Никой от семейството Му не беше до него. Бе заобиколен от мрачни войници. А редом с него вървяхя двама престъпници, споделящи пътя към мястото на екзекуцията.
Според жестокото правило обречените носеха сами напречната греда, на която ги разпъваха. Той вървеше бавно. Беше изтерзан и измъчен  от бичовете през изминалата безсънна нощ.
Властите се опитаха да се сложи край на случая възможно най-бързо, преди да почне празника. За това центурионът хвана Симон, който идваше от нивата си в Ерусалим и му заповяда да носи кръста на Назарянина.
На Ефраимската порта шествието беше заобиколено от хора. Чуваше се плач и ридаене на жени. Той се обърна към тях и каза:
– Дъщери ерусалимски, не плачете за Мен, а за себе си и децата си. Ето идват дни, когато ще казват: „Щастливи са неплодните и утробите, които никога не са раждали и гърди, които никога не са кърмили“. Тогава ще започнат да казват на планините: „Паднете върху нас! – И на хълмовете: Покрийте ни! Защото, ако с зеленото дърво се прави така, какво ще бъде със сухото?“
В последните си часове той мислеше за участта, която щеше да постигне Ерусалим след 40 години, а не за Себе Си.
Излизайки от града, тръгнаха по стръмниния път към хълма, който поради формата си беше получил името Голгота – „Череп“ или „Лобно място“. На неговия връх щяха да забият в земята кръстовете.
На хълма дадоха напитка на осъдените, която притъпяваше чувствата им. Правеха го местни жени, за да облекчат мъките на тези, които разпъваха на кръст. Но Той се отказа от напитката и се приготви да изтърпи всичко с ясна мисъл.
Разпъването на кръст се считаше за най- позорния край на живота. Това беше едно брутално убийство, изобретение на древния свят. Всичко това беше свързано не само с физическо мъчение, но и с морално унижение.
Бяха изпратили четирима войника да изпълнят присъдите. Властите се бяха разтревожили за бунтове, затова охраната се водеше не от стотник, а от центурион, но поддръжниците на Галилеянина се бяха разбягали. Ако някой до сега е вярвал, че Исус е Месия, сега бе разколебан.
От разстояние ги следваха жени от Галилея. Сред тях бяха майка Му и сестра Му. Тяхната мъка и отчаяния бяха безкрайни.
Как можеше Бог да допусне всичко това? Исус въплащение на Вярата и Любовта, стоеше безащитен пред палачите и трябваше да умре между престъпници.
Войниците свалиха дрехите Му и Го оставиха само по една ленена препаска. Бързо бяха приготвени кръстовете и осъдените бяха заковани на тях.
Сред удари от чукове, забиването на големи пирони в меката плът и ужасната болка, Той се молеше:
– Отче, прости им, те не знаят какво правят.
След като изправиха кръстовете и ги закрепиха с камъни в основите, конвоят трябваше да чака, докато издъхнат осъдените. За да съкратят времето войниците почнаха да си разменят шеги и да играят на зарове. Хвърлиха жребии и за дрехата на Исус, дожаля им да я разкъсат.
Хората, които идваха в Ерусалим не се изненадаха от трите кръста. В дните на празниците често се случвали убийства и се наказваха, тези които посягали на ближния си. Минувачите спираха и четяха със студено любопитство. Някой от тълпата се обърна към Назарянина и радостно извика:
– Ей, разрушаващия храма и въздигащ го за три дни, спаси Себе Си! Слез от кръста!
Членове от Синедриона, които не можеха да се откажат от удоволствието да видат края на Исус, също бяха дошли на Голгота.
– Други е спасил, – присмиваха му се те, – а себе си не може да спаси!
– Бил цар на Израел, нека слезе сега от кръста, за да видим и да се уверим в това.
– Той уповава на Бог, нека сега Той Го избави, ако Му е угоден. Нали той каза: „Аз съм Божият Син“.
Подухна силен вятър и мрачни облаци забулиха небето. Сякаш слънцето се скри, за да не види безумието на хората. А те просължаваха да се подиграват на Христос, който безмълвно търпеше нечовешки мъки.
Изведнъж се случи нещо неочаквано. Вторият от осъдените каза:
– Нямате ли страх от Бога?! Ние тук стоим и сме осъдени справедливо, но Той нищо лошо не е направил.
След това се обърна към Исус:
– Спомни си за мен, когато дойдеш в Царството си.
Пресъхналите устни на Исус се отвориха и Той отговори на разбойника:
– Истина ти казвам, още днес ще бъдеш с Мене в рая.
Облаците се сгъстиха, стана тъмно, като по здрач. Неимоверна тежест легна върху Исус, както в оная нощ, когато беше в Гетсиманската градина. Беше стигнал предела.
В деветия час Исус извика със силен глас:
– Елои, Елои Лама Савахтани. Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?!
Стоящите на Голгота не разбраха думите му. Войниците помислиха, че търси Илия. Един от тях се завтече, натопи гъба в оцет, надяна я на тръст, и Му даде да пие. Друг се опита да го разубеди като каза:
– Остави, да видим дали ще дойде Илия да го избави.
Когато влагата се докосна до разранените устни на Исус, Той каза:
– Свърши се! Отче, в Твоите ръце предавам духа си …
Изведнъж от Страдалецът се изстръгна вик. След това глават Му се отпусна на гърдите. Сърцето Му спря. Той беше мъртъв.
Човешкият Син изпи чашата си до дъно.
Земята се разтресе, появиха се пукнатини в нея, затъркаляха се камъни. Стана задушно като пред буря.
Центурионът се вгледа в лицето на Разпнатия и възкликна:
– Наистина този човек беше Син Божи.
Объркани и уплашени, хората хукнаха към града. Удряха се в гърдите, усещайки, че са направили нещо ужасно.
На фона на мрачното небе се различаваха контурите на трите кръста. От сега нататък  този начин на екзекуция щеше да стане символ на Изкуплението и жертвената любов на Бога към падналото човечество.

