.

Короната може да се види много добре по време на пълното слънчево затъмнение.

Бързината е хубаво нещо, но тя трябва да бъде подкрепена от знания и мъдрост. Тези, които обвиняват Бога за своите беди, постъпват глупаво.

Този, който се надява на богатство, се мами. Тези, които лъжат и изкривяват истината, ще бъдат наказани.

Ленивите, гневливите и обидчивите ще пожънат това, което са посели.

Мъдрите родители възпитават децата си и ги учат да бъдат старателни, послушни и правдиви.

Хората имат много желания и намерения. Те правят планове, но се случва това това, което е определено от Бога.

За да не вървим срещу остена, ние трябва да познаваме Бога и Неговата воля. Необходимо е, да се боим от Господа и да Му се подчиняваме.

Бог е доказал любовта си към нас, като е изпратил Своя Възлюбен Син на кръста.

Бог е направил всичко, за да бъдат хората щастливи.

Нека оставим бунтовния си дух, да се смирим пред Него и да живее в Неговите благословения.

– Господи, помогни ми, – шепнеше Ана.

Тя получи рано сутринта SMS от дъщеря си Мария: „Мамо, нещата са зле, ела“.

След това тя много пъти опитва да се свърже с детето си, но така и не успя. Започнаха да се въртят страшни картини в главата на Ана.

– Какво ли се е случило с Мария? Трябва да отида, но от къде да взема пари на заем? А и началникът ми дали ще ме пусне?

Почти всичките си пари тя изпращаше на дъщеря си, за да не гладува. Мъжът ѝ бе добър и чувствителен човек, за това Ана не пожела да му каже.

– Ако му кажа, – простена жената, – може и инфаркт да получи. – Господи, запази Мария, – шепнеше в маршрутката отчаяната майка, – прости ми, Боже, че дълго време не съм ходила на църква. Приятелките ми се присмиват и аз се притеснявах. Господи, аз съм грешната, мен накажи, но пощади дъщеря ми.

Колата пристигна и Ана слезе. В канцеларията завари колежките си, начервени и гримирани, да клюкарстват за шефа си. Те бяха още неомъжени, но често прехвърляха работата си на Ана, а тя не можеше да отказва, нали си беше „добричка“. За това понякога оставаше до късно, да свърши работата и на другите.

– Момичета, – обърна се Ана към хихикащите служителки,  заемете ми малко пари, трябва спешно да отида до дъщеря си, нещата не са добре при нея.

– Ако имах пари, щях да отида на околосветско пътешествие, – каза надменно едно от момичетата.

– Аз нямам пари, – отряза я друга, – Нищо няма да се случи на златната ти дъщеричка. Остави я, нека бъде малко по-самостоятелна, няма цял живот да вървиш след нея. На 17 години напуснах дома си и започнах да работя. Не трябва да я глезиш толкова.

Ана едва сдържаше сълзите си.

– А дали ще те пусне шефът? – засмя се трета.

Ана плахо почука на вратата на началника си. Той беше побелял мъж в пред пенсионна възраст. Предпочиташе повечето спешни въпроси да разрешава с Ана, а младите не ги допускаше до нещо по-сериозно.

Манолов бавно вдигна глава:

– Добре направихте, че дойдохте, – каза той на Ана, – трябва да се направи отчет. Вземете тези папки и се постарайте бързо да го изготвите, чакам комисия от столицата.

– Господин Манолов, моля ви да ми дадете малко отпуск, да отида до дъщеря си, вие знаете тя учи в София. Ще ви помоля и за малко аванс, за билетите… – каза бързо Ана.

– Какво говорите, – скочи Манолов. – Началството идва при нас, а вие…. Всички имаме деца.

– Може някое от момичетата да направи отчета, колко пъти съм им помагала, – Ана опита отново да смекчи сърцето на шефа си.

– Те имат друга работа, – отряза я Манолов. – Отивайте да правите отчета и да не забравите папките.

Ана бе като полята с ледена вода. Взе папките и излезе от кабинета на шефа си. Младите момичета с правеха, че усилено работят, като тракаха по клавишите нещо.

Ана седна на стола, отвори едната от папките на бюрото си, но нищо не можа да прочете от нея.

Извади от джоба си снимката на дъщеря си, сложи я пред себе си и се помоли отново:

„Боже, направи някакво малко чудо. За Теб това е нищо. Можеш и на облаците да ме пренесеш в София“.

Тя седеше и гледаше образа на дъщеря си.

Изведнъж облаците зад прозореца се разсеяха и прашната стая бе осветена от слънцето.

Вратата на кабинета се отвори. На прага стоеше Манолов смутен.

– Такива ми ти работи, Ана, – започна той. – простете на стария глупак. Началството звънна, плановете им се изменили. Докладите трябва бързо да се занесат в София. Поръчах ви вече и билети, ще тръгнете след половин час с автобуса. Ето ви документите и командировъчните.

Шефът се скри за тапицираната врата, а Ана затвори очи и благодари на Бога.

Когато стигна в София, тя предаде документите и се отправи към квартирата на дъщеря си. Когато Мария я видя, замря от изненада:

– Мамо, ти тук? – и се хвърли на шията на майка си. – Радвам се да те видя. При мен нещата се оправиха. Сега съм добре.

– О, не се съмнявам в това, – засмя се щастлива Ана.

В един малък град живеел касапин, който се отличавал с невероятна изобретателност. Той имал много впечатляващи размери. В същият град живеел богат, ексцентричен аристократ, любител на спорта и един от най-добрите бегачи на Албион.
Касапинът хванал аристократът на поредното му бягане и му предложил доста привлекателен, на пръв поглед, облог.
Той се заключавал в това, че аристократът спортист не може да надбяга тлъстият, тромав търговец на месо на сто метра, но при две условия: касапинът получава 35 метра преднина и сам той избира маршрута.

Аристократът се съгласил.

Едва на старта се изяснил хитрия план на касапина. За състезанието, той избрал най-тясната улица в града. Толкова тясна, че притичвайки по нея 10 метра, касапинът застава между стените на къщите.

Аристократът можел бързо да го догони но не можел да мине между месаря и стените наоколо и по такъв начин не можел и да го надмине, което напълно съответствало на правилата поставени при облога.

Спортистът се засмял на находчивостта на касапина и платил достатъчно скромна за него сума, но доста прилична за обикновения гражданин.