Американският физик и компютърен специалист Дъглас Хофштадтер, разсъждавайки върху трудността в планирането и оценката за временно изпълнение на задачите, формулирал рекурсивен принцип.

Той е известен като закон на Хофштадтер и гласи:

„Всяка работа винаги отнема повече време от очакваното, дори и да се вземе под внимание закона на Хофштадтер“.

„Аш-Шабаб“  е единствения клуб в света, който е могъл да изиграе два мача за един ден през 1999 г.

Това се случило поради лошото планиране на Саудитската федерация по футбол.

В резултат на това отборът трябвало да играе срещу два състава. Основно в Рияд в финала за купата на принца на Саудитска Арабия , срещу отбора „Ал Хилал“, а също и във финален мач на турнир в Сирия.

В периферията на вселената се намира един магазин. Табелата на магазина я няма от доста дълго време, след като я отнесе космически ураган, а собственикът не постави нова, защото всеки местен жител знаеше, че магазинът продава желания.
Асортиментът на магазина бе огромен. Тук може практически да се купи всичко: огромни яхти, големи коли, апартаменти в столицата, пост на вицепрезидент на корпорацията, пари, брак, деца, любима работа, красива фигура, победа на конкурс, футболни клубове, власт, успех, пръстени с диаманти много други неща. Не се продаваше само живот и смърт. С това се занимаваше друг офис, който се намираше в другия край на галактиката.
Всеки който идваше в магазина, а има и такива, които и един път не стъпваха в него, оставайки в къщи и оплаквайки съдбата си, най- напред узнаваше цената на своето желание. А цените бяха различни.
Например, любимата работа струва отказ от стабилност и предвидимост, готовност за разходи при планиране и структуриране на живота си, вяра в собствените сили и решение да се работи там, където е приятно и се харесва на човек, а не там, където трябва.
Властта струваше много повече: отказ от някои собствени убеждения, винаги да намираш рационално обяснение на нещата, да можеш да отказваш на другите, да знаеш цената си, а тя трябва да е достатъчно висока, да казваш „Аз“ заявавайки за себе си, независимо от одобрението или неодобрението на другите.
Някои цени се оказаха странни. Брак можеше да се получи практически даром, но щастливия живот стуваше скъпо. В цената му се включваше лична отговорност за собственото си щастие и способността да се радваш на живота, знаейки своите желания да се откажеш от сремежите съобразавайки се с околните, малко чувство за вина, умение да оценяваш това, което е, да разрешиш на себе си да бъдеш щастлив, осъзнаване на собствените ценности и значение, отказ от бонуси „жертви“, риск да загубиш някои приятели и познати.
Не всеки, който идваше в магазина беше готов да купи желанието си.
Някои като видеха цената, се обръщаха и си тръгваха.
Други дълго мислеха, пресмятаха и размишляваха от къде да вземат още средства.
Някои започваха да се оплакват от високите цени и молеха собственика на магазина за отстъпка или питаха кога ще има разпродажба.
А имаше и такива, които вадеха от джоба спестяванията си и получаваха исканото желание, увито в красива шумоляща хартия.
На щастливците другите клиенти гледаха завистливо. Те си шепнеха помежду си:
– Навярно собственикът на магазина е техен познат и желанията са им дадени просто така, без всякакво затруднение.
На собственика на магазина често предлагаха да намали цените, за да увеличи купувачите си, но той винаги отказваше, казвайки:
– От това ще пострада качеството на желанията.
Когато питаха собственикът;
– Не се ли страхувате, че ще се разорите?
Той клатеше глава и отговаряше:
– Във всяко време ще се намерят смелчаци, които ще са готови да рискуват и ще променят живота си, отказвайки се от обикновенния и предсказуем живот, които са способни да повярват в себе си и своите желания, имащи сили и средства за това, за да заплатят изпълнението на желанията си.
Излизайки от магазина може да видите обявление, което виси на вратата:
„Ако твоето желание не е изпълнено, значи то още не е платено“.

Сега обопщавайки случилото се през миналата година и планирайки за следващата си задавам въпросите: Кое за мен е най-важно и ценно? От какво мога да се откажа и да го изхвърля от живота си?
За мен и семейството ми най-важно остава помиряването, това е вътрешната основа, от която се ражда семейното щастие, творчеството и здравето.
Отново, както всяка година композирам колелото на жизнения баланс. Това е в мен отдавна и така живея и продължавам да живея.
То е ценно за мен, не като система за планиране, а като система за оценка на ценностите ми и търсене път за тяхната реализация. Благодарение на нея, аз не се опитвам да успея всичко да стане по-бързо.
Бих искала да живея хармонично без резки прескачания в едно или друго, независимо дали това са децата или работата.