Той е представител на големите насекоми. Размерът му може да се сравни с големината на малко коте.
Тези необикновенни същества могат да се срещнат близо до планините на Малайзия.
Трябва да отбележим, че този вид скакалци са изключително нощни. Под лунната светлина те тръгват да си търсят храна и партньори. Хранят се с обикновени растения, но понякога ядат и други насекоми.
Гигантският дългокрак скакалец е един от най-едрите  скакалци в света, а също и най-умеещия добре да се маскира.
Крилата им понякога изглеждат почти еднакви с листата, релефни с петна, даже и с дупки.
Въпреки дългите си крака, този скакалец не може добре да скача. Той предпочита да се придвижва бавно и рядко лети.

Ще се изненадате, но най-горещото място не е в Сахара.
В Долината на смъртта, Калифорния, е фиксирана рекордната температура от 56.7 градуса по Целзий. Тази температура е била отбелязана в ранчото Фернес- Крик през 1913 г.
Този пустинен район се намира в пустинята Мохаве в Калифорния, който е известен със своят топъл и сух климат.
Фернес- Крик в целият период на своето съществуване е подлаган редовно на екстремни температури.
Това се дължи на факта, че долината е почти изцяло лишена от растителност и е заобиколена от планини, която позволява на слънчевата топлина лесно да проникне и да се натрупват тук, отразявайки се от планините.
Но такива високи температури не пречат на местните жители, 500 от които все още живеят в тази негостоприемна част на света.

Мисионер отишъл в тропическите райони и се опитал да направи впечатление на идващите при него, като ги поканил да се качат на самолет за една разходка във въздуха.
Самолетът прелетял над села, хълмове, гори и реки. От време на време пътниците поглеждали през прозореца, но полетът у тях не предизвикал никакви емоции.
Когато слезли от самолета хората мълчали, без да споделят своите впечатления. Искайки да разбере какво мислят хората за разходката, мисионерът възкликнал:
– Беше страхотно! Помислете си, до каква степен е стигнало човечеството! Ние бяхме високо в небето над села, дървета, планини и ги гледахме отгоре!
Но хората го слушали с безразличие. Накрая един от тях казал:
– Насекомите също го могат! И освен това те са щастливи!След няколко хиляди години ние сме стигнали до този напредък, че затваряме вратите и прозоците си за през нощта, когато по-малко напреднали създания спят в широко отворени колиби.

Има страни, в които няма железопътни пътища. Не е, защото наоколо има само планини. Съгласете се, че понякога пред строителите на такива пътища стоят трудноразрешими задачи. Ако няма гори, а само ниски хълмове, преди изкачването на влака под колелата му посипвали пясък. Но това не винаги помагало. Тогава конструкторите решили да инсталират трета релса.
Какво е това? Както се оказа, това дори не е и релсите, а голяма метална рейка. Така заради планинския път е възникнала зъбчатата железница.
Такава релса се слага между обичайните релси. Подвижната железопътна конфигурация била оборудвана със зъпчати колела. Изобретателите са измислили различни видове зъбни предавки.
Благодарение на това изобретение влакът може да изкачи много стръмни участъци.
Най-стръмния път е Pilatusbahn, което води до върха на планината Пилат, в предната част на Алпите. Наклона обхваща 48% от пътя. Това е доста екстремен път, един от най сложните в света. Времето до върха се изминава само за тридесет минути.
Влакът се движи по ръба на скалите, а понякога и вагоните стърчат над ръба на планински път. Това е едно незабравимо преживяване в съчетание с прекрасните алпийски пейзажи! Фантастично приключение! Влакът е предназначен за 40 пътници, а всички такива влакове са 10.
В Швейцария такива пътища са 20 на брой. А в Бразилие съществува най-старият такъв път, който е построен през 1884 г.
Дължината на тези пътища е значителна – няколко километра. Предвид сложността им, това е доста впечатляващо разстояние. Естествено, тези пътища не са предназначени за превоз на товари. Тяхната задача е разглеждането на забележителностите по време на екскурзии.
Идеята за изграждане на такива пътища се е родила случайно. През 1812 г. Мурей, английски инженер, е построил зъбчато-колесен локомотив. Благодарение на това откритие, започнали да строят планински железопътни линии.
Между другото, тези пътища са били необходими не само за движение по планински терен, но също така и когато е било нужно сила, за да се пренесат големи товари. Например, във водноелектрическата централа в Красноярск има кораб, асансьор, предвижващ се по този принцип.